Управляващият политически елит гласува в НС срещу провеждането на референдум за запазването на българския лев до 2043 г. и така открадна демокрацията. Демокрация означава управление на народа. А какво означава народът да управлява? Това означава гражданите да бъдем питани по най-важните въпроси, свързани с развитието на България. И нека бъде така добър политическият елит да не излиза с глуповати съждения от типа: Вие сте гласували за нас, ние сме за еврото, значи и вие сте за еврото. Защото е напълно възможно много хора да са гласували за вас по съвсем други причини, а не защото сте за еврото. Ако искахте наистина да разберете какво мислят хората за евентуалното ни членство в еврозоната, трябваше да изпълните закона. А законът гласи, че при събрани над 400 000 подписа парламентът е длъжен, ще го повторя още веднъж, длъжен е да насрочи референдум. И тук няма лично мнение, вътрешно усещане и други депутатски али-бали. Така че с гласуването си срещу референдума управляващото парламентарно мнозинство наруши закона и открадна демокрацията.
Какво друго видяхме вчера в парламента, освен че станахме свидетели на една най-банална кражба? Управляващият политически елит на България се страхува от българите. Страхува се от решенията, които можем да вземем. И затова и дума не дава да се издума за провеждането на референдум. За каквото и да е. Елитът бяга от референдумите със същата скорост, с която милионер от IT сектора и кандидат за кмет бяга от въпроса за първия си милион. И страхът, и бягството са напълно естествени. Да, представителите на елита обичат да се самовъзвеличават. Постоянно ни обясняват, че са носители на най-качествената експертиза, че са завършили по 69 университета всеки, че са професори по това и академици по онова, че нямат никакъв проблем да спечелят всеки спор, понеже имат най-добрите аргументи. Е, добре тогава, защо при цялата тази убеденост в непогрешимото си съвършенство тези хора винаги искат да победят по втория начин? Вместо да влязат в честно състезание, те се стремят винаги към служебна победа.
Отговорът на този въпрос не е особено труден. Нашият управляващ елит, както и интелектуалната му прислуга, знаят, че ако състезанието е честно, никога няма да спечелят. Аргументите им почти винаги са слаби, изсмукани от пръстите и неспособни да убедят никого извън тесния им приятелско-клиентелистки кръг. Оттук и страстта на всички, които се хвалят, че били на „правилната страна на историята“, към забраните, цензурата, заглушаването на различните мнения. Знаеш, че никога няма да бъдеш по-добър от опонента си в честен спор и затова призоваваш за отстраняването му. Много по-лесно е така, нали?
Крадците на демокрация осъзнават прекрасно и още нещо много важно. Повечето българи не ги харесват. Повечето българи не харесват този разплут от самодоволство елит. И ако тези хора, въобразили си, че са символ на умността и красотата, искат да водят охолния живот на елит, няма как да разчитат на сънародниците си. Остава им да разчитат на чуждите началници. Единствено началниците от чужбина са тези, които гарантират спокойствието и охолството на управляващия елит. Но, разбира се, тази подкрепа трябва да бъде заслужена. Онези граждани и гражданки, които искат да са част от елита, знаят, че това се заплаща. Заплаща се с липсата на собствено мнение и с перманентно повтаряне на мантрите, които ти спускат отвън. Каквото от чужбина е наредено, трябва да бъде незабавно изпълнено. Това е пропускът за членство в българския елит.
Отвън нареждат да бъде предадено на Украйна /почти/ всичкото ни оръжие, както и ядрените реактори, предназначени за АЕЦ „Белене, и, разбира се, елитът тутакси изпълнява. Отвън не харесват референдумите. И са прави да не ги харесват. Какви ли не изненади са възможни. Я си припомнете какво стана във Великобритания след един такъв референдум. Това никога повече не бива да се повтаря, казват от чужбина, никакви референдуми и никакви свободни волеизлияния, засягащи важни теми, не трябва да има. Има кой да взема решенията по тези теми. Толкова служби и службици има в Брюксел и Страсбург, толкова чиновници се трудят там. Разбира се, че те ще решават, а не местното необразовано население. Местният елит чинно си записва тези указания и още по-чинно ги изпълнява. А ако народът просто поиска да бъдат спазвани демократичните правила, елитът без никакъв срам открадва демокрацията.