Европейският съюз (ЕС) и Тунис сключиха споразумение, което предвижда ограничаване на миграцията през Средиземно море. Северноафриканската държава е важна транзитна страна за търсещите убежище, тръгнали към Стария континент. Правителството на Тунис е привлечено от финансовата помощ и икономическото сътрудничество с Европа, предвидени в меморандума, но мнозина в северноафриканската държава са критични към него, пише АРД.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, министър-председателят на Нидерландия в оставка Марк Рюте, италианската министър-председателка Джорджа Мелони и тунизийският президент Каис Сайед се подписаха под договореностите, но текстът трябва да бъде одобрен и от страните членки на ЕС.
"Разполагаме с добър пакет. Време е сега да го приложим", заяви фон дер Лайен. А Сайед коментира: "Решени сме да го приложим възможно най-скоро." По въпроса за миграцията той говори и за "нечовешка ситуация", която трябва да бъде решена съвместно.
Повече европейски пари
Европейската комисия възнамерява да предостави около 100 млн. евро за издирване, спасяване и репатриране на мигранти. Това е три пъти повече от сумата, с която Брюксел подпомага Тунис на годишна база, посочва германската обществено-правна телевизия.
Възможно е общата сума да достигне до 900 млн. евро. Засегнатата от икономически проблеми северноафриканска страна има спешна нужда от тях, коментира АРД.
Урсула фон дер Лайен е представила план, състоящ се от пет точки, съобщава кореспондентката на АРД Кристина Бьокер. Той предвижда сътрудничество в областта на образованието, икономиката и миграцонната политика и инвестиции, например във възобновяеми енергийни източници.
АРД отбелязва, че миграцията е най-важната точка за ЕС, а председателката на ЕК е говорила и за засилване на борбата срещу трафика на хора. Подчертана е необходимостта от подобряване на сътрудничеството в областта на граничната сигурност - без да се уточнява какво точно ще включва това.
Най-вече крайнодясната италианска министър-председателка Джорджа Мелони настояваше за споразумение, чрез което да бъде намален броят на корабите с мигранти, пристигащи от Тунис. Едно от ключовите предизборни обещания на Мелони бе да държи мигрантите, пристигащи от Северна Африка, по-далеч от южните брегове на Италия.
"След сериозна дипломатическа работа постигнахме една много важна цел", каза Мелони. По думите ѝ меморандумът дава възможност за "интегрирано управление на миграционната криза". Италианската премиерка изрази и надежда за подписване на други подобни споразумения със северноафрикански държави. За следващата неделя в Рим е планирано провеждането на конференция по темата за миграцията, на която се очаква да присъстват тунизийският президент, както и други правителствени и държавни ръководители на средиземноморски държави.
Важна транзитна точка за мигрантите
Тунис представлява важна транзитна страна за мигрантите, пътуващи към Европа. От нейните брегове те се насочват към страни от Европейския съюз. Само в Италия тази година са били регистрирани над 75 000 мигранти, докато през същия период на миналата година те са били около 32 000 души. Началният приемен център на малкия италиански средиземноморски остров Лампедуза и в момента е препълнен.
Преди подписването на меморандума президентът Сайед е изключвал възможността Тунис да се превърне в гранична охрана на Европейския съюз. Правителството на страната се отнася критично към дългосрочното заселване на мигранти. Много тунизийци се опасяват, че това може да бъде една от последиците от договореностите с Брюксел.
През февруари президентът на Тунис Каис Сайед обяви твърди мерки срещу мигрантите, като ги обвини, че внасят насилие и престъпност в страната. Оттогава враждебността и расистките нападения са се увеличили. В крайбрежния град Сфакс се стигна и до сблъсъци между мигранти и местни жители, някои от които имаха фатален край.
След насилието стотици африкански мигранти избягаха в пустинята или бяха принудително изтласкани там, припомня АРД. Според правозащитни организации те са били прогонени от тунизийската полиция и изоставени на милостта на съдбата - в негостоприемни райони на изток близо до Либия, както и на запад към Алжир.