Когато на 20 септември несменяемият цели 5 мандата кмет на Кърджали Хасан Азиз обяви във Фейсбук, че няма да е кандидатът на ДПС на тези местни избори, малцина обърнаха внимание на следната заявка на областния лидер на партията Ресми Мурад, цитиран от БНР:
“Хасан Азис е заместник-председател на партията. Той е ценен кадър и ще получи престижна позиция.”? Това припомня в блога си Иво Инджев.
Дали не се задава вариантът, при който Хасан Азис ще получи престижната позиция на председателя на ДПС след като Мустафа Карадайъ беше свален от поста и се завърна без коментар след оставката си (и без обещания за “престижна позиция”) като обикновен депутат в Народното събрание?
Една девойка, Райчева се казва, прогнозира днес категорично, че следващият лидер на ДПС се казва Делян Пеевски. Справял се много добре и това трябвало да се признае, добави тя в студиото на “Евронюз България”. Може Райчева би знае нещо повече от нас, простосмъртните?
Възходът на Пеевски като върховен партиен авторитет по всякакви въпроси, както и днешното му назначаване начело на парламентарната група на ДПС, оставят наистина впечатлението, че Доган може да му повери кормилото. Той е напорист юрист, което вече е рядко качество сред депутатите. Едноокият Пеевски минава за проницателен капацитет в областта на правото на фона на ширещата се юридическа слепота в законодателния орган.
Видя се, че той “разбира” буквално от всичко: и от конституционна реформа, и от финанси, и от усмиряване на протести. Вече е доста размагнетизиран, което галванизира усещането на хорицата, че трябва да е достатъчно силен, за да се се измъкне сух от намагнетизираната вода, която му подля (за кратко) упрекът на могъщите САЩ с тяхната забрана той да гостува на американска територия.
Очевидното, все пак, не винаги е най-вероятното, което предстои да се случи. Фокусникът Доган е решавал това уравнение през годините, когато очевидно (а всъщност привидно) се беше оттеглил от управлението на партията си, но всъщност си остана нейния “почетен лидер”. Сега се завръща, формализирайки този факт.
Вътрешният познавач на процесите в ДПС Илхан Алдай лансира хипотезата, че Доган може да преформатира марката ДПС и да я трансформира в партия, в чието название да фигурира определението “либерална”. А дали ще я “побългари” с толкова виден българин начело като Пеевски е нещо, което не е много за вярване, според скромното ми предположение.
Ако се върна към онова, което е известно сред толкова много неизвестности относно тайната кухня на тази ключова партия у нас, мога да се съглася, че причините за отстраняването на Карадайъ може да са различни, но сред тях без съмнение е заиграването с противника на Ердоган на изборите в Турция. Карадайъ, мислейки вероятно, че визитата му в Турция и срещата му с Ердоган е била достатъчна контратежест, но явно стъпи накриво като домакин на Кемал Калъчдароглу в Кърждали. Опизиционерът загуби двубоя с Ердоган и това задейства Доган.
Формално погледнато и кметът Хасан Азиз беше сред посрещачите на Враг номер едно на Ердоган на свой кметски терен през април, но това не се отрази видимо на репутацията му пред Почетния председател. Не той, а Карадайъ получи многозначително публично предупреждение от Сарая. Доган поздрави през май Карадайъ за рождения му ден пожелание да “намери мярата”. Беше ясно, че е прегрешил и прекалил.
Ясно ли казах? Извинявайте. Когато става дума за ориенталските хитрувания нищо не е напълно ясно. Предстои да наблюдаваме още от същото.
Едно знам: баналната максима “ каквото и да говорим, винаги става дума за пари” или “следвайте парите” никак не е за пренебрегване като обяснение за сътресението в ДПС, което, според богатия Пеевски не било “нищо особено”.