Аз съм виновен за всичко лошо по родното ни море. За хубавото не смея да се похваля. За него има много желаещи. Аз само за лошото.
Така, де. Аз съм разрешил да се строят хотел връз хотел по курортите. Аз построих всичко, което виждате като погледнете към необятната морска шир. Шир не виждате, но останалото е мое дело. Как така не ви харесва? Има невероятно архитектурно разнообразие. Кеф ти гараж с надстройка тип Версай, кеф ти пагоди. А аквапарковете са по модел на Мачу Пикчу и донякъде на Ангкор Ват. И всичко това накуп. Като се замисля - само от един наш курорт спестявате към двадесет бона за екскурзии, за да се насладите на световно известни шедьоври.
Аз съм раздал плажната ивица на парче. Аз съм превърнал най-големите ни курорти в бардаци и алкохолни клоаки с напикаващи се чужденци по кьошетата. Аз не съм съобразил, че малки деца може да се опитват да спят над дискотека, работеща 24/7.
Аз всяка сутрин вървя по всички, ама всички ресторанти, барчета и капанчета и им пиша цените. Така ги пиша, че да ме псуват чак до сръбската граница. Пипна ли ценоразпис и той става интернет сензация.
Аз определих, че малката бутилка вода на плажа може да струва петарка. Намирам го за абсолютно справедливо. Нищо, че дори в Кан ще я намерите за 1 евро, а в Санторини за максимум 2, въпреки, че някои езици твърдят обратното. Нашата си е някак по-ценна!
Аз правя така, че всеки клет българин да се чувства така все едно е в Санторини ама без да бие път до там. Не ми благодарете.
Ако не ви е вкусна цацата – мен ме търсете. Аз лично я купувам от Китай и гледам да е дълбоко замразена, защото път я чака. И цяло лято ще се ползва. Има и родно производство, ама я отбягвам. Гоня печалба. Пък и нали трябва някой да ви трови живота?
Като казах „тровя“ и се сетих нещо друго.
Лично обикалям и ръся ешерихии където сваря. И във водата я ръся. И то с предпочитание патогенни щамове. После кеф ви таратор, кеф ви лед в питието и пет дена сте в кенефа с 39.5. Последното не е номер на джапанки, нито цената на калкана. Сетихте се, нали?
Но и това е добре, че колкото повече туристи в кенефите, толкова по-малко на плажа. Така няма да има блъсканица за първа линия.
Кой измисли тази мода с платените чадъри? Ами пак аз. И шезлонгите аз ги въведох. И шалтетата за шезлонгите – аз. Ако бизнес моделът го налага - и кинг сайз спални с чаршафи на пясъка ще сложа. Що не?
И затова, че кафенето и кенефа на отсрещната страна на улицата са на различни собственици съм виновен. И че ще си платите и за едното и за другото – аз съм виновен.
Но, момент, и рибата е виновна. Живата морска цаца. Какво я е прихванало малката мръсница? Идва, гадината, да умре на нашия бряг. Вместо да си мре някъде навътре в морето, тя точно на нашия бряг. Довлачва се, прас и умира. И после репортажи по медиите за да си мислят хората, че е умряла от нещо, което се е разтворило във водата. Та се налага министри да обясняват, че цацата е умряла от естествена и напълно екологична смърт. Ама хората като чуят „смърт“ и се плашат. ( Страхливци!) И после кой е виновен? Ами аз, разбира се. Аз и цацата.
Е, аз поне си признах. Сега да видим дали и цацата ще има сърце да си признае.