"Успяваме да заловим всички", се похвали по БНТ вицепремиерът Светлин Йовчев по адрес на търсещите убежище в България чужденци, допълвайки, че целта е да се намали притока им, включително и с технически прегради. Според депутатка от партия "Атака" тези "неидентифицируеми ислямистки елементи", идващи в страната като бежанци, минавали през умишлено неохраняваната "зелена" граница, с което извършвали престъпление. От това, според нея следва, че хората трябвало да бъдат връщани обратно.
През миналата седмица агенция Франс Прес съобщи за плановете на Главна дирекция "Гранична полиция" да издигне 30-километрова ограда край Елхово, защото оттам минавали почти 85 на сто от нарушителите на границата с Турция. А само преди две години на същото място щяха да издигат подобна ограда срещу преминаване на болни от шап животни! В сводки на МВР се говори за "нелегални бежанци от Сирия", а лидерът на националистическата формация "Атака" Волен Сидеров не спира да нарича потърсилите убежище хора "пришълци" и да призовава за затваряне на границата с Турция.
Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, съобщени на обществена дискусия в София, досега в България са регистрирани около 5 600 човека, преминали границата с Турция по нередовен начин. Докато допреди два месеца местните власти и медии в страната ги определяха като "нелегални имигранти" или "търсещи убежище", сега те говорят за тях единствено като за "бежанци".
Кой какъв е?
Какви са всъщност тези близо 6 000 души, които показаха, че българската държава е напълно неподготвена да ги приеме и предизвикаха криза, която вътрешният министър и вицепремиер Йовчев определи като "най-голямото предизвикателство пред страната през последните години"?
Въпросните хора могат да бъдат наричани бежанци, но само ако българската държава вече им е дала бежански статут, декларирайки с този акт, че молбата им за закрила е приета и властите са готови да изпълнят международните си ангажименти, свързани с тази закрила. Дотогава хората в центровете са единствено "търсещи убежище".
Ако получат отказ за даване на статут, те се превръщат в "нередовно пребиваващи мигранти", а не в "нелегални имигранти", както масово и неправилно биват наричани. Международният комисариат на ООН за бежанците определя мигрантите като хора, които се намират в чужда страна за по-дълъг период от време, (година или повече, за да се различават от туристите и командированите) а "имигрантите" - като лица в чужда страна, които имат намерение да се заселят и живеят в нея. Така бежанците, сиреч тези изключително уязвими хора, които бягат от място, в което животът им е застрашен, защото са преследвани или застрашени от военен конфликт, се оказват малка част от миграционните потоци.
Опасни внушения
Достъпът на журналисти до центровете, в които са настанени търсещите закрила в България практически е забранен, а информацията около тях идва единствено от сводките на МВР и българската Агенция за бежанците. Според главната координаторка на Европейската мрежа срещу расизма (ENAR) за страната Елена Дянкова, съобщенията, че на границата са изпратени прокурори и полиция, а не социални работници, психолози и лекари, всъщност подсказват на българите, че тези хора са опасни, че националната сигурност е застрашена, че те следва да бъдат третирани като потенциални престъпници.
Защо обаче лидерът на "Атака" Волен Сидеров ги нарича пришълци? Маргарита Илиева от Българския Хелзинкски Комитет (БХК) смята, че става дума за опит на тази формация да внушава ксенофобски настроения срещу хората, които не са българи. Определението "пришълци" носи подтекста за нещо, което застрашава, което краде националните ресурси, което е напълно чуждо. Тази пропагандна теза е повтаряна през годините и срещу малцинствата в България, за да ги изкара "несъвместими" в културно и всяко друго отношение. Тезата е инструмент за дехуманизация на търсещите закрила, защото акцентира върху измислени техни характеристики, които ги различават от българската общественост, смята Илиева.
Медиите като огледало на човечността
Образът на бежанците е дехуманизиран и в медиите, констатира тя. Според нея средствата за масова информация не показват перспективата на отделната личност, на търсещия закрила човек. Предисторията на тези хора не се съобщава на аудиторията, не се анализира какво ги е накарало да бягат, за да търсят закрила в страна като България.
"Вместо да се говори за риска, на който те са били изложени в родината си, за преживяното от тях, ние говорим за риска за нас, българите. Освен, че е крайно егоистично и примитивно, това не съответства на правовата държава, която по Конституция ние искаме да бъдем", е категорична експертката от БХК.