Мащабът и въздействието на атаката на "Хамас" срещу Израел повдигат въпроса за нейната подготовка, замисъла и сложността на използваните средства. Всички погледи са насочени към Техеран. Но ако вземем предвид цялото бойно поле на Близкия изток, интегрирайки историята от последните 50 години, Техеран е нещо повече от подстрекател. Иран е архитектът на идеологическата борба срещу Израел и регионалният организатор на тази радикална опозиция. Това пише в свой анализ за френския всекидневник La Tribune Жерар Веспиер, президент на Strategic Conseils и асоцииран изследовател във FEMO (Фондация за изследване на Близкия изток).
Навлизането на повече от 1000 бойци на "Хамас" на израелска територия по суша, въздух и море, заобикаляйки електронната ограда, поставена от Израел навсякъде около ивицата Газа, създаде огромен шок в армията и израелското население. Още по-голям шок беше мащабът на кланетата на цивилни, извършени от нападателите, и залавянето на повече от 200 заложници, отведени в Газа. Тази операция, извършена за няколко часа, обаче изисква дълго време за подготовка и военни и технически умения, които надхвърлят възможностите на "Хамас".
Иран изясни участието си чрез устата на Али Акбар Велаяти, съветник на Хаменей, отговарящ за международните отношения и министър на външните работи на режима в продължение на 16 години: "Съединените щати смятаха, че елиминирайки генерал Сюлеймани на 3 януари, 2020 г. в Багдад, са елиминирали всички способности на силите "Ал-Кудс" на Революционната гвардия. Събитията от 7 октомври им показаха, че той беше заменен." Ето защо най-висшият ешелон на властта в Техеран гръмко заявява авторството на операцията. Следователно Революционната гвардия значително е подпомогнала проектирането на тази операция, както и нейното финансиране. Миналата година, по време на телевизионен обмен от Техеран, Зияд ан-Нахала, лидер на "Ислямски джихад", разкри, че иранската помощ за "Хамас" възлиза на 150 милиона долара годишно, в допълнение към помощта, предоставена и от Иран на собственото му движение.
Иранският режим има силно присъствие в Ливан и Сирия
В допълнение към участието си с палестинците в ивицата Газа чрез "Хамас" и "Ислямски джихад", Техеран също организира натиск върху Йерусалим от позициите си в Ливан и отскоро в Сирия. Създаването на "Хизбулла" датира от началото на 1980 г. Подкрепено от много силното ливанско шиитско малцинство, то беше официално представено през 1985 г. Израел не се притесняваше от създаването на тази милиция, която през годините и стотиците милиони долари, изпратени от Техеран, приключи изграждането на армия от няколко десетки хиляди бойци, оборудвани с десетки хиляди ракети, добре обучени и силно мотивирани. Сблъсъците между ЦАХАЛ и "Хизбулла" в Южен Ливан накараха израелската армия и правителство да осъзнаят силата, създадена от Иран на северната му граница.
Въстанието срещу режима на Башар Асад през 2011 г.
Въстанието срещу режима на Башар Асад от 2011 г. и Арабската пролет накараха Иран да предостави значителна помощ на своя сирийски съюзник. Членове на "Хизбулла" са участвали в пресичането на ливанско-сирийската граница. Техеран също изпрати елементи от силите "Ал-Кудс" на Революционната гвардия в Сирия, както и шиитски хазарски милиционери от Афганистан, групирани в бригадите "Фатимийун". Това значително иранско присъствие обяснява бомбардировките, извършвани редовно от израелските военновъздушни сили в Сирия. Следователно Техеран разполага със значителен военен капацитет, няколко десетки хиляди мъже под свое командване, по северните граници на Израел, в Ливан и в Сирия. "Хизбулла" е в действие от 7 октомври и се възползва от неприятностите, които създава с тези изстрелвания на ракети по израелска територия. Тази военна жестикулация, координирана от Техеран, преследва три цели.
Първата е да принуди израелската армия да поддържа силно присъствие на северната граница, като по този начин попречи на тези войски да участват в офанзива срещу Газа. Втората цел е да се създаде заплаха от много по-голям ангажимент, в случай на силна израелска операция в ивицата Газа. И третата е да се създаде заплаха за американските военни структури в Сирия. Изпращането на дронове до 3 от тези обекти, включително американската база "Ат-Танф", материализира този капацитет за силна намеса в тези селища в случай на американска намеса срещу "Хизбулла", в подкрепа на Израел. Този първи кръг, географски в контакт с Израел, се допълва от по-отдалечено присъствие в Ирак и Йемен.
Вторият кръг в Ирак и Йемен
Иран се възползва от дезорганизацията на иракската държава след свалянето на Саддам Хюсеин и създаде мощни милиции в тази страна, разчитайки на шиитското мюсюлманско мнозинство в страната. Бригадите "Хашд аш-Шааби" (Народни мобилизационни отряди), представляват няколко десетки хиляди бойци. Иранската съпротива успя да публикува имената на членовете им, чиито заплати се плащат от Техеран. Елементи на тези бригади нанесоха удари срещу две структури на американските въоръжени сили в Ирак. Още веднъж това е сигнал, заплашващ силите на САЩ с много по-големи удари в случай на американска военна намеса в подкрепа на Израел. Тези действия обясняват решението на американците да изпратят допълнителни системи за противовъздушна отбрана в Близкия изток, за да засилят защитата на своите бази. Техеран също накара бунтовниците хути да действат от Йемен. Шиитско малцинство, експлоатирано от Техеран от 80-те години на миналия век, силите на хутите изстреляха крилати ракети и дронове от своя регион в далечния запад на Йемен, граничещ с Червено море. Американският разрушител USS Conway в Червено море прихвана тези ракети, насочени на север и потенциално към Израел. Поради това Техеран призова и внедри цялата система от сили, която иранският режим е изградил в региона вече 40 години. Това е истинска стратегия, насочена към унищожаването на Израел, артикулирана върху идеологическа визия и вътрешна военна организация, базирана на Революционната гвардия.
Системата на Ислямската република
Още преди да поеме властта в Техеран през 1979 г., имам Хомейни, бежанец в Ирак, постановява, че "Израел е враг на исляма". Доктрината е ясна и обявена. Врагът трябва да се бори и, ако е възможно, да бъде унищожен. Три месеца след идването му на власт е създадена организацията Революционна гвардия. Тези елементи ще съставят идеологическата армия на режима, редовната армия, произтичаща от имперския режим, не се счита за надеждна и лоялна към новата власт. В рамките на тази организация беше създадено "международно подразделение", предназначено да организира и извършва външни операции. Тя ще се нарича силите "Ал-Кудс". Превежда се като "мястото" или "свещено място", т.е. Йерусалим. Целта е ясно обявена, става въпрос за "отвоюване" на Ерусалим. Тази идеологическа визия ще бъде твърдо поддържана от Хаменей, наследявайки Хомейни. Той каза: "Израел е раков тумор"... По-ясно не може да бъде казано. Ахмадинеджад, президент на Ислямската република в продължение на 8 години, ще учуди света с яростността на своите антиизраелски и антисемитски изказвания.
След описанието на тази идеологическа визия на Ислямска република Иран, организацията на Революционната гвардия и регионалните шиитски милиции, човек може само да се изненада да чуе въпроса дали Иран е "замесен" в последните трагични събития в Израел? Повече от подразбиращо се, Техеран е източникът, който поддържа напрежението и конфликта между Израел и палестинците. Неговото абсолютно желание е да сложи край на развитието на Авраамовите споразумения. Неговата цел е да предотврати всяко споразумение между Израел и Саудитска Арабия. Подобна ситуация е в пълно противоречие с неговите замисли.
Техеран смята, че нищо не може да бъде изградено в Близкия изток без неговото одобрение. Ако иранският народ успее да свали този режим, тогава наистина може да се опита да се намери мирно решение между израелци и палестинци.
превод: News.bg