Прави ми силно впечатление как културните войни в САЩ изкуствено се пренасят у нас като оръжие на петоколонната пропаганда.
Да вземем т.н. Cancel culture (култура на отхвърляне), за която видни путинофили—разбира се с Волгин начело - са направили чак кръгла маса. Целта им е да покажат, че техните схващания за света, в който колективният Запад е гнил и в плен на някакво левичарство са отхвърляни от “мейнстрийм медиите” и така е заплашена (тяхната) свободата на словото.
Малко повече за тази култура в САЩ. Терминът се използва като култура на отхвърляне на тези, които публично се изразяват обидно към хора, заради тяхната расова, етническа или сексуална принадлежност. В типичния случай идеята на тази култура е да защити правата на малцинствата, а защитниците ѝ ги определят като “левичари”. Критиката на тази култура е най-често от консервативни и крайно десни хора, които пък смятат, че тази култура ограничава свободата на словото. В научните среди често се смята, че такава култура няма, защото на практика няма никакви последствия за “отхвърлените”. И че ако имаше последствия, те е трябвало да понесат отговорност за постъпките си и тогава щеше да е “култура на последствията”.
Както се досещате, този наратив чудесно пасва на нашите ултрадесни, които се обединяват с ултралеви в своята неприязън към Запада и не крият симпатиите си към Путинова Русия.
Възмутени са, че някой е дръзнал да ги критикува и иска да ги “канселира”. Веднъж заради думите, които използват в ефир по отношение на българите европейци - вменявайки им греховност, падение и предателство с прозвището “либерали”. И втори път - заради оспореното им право на редовен национален ефир, където безкритично да си изливат пропагандата.
Всъщност, тази група рупори на прокремълска пропаганда има дълбоки родствени корени в комунизма. България беше половин век абсолютно затворено общество. Децата на изградилите властови позиции тогава от БКП, ДС и техния антураж и след това забогатели от Прехода имат сега за цел да ги задържат.
Те са “консерватори”, “националисти”, “родолюбци”, които внушават, че България може да просперира без западната цивилизация, която ни “обезличава” и че нейното противопоставяне е всъщност истинския патриотизъм.
Разбира се, българите, които са имали не само туристически, а образователен, професионален и най-вече културен обмен с развития свят разбират колко много България печели от отвореното и губи от затвореното общество. Както и колко важно за посоката ни на развитие и като гаранция за нея е членството в западните съюзи. И затова добре разбират хората, които разочаровани от Прехода бързо се хващат на волгоидната пропаганда.
Та кой българин не е патриот?
Но патриоти ли сме, когато искаме да се изолираме от развития свят, да живеем със спомените на миналото и от това да черпим нашия патриотизъм? Или искаме да сме равни с другите европейски народи (Левски) на полето на културното съревнование с тях (Гоце Делчев)?
Бай Ганьо си е самодостатъчен и е Булгар, без да му пука за другите.
На Алеко, обаче, му пука, когато някой сляп Бай Ганьо реши, че е прогледнал как някой го “канселира”.
(Текстът е от фейскуб страницата на автора)