Полша се превъоръжава още преди началото на агресивната война на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г.; програмата се засили, след като започнаха всеобхватните руски военни действия, пише за CEPA пенсионираният посланик Пол Джоунс, почетен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA), посланик на САЩ в Полша (2015-18), посланик на САЩ в Малайзия (2010-13) и главен заместник-помощник държавен секретар в Бюрото по европейски и евразийски въпроси (2013-15) и вицепрезидент за международни правителствени връзки в Raytheon Technologies (2020-23).
Полша и Украйна незабавно засилиха отношенията си, като първата е водещ политически поддръжник на Украйна, логистичен център, убежище за бежанци, както и значителен доставчик на оръжия (независимо от настоящия спор за износа на зърно).
Полша също се съсредоточи силно върху това какво означава войната за нейната стратегическа позиция и рисковете, пред които е изправена в момента - не само възможното разпространение от Украйна, но и дългата ѝ граница с Беларус, която до голяма степен се превърна в марионетна държава на Кремъл с руски ядрени оръжия с малък обсег на нейна територия.
Заключенията бяха мрачни и доведоха до бързи решения. Полша вече харчеше 2,4% от БВП за отбрана до 2022 г., нареждайки се на трето място в НАТО след Съединените щати и Гърция.
Правителството реши, че е необходимо много повече. През 2023 г. Полша изчислява, че ще похарчи повече от 4% от БВП за отбрана, което би било най-високият дял в НАТО, както и най-високият дял от бюджета, изразходван за оборудване (над 50%).
Като шестата по големина икономика в Европа, далеч най-голямата на източния фланг, тези цифри се превръщат в много съществени увеличения на персонала и оборудването.
Страната планира да удвои своите сухопътни сили до 300 000 души. Огромните покупки от чужбина включват 366 танка Abrams и 96 хеликоптера Apache от Съединените щати; 980 танка K2 и 648 самоходни гаубици от Южна Корея; стотици американски ракетни установки HIMARS; много повече системи за противовъздушна отбрана Patriot; 22 произведени в Обединеното кралство ПВО и три фрегати, проектирани от Обединеното кралство; както и 48 южнокорейски бойни самолета FA-50 и 32 американски самолета F-35, допълвайки съществуващия флот от 48 F-16.
Междувременно тя извърши много значителни трансфери на оръжия в Украйна, включително самолети МиГ-29, модернизирани танкове Т-72 и 155-мм самоходни гаубици Краб.
Полша ще бъде изправена пред предизвикателството да плати, усвои и интегрира такова разнообразно оборудване от висок клас - въпреки американския заем от 2 милиарда долара - и може да не достигне 4% БВП на разходите за отбрана през 2023 г. Освен това, ако правителството се смени на избори на 15 октомври размерите и изпълнението на военното струпване може да се промени. Но основните политически партии подкрепят растежа на отбраната и няма съмнение относно цялостния ангажимент.
Путин трябва да разбере, че ерата на империите в Европа е приключила
Западното обществено мнение като цяло все по-малко вярва, че ще бъде достатъчно да се смени Владимир Путин. Достатъчно е да се види широката подкрепа и на руското обществено мнение, а и очевидният ентусиазъм, с който руската армия извършва геноцид в Украйна
Военното натрупване е в голям мащаб и премества Полша в друга лига в европейската отбрана. Въоръжените сили вече са на път да се превърнат в най-боеспособната сухопътна сила на континента и в опората на източния фланг на Европейския съюз (ЕС) и НАТО, способна да възпира и победи Русия.
Лидерите в Полша и други страни от Източния фланг разпознаха заплахата на Русия много преди нейната инвазия на "малките зелени човечета" в Крим и Източна Украйна през февруари 2014 г., перспектива, която предизвика значително недоверие в Западна Европа и САЩ, но подобно на своите съседи, Полша разбира руския империализъм от пряк опит.
Полша не е сама в увеличаването на разходите за отбрана. Трите най-големи държави на континента по население и икономически ръст - Германия, Франция и Обединеното кралство - също инжектират ново финансиране и оборудване в своите армии. Но за наземно възпиране и отбрана срещу руските нахлувания в източния фланг на Европа, Европа все повече ще разчита на Полша и (ако Западът продължи да доставя оръжия) калената в битки армия на Украйна, като гръбнака на нейната източна защита.
За поляците това не е нова роля. През 16-ти и 17-ти век Полско-литовската общност е сред най-големите държави в Европа, доминираща военна сила, която за кратко окупира Москва. През 1683 г. полските сили на Ян III Собиески откликват на призива на Хабсбургската монархия да победят нахлуващите османски турци пред портите на Виена и да спасят Европа.
Над двеста години по-късно, в битката при Варшава (така нареченото Чудо на Висла) от 1920 г., Полша побеждава съветските сили, възнамеряващи да нахлуят в Европа и да наложат комунизъм в Германия. Това постижение беше особено забележително, тъй като Полша току-що се беше възродила като държава след 123-годишното си изтриване от ръцете на Прусия, Русия и Австрия.
По-скорошният опит на Полша да бъде изоставена от европейските съюзници, когато Германия и Съветският съюз заговорничеха да нахлуят през 1939 г., започвайки Втората световна война, просто подчерта необходимостта от самоотбрана.
Как Полша ще играе тази роля през 21 век, във вероятно партньорство с Украйна и какво означава това за Европа?
Много зависи от изхода на войната, изхода от изборите в Полша и отношенията на Полша с други европейски сили. Правителството на "Закон и справедливост" (PiS), избрано през 2015 г. и преизбрано през 2019 г., е добре известно с борбите си с ЕС за независимостта на съдебната система и либералните демократични норми.
PiS се противопоставя на наднационалните институции на ЕС и смята парламента на Полша за върховен клон на своето правителство. Въпреки че е активен участник в НАТО, Полша е по-слаба в политическата си тежест, отчасти поради напрежението с други съюзници.
Сега има възможност влиянието на Полша в Европа и НАТО да нарасне, особено по въпроса за сигурността и просперитета на източния фланг на НАТО/ЕС. Ако постави и успее със стратегическия приоритет на влизането на Украйна в двата големи западни клуба, съчетано с практически стъпки за подобряване на сигурността и просперитета на целия фланг, тя може да се изкачи до най-високото ниво на европейските сили, където все повече принадлежи.
Но неотдавнашният спор за зърното илюстрира политическите предизвикателства, а има и исторически.
Успехът обаче би променил европейската сигурност по начини, фундаментално съобразени с интересите на Полша.
Мнозина отбелязаха, че Путин никога не си е представял, че войната му в Украйна ще тласне Финландия и Швеция в НАТО. Може би още по-въздействащо върху имперските планове на Путин би било Полша и Украйна да се превърнат във водещи сухопътни сили в Европа, обединени в обща кауза да възпират и победят Русия, докато укрепват източния фланг на Европа за десетилетия напред.