„Ти шегуваш ли се, какви патрули в нашия квартал?“ - въпросът идва с такъв укор, че слага край на разговора. Камал* не е и чувал за националистически патрули, които да сноват по улиците около софийската джамия. Не гледа телевизия, гледа си само работата - от десет години държи склад в „Илиянци“, издържа четири деца, говори български с по-малко грешки от много журналисти. Живее в София от петнайсет години.
Срещаме се случайно в един от сирийските магазини на Женския пазар. Аз питам кога ще има наливен зехтин, а той е минал да каже „здрасти“ на тайфата от Сирия. И двамата ще излезем с празни ръце, а аз - и с една поука: зехтин няма и няма да има. Не и докато в Сирия бушува война. Същото важи и за останалите био продукти, с които традиционната сирийска общност в България захранваше София - от подправките до сапуните Алепо. „Покрай тая война Башар Асад дължи много на нашия квартал“, резюмира полу на шега една жена, която спирам пред магазин за наргилета. Не, и тя не е виждала националистически патрули, които да притесняват по-мургавите ѝ съседи. Жената много бърза и не иска да си каже името. А откакто чу за патрулите, вече не се и усмихва.
С черни дрехи и с трикольор на ръката
В средата на ноември Боян Расате, един от лидерите на българските крайни националисти, обяви, че създава „граждански патрули“, които да се борят срещу нелегалната имиграция от Сирия. Репортажи в медиите допълниха думите му с факти. Те показаха млади мъже с трикольорни ленти на ръцете, които обикалят улиците между джамията, Женския пазар и Лъвов мост - софийския район с най-голяма концентрация на имигранти от арабския свят, както и с най-много арабски магазини и ресторанти. „Помежду си наричаме този район „Ивицата Газа“”, доверява ми жителка на квартала и защитничка на космополитния му дух.
Расате, който се прочу с твърдението си, че тъмнокожите са маймуни, през ноември стигна до извода, че полицията „не си гледа работата“ и затова трябва да бъде заместена от обикновени граждани. Например от патрули, които да спират хората и да проверяват документите им за самоличност. Националистите заявиха, че сирийските бежанци се свързвали с традиционната сирийска общност в България и съзряха в това заплаха за националния мир.
МВР не реагира на патрулите близо две седмици. А когато реагира, се ограничи с едно предупреждение: че хората на Расате нямат право да изискват документи за самоличност, тъй като това право принадлежи на полицията.
„Видях патрулите на два пъти“, каза за Дойче веле популярният блогър Асен Генов. „Първият път бяха петнайсетина човека, които се разделиха на групи от по петима души. Срещнах ги между Халите и Лъвов мост и видях как тръгват по малките улички в квартала. Само мъже, предимно до 25 години, всичките облечени в черно, с бейзболни шапки на главите, с трикольор на ръката и надпис „ФО“.”
Журналистката Диана Стоева е попаднала на "група от десетина души, един от които - самият Расате. Говореха с полицаи. Расате им каза, че тази вечер навън има около 40 души "патрули". Най-впечатляващ беше външният им вид - те бяха еднотипно облечени, в черно, носеха и онези ленти на ръкавите, върху които пише "ФО".”
„ФО“ е абревиатура и означава Национален Форум „Обединение“ - сбор от националистически групи и формации, от чието име говори Расате.
"Полицията ни пази"
"Тези хора явно избиват сериозни комплекси", каза за Дойче веле Людмила от Фейсбук-групата "Приятели на бежанците". "Виждала съм ги по "Пиротска" и "Екзарх Йосиф" в два поредни дни, все около 19 часа. Ходеха по двама. Но не съм виждала да се заяждат с някого.”
Изкуствоведката Диана Попова пък ги е виждала ако не да се "заяждат", то поне да спорят - с журналисти. Настоявали, че полицията и кметът на София Йорданка Фандъкова са им позволили да патрулират. И от двете места отрекоха това да е вярно. Но забавената реакция на властите свърши своето - в медиите вече се появиха коментари, в които се твърди, че хората на Расате умишлено биват насърчавани да продължават.
„В моя магазин не са идвали“, уверява ме Ареф*, който от седем години държи сирийска месарница на две крачки от "Екзарх Йосиф". Купил е бизнеса от свой сънародник със сходна съдба - имигрант в България. „Нас ни пази полицията, тя няма да ги пусне да се разпореждат тук. Знаеш ли какво е от полицаи всеки ден? По един полицай на десет метра имаме - да ни пази. Познаваме ги, знаем, че ако им се появи някой като тия с превръзките, ще го изгонят, понеже не искат неприятности. Те почивка чакат, от толкова месеци са на крак“.
Няма точна статистика за това колко сирийци живеят постоянно в България. Асоциацията на сирийците в България твърди, че става дума за около 800 души, но допуска, че може да са много повече. Част от тях говорят за бежанците от сирийската война като Камал - със загриженост и с чувство за безсилие: „Как да им помогна на тези хора, след като аз съм като повечето българи - работя, за да си изхраня семейството. Не мога да помогна с пари. Нямам“. Камал вади портфейл от вътрешния си джоб и сочи към снимката в прозрачния му отвор: „Това момче ми е най-малкото“.
"Не бежанците ви ограбват, а политиците!"
Има обаче и други нагласи. В началото на седмицата стана ясно, че има и хора, изкушени от предложенията на Расате. В едно телевизионно студио българка, омъжена за сириец, допусна, че е възможно Расате дори да бъде подпомогнат от общността, след като е добронамерен. Има ли такива нагласи наистина? „Има всякакви нагласи, понеже има всякакви хора“, обобщава Камал, докато излизаме от магазина и се озоваваме пред строителната площадка, в която е превърнат подложеният на реконструкция пазар. Неизвестна ръка вече е изписала по оградата най-същественото политическо послание, което вълнува квартала: „Не бежанците ви ограбват, а политиците!“.
„Аз лично мисля, че в тая история с бежанците са прави както сирийските бежанци, така и българите“, казва Камал. „Българите са прави да се притесняват, че в страната могат да влязат терористи, които ще се престорят на сирийски бежанци. А сирийските бежанци са прави да искат подслон и работа. Сега им дават подслон, но не и право да работят. Пък после ги обвиняват, че взимат от парите на българите. Ами откъде да вземат, като не им дават да работят?“
* Имената на интервюираните са променени.