Добре. Даваме си оръжието. Бомбите, гранатите и патроните вече не ги коментираме. Тях, щем не щем, си ги даваме. Искат ни няколкото скапани самолета и няколкото зенитки. Не, че с тях ще се опазим, ама хайде. Ще ги дадем. За какво са ни на нас? За какво ни е национална сигурност? Боже, за какво ни е въобще да имаме наша държава. Само грижи покрай нея.
Добре. Искаме да се набутаме във война. Явно ни се бие и нищо не може да ни усмири. Държим се като селския пияница, който не може да си стои на краката, ама ще ходи да се бие.
Добре. След тридесет години демокрация нямаме адекватна детска болница. Не във всеки голям град. В нито един голям град нямаме. Но защо ни е детска болница? Ние деца вече нямаме, ти болница искаш!
Добре. Искаме да си продадем реакторите, предназначени за Белене. Рязко ни се дощя да продаваме. Да се отървем от всичко руско и скверно. На Украйна ще го продаваме, защото те са в най-чудесните отношения с Русия. Първо, ние идиоти ли сме? Добре. Идиоти сме. Но защо го наричаме продажба? Продажба е когато ти дават пари? Добре, де идиоти сме!
Добре. Искаме да си разкараме националната валута. Това явно ни е писано. Не е писано горе, а на запад. Искаме да поемем дълговете на Еврозоната. Добре, бе! Богати сме – угаждаме си. Пък и лев звучи някак остаряло, немодерно. Ние се обиждаме от немодерните неща.
Добре. Ставаме по-бедни. Пука ни. С тази образователна система скоро децата ни няма да могат да смятат с числа до десет, ти искаш да съобразяват какво значи повече или по-малко беден. Оф, верно, че то вече и деца няма. Така че – пука ни!
Добре. Умираме. Умираме без достойнство. Умираме като бабичка, работила цял живот и оставена пред входа на старческия дом. Но в старческия дом също не я искат, защото е… твърде стара. Пък и няма пари, а нали сега е свободен пазар. То, вече и за умирането пари трябват. Затова умираме по стълбите, но докато умираме ще ни съставят акт, защото ще изцапаме стълбите с мъртвото си тяло.
Докато мрем по телевизора тече рекламен клип, че живота е станал по-хубав. След като умрем гласуваме за този по-хубав свят. Но ние нямаме време да го видим, защото сме умрели.
Добре, бе! Умираме! Въпросът е после какво правим?
Шегувам се. Няма после!