Коментар на проф. д.н. Нина Дюлгерова
Горещините не са пречка за висока политическа активност. Всеки ден има коалиционни декларации, парламентарни скандали и приемани с учудваща бързина закони. Всичко е под знака на евроатлантическата русофобия. Няма значение дали това се отнася до мълниеносното отнемане на концесията на Лукойл за пристанище Росенец, допълнено с идеята на депутата от ГЕРБ Делян Добрев за отказ от дерогацията за руски петрол през Лукойл (независимо, че част от преработения нефт се транспортира към Украйна), или за предложенията за конституционни промени на ПП-ДБ, сред които изпъква 24 май да стане национален празник. Интерес предизвикват и недобре формулираните идеи за премахване на служебните правителства, които организират парламентарни избори, както и неосъществимата за българската съдебна практика възможност за индивидуална конституционна жалба. Явно голяма част от направените предложения са подчинени на конюнктурния негативизъм към президента Радев, който със своята национална позиция се оказа удобна мишена като враг на обединените евроатлантици. Като се прибави и обвинението, че работи за Русия картината се изяснява.
Удобен повод за засилваща се русофобия е и изказването на руския депутат Пьотр Толстой, зам. председател на долната камара на парламента, който обяви, че Черно море трябва да бъде изцяло руско и Румъния и България са следващия етап на руската експанзия, след разправата с Украйна. Неговите думи са поредно доказателство за многозначните интереси в Русия. Толстой не за първи път провокира с недообмислени изказвания. Най-лесно този въпрос може да се реши с негово извинение в публичното пространство, повторено от руския посланик в България Елеонора Митрофанова.
Това едва ли ще спре ентусиазма на Атлантическия съвет периодично да иска обявяването на посланик Митрофанова за персона нон грата. Няма значение, че се стъпва на много тънък лед и желанието за евроантлантическа лоялност може да премине невидима червена линия, след което трудно ще се запази неутралитет и напрежението да ескалира в негативна за България посока. Не трябва да се забравя, че нито България, нито държавите от Европейския съюз и НАТО са обявили война на Русия, което означава, че трябва да се спазва дипломатическия протокол и прибързани политически решения едва ли са от полза за мира. Покрай тези скандали и провокации на заден план удобно остана един друг много по-зловещ факт – украинският сайт Миротворец, създаден през 2014, който представлява зловещ списък на лица и личните им данни не само от Украйна, а от цял свят несъгласни с позицията на официален Киев за събитията в Украйна. Стана известно, че страницата, формално украинска, е регистрирана във Вирджиния, САЩ и непрекъснато се актуализира като се добавят нови имена, а старите изчезват. Обикновено това са имена срещу които стои думата ликвидиран. Оказа се, че последно в него има 77 имена на българи - журналисти и политици, сред които е и президентът Георги Първанов.
Изглежда няма значение, че става въпрос за президент на държава от НАТО и Европейския съюз. Преди няколко дни тази тема беше на дневен ред в политическото и публичното пространство. В МВнР беше извикана за обяснение украинската посланичка, но никой не поиска обяснение от американския и полския посланици предвид факта, че като адреси за контакт на страницата са посочени Ленгли, Вирджиния, където се намира и централата на ЦРУ, и Варшава, Полша. Интересен факт е, че независимо от призивите за закриването на сайта Миротворец от авторитетни международни организации – ООН, страните от Г-7, Европейския съюз и правозащитни организации, той продължава да съществува. Сайтът Миротворец е устойчив елемент от една негативна програма за унищожаване на хора с мнение различно от натрапващата се официална политическа позиция.
В глобалния свят, това което ни се поднася в политическото и публичното пространство, е целенасочено негативно, разрушително, поставящо под въпрос политически правила и традиции. Част от глобалния политически пъзел е и съмнителната активност на евроатлантическото мнозинство подчинено на чужди интереси, емоционални пристрастия и поръчкова русофобия. Извеждането отново на преден план въпросът за националния празник на България е пореден повод да се постави на изпитание българското търпение. Прикривайки се зад идеята за 24 май – обединителен празник за българите, отново се прави опит за прекъсване на историческата памет за генезиса на съществуващата и до днес Трета българска държава – Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Явно стриктно се спазва поставената задокеанска задача – да се унищожат всякакви исторически, икономически и обществени отношения с Русия. Животът обаче е доказал, че насила хубост не става. Глобалната и регионалната динамика на процесите е голяма и вече трудно контролируема.