Унгарският министър-председател Виктор Орбан изграждаше през последните поне десет години своя публичен образ на базата на следните три постулата. Първият е, че той е защитник на християнска Европа. Вторият гласи, че Орбан олицетворява бунта на хората в защита на демокрацията срещу налагания от брюкселските бюрократи произвол. Третият произтича от първите два: стъпила на волеизявлението на мнозинството от хората (срещу либералния елит) и в защита на християнския си генезис (срещу ценностния релативизъм), Европа трябва да има стратегическа автономност на сцената на международните отношения (срещу унификацията, диктувана от глобализма).
Проблемът при тези постановки - иначе звучащи благородно, е, че те почиват на принципа "слушай ме какво ти говоря, а не ме гледай какво правя". Понеже именно ако погледнем външната политика на унгарския премиер, ще видим, че вместо християнския рицар, който държи връчения му от демоса щит срещу враговете на Европа - вътрешни и външни, всъщност ставаме свидетели на нещо различно, определено не тъй геройско и бляскаво.
Тези дни, по случай това, че Унгария е домакин на Световното първенство по лека атлетика, което като време съвпадна с честването на празника от основаването на страната, Будапеща се превърна неофициално във форум на Организацията на тюркските държави (ОТД). Последното произтича от това, че в унгарската столица бяха държавните ръководители на Турция, Азербайджан, Туркменистан, Киргизстан и Узбекистан. Самата Унгария има статут на наблюдател в ОТД, като Виктор Орбан е с регулярно присъствие на срещите на формата.
Обособяването на тази тюркско-унгарска ос се базира на няколко фундамента. Един път, това е споделената политическа конгениалност. Тя намира своето изражение по различни начини - било спрямо централизираната архитектура на властта, било в подкрепата на Унгария за членството на Турция в ЕС, било доскорошното им общо вето срещу приемането на Швеция в НАТО. Втори път, при тюркско-унгарската симбиоза се наблюдава и съвпадение на интересите. В Будапеща, например, бяха сключените споразумения за внос на турски, азерски и туркменски газ. Значението на последното обаче трябва да се полага в по-широк контекст: Будапеща е дългосрочно обвързана с доставките на природен газ от Русия, от която получава около 80% от необходимото ѝ синьо гориво, докато в същото време продължава да липсва необходимата инфраструктура за доставки на туркменски газ до Европа (поне в лицето на Транскаспийския газопровод). Такива съображения хвърлят щипка сол върху иначе реторическата ангажираност на унгарските власти, според която страната подкрепя енергийната диверсификация на Европа, за която държавите от Южен Кавказ и Централна Азия могат да бъдат ключови. Трети път, тюркско-унгарската ос бе инфраструктурно подпомогната чрез проекти като Турски поток, свързващ като "гердан" клиентите на Владимир Путин в Европа като Сърбия и Унгария (през териториите на Турция и България). Не на последно място, тюркско-унгарското партньорство се разкрива и в общите им приятели (от споменатия руския президент, през неговия китайски хомолог, до присъстващите тези дни в Будапеща държавни ръководители от Сърбия и Катар).
Всъщност съображения от този порядък пораждат въпроса как Виктор Орбан защитава християнския фундамент на европейската цивилизация, когато превръща Унгария в поредната плочка от тюркската мозайка (ако приемем интерпретацията, че тя започва от китайския Синдзян и стига до Западните Балкани). Трудно е да се обясни как колаборацията с атеистичните постсъветски режими в Централна Азия и тази с ислямизма в Турция утвърждават каузата на християнска Европа. Бунтът на Орбан срещу бюрократичната диктатура и налаганите отгоре командни механизми пък става леко смешен, когато той вокално громи джендърите в ЕС, но е дисциплинирано мълчалив, докато гради партньорства с азиатските авторитаризми. Кога за последно Виктор Орбан и Сердар Бердимухамедов са дискутирали практики за овластяване на народите си срещу командния и бюрократичен произвол? Кога Виктор Орбан и Касъм-Жомарт Токаев са коментирали защо Русия възпрепятства Казахстан от износа на въглеводороди за ЕС, въпреки че Астана и Москва са членки на Евразийския икономически съюз?
Именно агресията на Русия срещу Украйна пък предостави възможност за тест на другата стандартна публична ангажираност на Виктор Орбан - тази на Европа като отделна цивилизация, която трябва да притежава стратегическа автономност. От 2014-та година насам обаче, особено интензивно след началото на 2022-ра, Виктор Орбан спъваше европейската солидарност с Украйна по два начина: бидейки противник както на налагането на санкции срещу Русия, така и стоящ в опозиция на помощта - хуманитарна и военна, - която ЕС като цяло или отделни държави-членки на съюза предоставяха на Киев. И тук властите в Унгария дължат отговор на въпроса с какво сигурността на Европа, нейната стратегическа автономност и цивилизационна визитка щяха да се обогатят, ако Русия бе оставена безнаказано да малтретира своя по-малък съсед? А защо Виктор Орбан рекламира стратегическата автономност на Европа, когато не е готов да обезпечи тази на собствената му страна (след като Унгария е зависима не само от вноса на руски природен газ, но и от Москва като кредитор и вносител на технологията на строящите се от "Росатом" нови ядрени реактори на АЕЦ "Пакш")? Всъщност в момента ЕС е много по-близо до стратегическата автономност, отколкото това е случаят на самата Унгария. Затова не върви пациентът да изписва рецепти на доктора.
Външната политика на Виктор Орбан с Китай също демонстрира избирателния прочит, който унгарският премиер има, когато става дума за националния суверенитет на държавата му и стратегическата автономност на Европа. Интересно как двете биват обслужвани от партньорството на Будапеща с основен китайски производител на телекомуникационна техника и доставчик на 5G мрежа, който осигури именно мрежовото оборудване на логистичен терминал в Унгария. Или как железопътната отсечка Будапеща - Белград, която е част от китайската инициатива "Един пояс, един път", защитава суверенитета на Унгария и стратегическата автономност на Европа, при положение, че въпросният проект се строи и финансира чрез заем от Китай, условията на сключването на който дори са класифицирани като тайна (според Investigate Europe).
Ако проектите сами по себе си са хубаво нещо, още по-добре е, когато те не довеждат до компрометирането на суверенитета на получаващата ги страна, когато тя изпада в невъзможност да обслужва своя дълг към кредитора; нещо, което сме виждали не само в Азия и Африка, но вече и в Европа (Черна Гора), когато става дума за китайски инвеститор. Последното като че ли бе част от причините, поради които, поне засега, Будапеща се отказа от строенето, отново чрез китайски заем, на местен филиал на университета Фудан от Шанхай. Насреща обаче се задава рекордна инвестиция в Унгария - оценявана на до 7.9 млрд евро! - от страна на CATL, основен китайски производител на автомобилни батерии. И ако италианският премиер Джорджа Мелони обмисля дали страната ѝ да не напусне инициативата "Един пояс, един път", то държавите членки на ЕС трябва да стискат палци Виктор Орбан да не отвори вратите на съюза за китайската "debt trap diplomacy" (както, например, ги открехна за китайската ваксина Sinovac в периода на пандемията от коронавирус). Но по примера на споменатата по-горе Организация на тюркските държави, както и посредством политиката на унгарския министър-председател спрямо Китай, ние виждаме, че той не е противник на глобализма по принцип, доколкото участва в такива интернационални формати и инициативи, а по-скоро враждува срещу конкретни глобализми.
Предвид несъпоставимия мащаб на двете страни обаче истинското значение на Унгария за Китай се намира на друго място. Става дума за възможността на Будапеща като столица на държава-членка на ЕС да налага вето при формирането на политиката на съюза спрямо Поднебесната империя. Така например Брюксел не успя да лансира първоначалния вариант на декларацията си, критикуваща компрометирането на автономията на Хонконг от страна на Пекин през 2021-ва година, именно поради унгарската съпротива. С други думи, в случая с Унгария Китай подхожда подобно на Русия.
Разбира се, суверенно право е на Виктор Орбан да води такава външна политика. Дори и когато вследствие на нея Унгария измества своята геополитическа ос от Вишеградската четворка към тюркския алианс. Но подобно движение изисква друга публична облицовка. Ако не друго обаче, Орбан има опит в смяната на идеологическите мушами.