Светослав Иванов: Табуретките на властта

В политиката, както и в живота, сте чували многократно израза – да те направят на нищо. Но може би „Да те превърнат в табуретка“ ви звучи непознато. След този коментар, седмица след изборите, предполагам, че може и да запомните този израз. Той е свързан с история за гласуване и Валериан.

Но не за хапче с билка за успокоение, а за една история с поука

Тъжна била съдбата на император Валериан. Смятащ себе си за велик римски пълководец, той повел войската на Изток в битка, за която не бил готов. Когато бил разбит на бойното поле от персите през 260 г., край Едеса, наказанието му било като никое преди.

Според легендата, той бил превърнат в жива табуретка за крака. Стоял привит под трона на персийския цар Шапур I, досущ като малък човешки стол и изпъвал гръб, когато царят се качвал на коня си. Това е най-унизителният епизод в историята на Римската империя, на който са посветени картини, скални барелефи и древното послание, че самозабравата може да превърне дори и императора в табуретка. Това се случи миналата неделя.

В изборния ден голяма част от обществото гласува и просто сложи краката си върху табуретките

Защо се случи това ли? Защото отиваш в магазина - всичко поскъпнало. Седнеш да хапнеш салата и се чудиш на Шанз-е-лизе ли си, в квартала ли си? Ставаш. Плащаш. Ругаеш на ум и се оригваш на касов бон, а не на бонбон. От скъпите.

Еврото ли е виновно? Не, спекулата е. И глобалните турбуленции в Залива. Но някои партии се държаха сякаш се борят за гласовете в Мичигън, а не в Монтана, отдалечавайки се от реалността, която им свали главата не като МАГА, а като магията на Астор.

Отваряш Фейсбук – заклинания и шамани, сипят радикализъм сякаш всички са им длъжни. Политици, които станаха жертви на алгоритмите в социалните мрежи, мислейки си, че лайкове, гледания и споделяния са равносилни на гласове в урната. Клета заблуда, която създаде измамно усещане за самодостатъчност и непогрешимост.

После се чудете защо младите и по-умерените хора не ви подкрепиха и голяма част не ви разбраха. Ами мина ли ви през ума колко уморено е обществото от целия този шум, хаос, агресия? Не разбрахте ли, че никой не харесва онези, които непрекъснато размахват пръст, каквото и да казват?

Помните ли изобщо защо избухнаха протестите?

Защото тези, които управляваха скрито и открито държавата, мислейки си, че вечно ще са на власт, ни размахваха пръст всяка вечер и ни говореха назидателно със силни чувства и беден речник. Държаха се като малки, местни императори, които после хората с гласовете си... ги превърнаха в столчета и табуретки.

И това не е само проблем на десните или левите. Бившите управляващи също забравиха защо са там – докато не им беше напомнено. Сега наистина е време за по един валериан.

Въпросът днес е – и сега какво? И сега накъде? Към изток ли? Без да знам какво е в главата на победителите – надали. За „Прогресивна България“ гласуваха толкова много различни хора – и по-консервативни, и по-либерални, и проруски, и проевропейски, че да направиш рязък завой само, за да угодиш на едните, означава да си отхапеш сам крака или ръката и е най-бързия път да се само-смалиш до... табуретка. При толкова пъстър електорат, въпросът е какво обединява гласувалите за теб, а не какво ги дели. И дано победителите си дават сметка каква отговорност означава това. Защото цялата власт ще е в ръцете им. И няма да има време за оправдания.

Ако не си дават, отговорът ще е лош. За всички. Това беше просто една история за историята. С древна поука за отдавна отминали събития, които имат склонността да се повтарят отново и отново. От император – в стол за крака. Никой не е застрахован – нито опозиция, нито управляващи.