Основата на предимно представителната и сравнително слаба президентска власт в Република България е заложена от Великото народно събрание в периода 1990 - 1991 година. Тогава действащ президент на страната е един от лидерите на опозицията д-р Желю Желев, на което мнозинството на БСП във ВНС се страхува да даде повече правомощия, без да мисли държавнически и в перспектива, както се случва и с предложенията днес, типично по нашенски.
В правомощията на президента не се предвижда законодателна инициатива, която е изцяло предоставена на Народното събрание. Възможността за законодателна инициатива е заменена с едно слабо отлагателно вето, което се преодолява лесно с половината плюс един от гласовете. Д-р Желев предупреждава, че ограничените президентски правомощия ще доведат до едно противоречие, свързано с прекия избор и на Президента и на Народното събрание. От това следва, че те имат еднаква легитимност и очакванията на хората към президентската институция ще бъдат по-високи от реалните възможности на президента.
"Независимо от моето настояване" казва Президентът Желев в книгата "Моята политическа биография" от 2005 г, "аргументирано при това, за разширяване правомощията на президента в новата конституция, парламентарното мнозинство на БСП направи точно обратното - още повече ги окастри. Правото на законодателна инициатива беше заменено с едно слабо отлагателно вето, което лесно можеше да се преодолее с 50 плюс 1 от гласовете на присъстващите в пленарната зала депутати."
Практиката през последните тридесет години доказа действително, че това президентско вето, се преодолява не само лесно, а на практика автоматично, с тези 50 плюс един гласа. Единственият реален резултат от него е да обръщане внимание на обществото върху даден закон или законопроект, когато върху него е наложено президентско вето.
След това въвеждане в темата, стигаме до най-лесната стъпка за разширяване на президентската власт, а тя е върнатите от президента закони да бъдат прегласувани от две трети от народните представители в Парламента, за да влязат в сила. Това на практика увеличава властта на Президента до степен на реален законодател. В този случай Ветото на Президента ще бъде истинско. Понеже практиката показва, че събирането на две трети от гласовете е много трудно изпълнимо.
Такова решение ще ни спести и още един проблем. И това е възможността за създаване на двукамарен парламент. Целта на двукамерния парламент е именно тази - за контрол на едната камара върху другата при приемане на законите. С приемането на силно отлагателно вето - две трети мнозинство при прегласуване на даден закон, реално президентската институция ще играе ролята на втората камара при двукамарния парламент и ще контролира законодателната инициатива на Народното събрание.
Да цитираме отново д-р Желев, който също казва: „Ясните и точни правомощия и отговорности на президента в старата конституция по отношение на армията като върховен главнокомандващ и въобще системата на отбраната на страната и националната сигурност бяха заменени с някакви неясни и двусмислени формулировки в новата конституция, която, както ще видим по-нататък, откриваше прекрасни възможности за война между институциите." стр. 418-419. Все пак първият демократично избран Президент уточнява следното: "Внушението е, че президентът има чисто представителни функции, които се изчерпват едва ли не с раздаването на ордени и медали, и приемането на военните паради (и помилване), също не е вярно. Президентът назначава и освобождава посланиците, които съгласно двете виенски конвенции са негови пратеници при държавния глава на страната, в която отиват. Без съгласието и подписа на президента никой не може да назначава и освобождава посланици. В областта на сигурността и отбраната, в качеството му на върховен главнокомандващ той има важни правомощия, които съвсем не са представителни. Подписва международни договори, свързани със сигурността и отбраната на страната." стр. 447
Действително прекият избор на Президента от народа натоварва неговата фигура и Президентството като цяло с повече очаквания. Затова е добре правомощията на Президента да бъдат увеличени, а най-лесният начин за това е простото приемане на едно по-силно отлагателно вето от страна на Президента, върху приетите от Народното събрание закони.