След като Централната избирателна комисия бързо и категорично отряза призива на премиера Николай Денков за връщане на отмененото машинно гласуване, страната ни се оказа в една безпрецедентно-екзистенциална политическа ситуация.
Досадната дилема пред шекспировия Хамлет "Да бъда или да не бъда" е толкова тривиална пред случващото се у нас преди неделния местен вот, че е достойна тема за докторантура на всеки социален антрополог. Хамлет е ясен, все пак е очевидно, че повечето хора избират да бъдат, а не да се гръмнат, но това, което става в душите на феновете на машинното гласуване, наистина е истинско предизвикателство за поназнайващите от човешка душевност.
Утре ще разберем, ще се окажат ли гневът и омерзението мобилизиращ фактор за феновете на машинното гласуване, убедени, че са жертва на активно мероприятие на мафията.
Или изправени пред безалтернативната възможност да гласуват с презряната от тях хартия, ще се демотивират, убедени, че гласът им ще бъде занулен или трансформиран в нещо неясно.
Дали чрез хашкода на машините могат да се манипулират резултати от гласуването става все по-маловажно, както каза математикът проф. Михаил Константинов. Защото зад гордото чело българско вече неудържимо палува онова червейче, дето обича всичко да му е съмнително.
Приятна вечер, че утре ни чака тежък ден...