Елица Сиракова пред ФАКТИ: Помогнете ни да живеем, осигурете ни инсулин!

Оцеляхме в условията на Ковид епидемия, оцеляваме и днес в условията, в които ни поставяте с липсата на желание да се справите окончателно с този болезнен проблем, а именно – липсата на инсулин! Това пише в отворено писмо до институциите Елица Сиракова. Ето какво сподели тя за проблема пред ФАКТИ.

- Г-жо Сиракова, какво ви накара да напишете отворено писмо с призив да се реши проблемът с доставките на инсулин. Адресирахте го до президентството, до Народното събрание, до Здравната комисия в парламента… Кабинетът забрани износа на инсулин до края на годината…
- Искаме да направим така, че някой в тази държава да ни чуе. Проблемът е в това, че аз не мога да разчитам на регулярни доставки, нямам спокойствието и да съм сигурна, че в следващите два, три, пет месеца ще си намирам инсулина, който ми трябва, в аптеките. Или ще ми се налага да търся други варианти. Забраната до края на годината не решава проблема.

- Какви са другите варианти?
- Първо търсим от хора, които имат запаси, след това търсим приятели в чужбина, които имат диабет или близки с диабет, за да изпращат насам. Или ходим да го купуваме от Гърция и от Турция. Нямаме безкрайно много варианти. Затова най-доброто решение е държавата да направи така и да гарантира, че ще има инсулин за хората с диабет. Помогнете ни да живеем, осигурете ни инсулин! Нека управляващите в България, които и да са те, да направят така, че да ми гарантират и да знам, че през следваща една година нашите нужди са подсигурени.

- Скоро във ФАКТИ имахме интервю по темата с пациент на инсулин и тя каза, че в Турция инсулинът се купува свободно, в Германия може да си го поръчаш с българска бяла рецепта, а в България с електронна рецепта не става…
- Не е правилно да се каже, че с електронна рецепта не става. Можеш да си го закупиш свободно, но въпросът е в това, че инсулинът липсва в аптеката. Когато той липсва - и с рецепта, и без рецепта, и по здравна каса, няма как да го получиш. Това са два проблема. Първият проблем е, че го няма, а вторият проблем е електронната рецепта. Проблемът е генерален, че инсулинът липсва в търговската мрежа.

- Защо липсва?
- Не съм специалист, който има достът до цялата информация, за да обрисувам вариантите. Но има няколко опции. Първо, фирмите вносители дали зареждат достатъчно количество. В този смисъл не знам дали държавата има достатъчно актуална статистика за броя на инсулинозависимите пациенти. Ако има такава статистика, то върху нея може да се прави този прогнозен план за внос на инсулин. Второ, защо смениха процента, който държавата гарантира на 65% от необходимото количество. Това означава, че не се обхващат всички зависими от инсулин, а има едни 35%, които автоматично са изключени от тази сметка.

- Колко е бил този процент?
- Скоро в едно предаване споделиха, че е бил 100%, а назад във времето и 150%, така че да се подсигурява нужното количество инсулин.

- Защо е намален процентът?
- Аз не мога да отговоря. Този въпрос трябва да зададете на министър Асена Сербезова, която предприе тази стъпка. Защо я е направила, нека да каже. Проблемът е в това, че има едни хора, които решават нещо, а резултатът от техните решения – в случая с липсата на инсулин, рефлектира върху пациентите. А колкото до е-рецептата, давам ви пример. Един инсулин доскоро се доставяше в пластмасова писалка, но вече може да се вземе от аптеките и в стъклен флакон. Но… Инсулинът в пластмасовата писалка и в стъкления флакон са едно и също, на една и съща фирма. Аз имам изписан инсулин в пластмасова писалка, а в аптеката нямат пластмасова писалка, а имат в стъклен флакон. В аптеката не могат да ми дадат в стъклен флакон, защото кодовете на пластмасовата писалка и на стъкления флакон са различни. Говорим за едно и също лекарство, на една и съща фирма, едно и също количество. Това какво е!? За да се промени протоколът и получа код за стъклен флакон, първо се ходи при ендокринолог, той го променя и го праща в Здравната каса. После минава още време, докато го проверят и одобрят - това отнема от 2-3 дни. След като е одобрен, ви се обаждат по телефона от Касата и ви казват да отидете за рецепта при личния лекар с код за стъклен флакон.

- И като отидете в аптеката ще ви кажат, че имат от същия инсулин, но в пластмасова писалка, а не в стъклен флакон, а кодовете са различни… Черен хумор, разбира се?
- Без черен хумор… Това може да се случи. Лошото е, че никой от съответните институции не излиза да обясни ситуацията и да ни помогне как можем да разрешим най-безболезнено този процес.

- Във вашия призив говорите за страшно много деца, които попадат в една такава нелогична ситуация в България?
- И отново стигаме до проблема, че няма точна статистика. Говори се, че има между 2000 и 3500 деца на инсулин, но тези деца не спират да са инсулинозависими, когато станат на 18 години. Те просто стават възрастни инсулиннозависими. Възрастните инсулинозависими с Диабет тип 1 са около 40 000 човека. Говоря приблизително, защото нямам достъп до тази информация и никъде официално не е представена. Хората с Диабет тип 2, при които никакви други препарати и таблетки не действат, а са изцяло инсулинозависими, са около 120 000 души. И като съберем всичко, се получава една цифра, която е доста сериозна. И ние – тези хора, се чудим дали утре и вдругиден ще ни има. НЗОК има данните за всички пациенти на инсулин, които са с протоколи. Във всеки протокол е записано точното количество инсулин, което този пациент ще получи за следващите 6 месеца или 1 година. Сега с електронните рецепти ще се обхванат и тези пациенти, които не искат да се занимават с бумащина, а си го купуват. Така че вече няма да имат никакво извинение да казват, че не могат да сметнат нуждите от инсулин за нашия пазар. През февруари тази години от МЗ съобщиха, че ще липсват четири вида инсулин и посъветваха здравните специалисти да пренасочват пациентите си към друг вид инсулин. Става въпрос за инсулин, който не се знае дали ще бъде на нашия пазар. И сега като го няма този вид инсулин на пазара, който е сменен на пациентите? Какво правим? Болните сме поставени на края на цялата тази върволица от решения, които някой взема вместо нас, а на нас – пациентите, в крайна сметка ни се налага да търпим последици, които не можем да контролираме. Ето затова се налага да пишем такива писма, за да ни обърне някой внимание, да анализира проблема в дълбочина и да се вземат някакви решения, които да не са краткосрочни, да не засягат ситуацията в рамките на два-три месеца, а дългосрочно да се реши този проблем. Нека се направи някакъв буферен план, според който да се гарантира на пациентите инсулинът за поне 6 месеца, а в този период да се трупат после нови запаси. Нуждите на пациентите от инсулин се променят рязко. Едно заболяване може да удвои, да утрои нуждата от инсулин. Ако на човек са предписани четири флакона, а той изкара някакъв вирус, което го кара да ползва по-често инсулин, на него ще му трябват 6 флакона. Как да си вземе 2-та допълнителни? Вносители, търговци, аптеки и министерство на здравеопазването казват, че проблемът не е при тях. А при кой е? В крайна сметка пациентите имаме проблем, ние страдаме.