Необходима е спешна дисекция на прехода! България е пред срив за вода!

Преходът, преходът бе силен, очакван, бленуван, но се оказа жаден. И този срив ще доведе до огромно народно недоволство и пародия на държавното управление! Ситуацията с водните ресурси на държавата е трагична и колкото повече се чака, толкова повече се усложнява. Има райони, които ще надскочат проблемите на безводния Плевен, защото няма елементарен контрол, има пълна бездържавност и усилена кражба на вода за ВЕЦ с незаконно забогатяване на 100–200 души!

Наложително е спешно държавата да блокира тази наглост на собствениците на ВЕЦ, да въведе жесток контрол върху тази дейност, за да не се стигне до воден тупик. Ето един пример: ако разгледате поречията само на две реки – Тунджа и Върбица – ще разберете в детайл за дивия капитализъм в управлението на водните ресурси. По течението на Тунджа без вода остават Казанлък- Стара Загора-Нова Загора и още над 180 населени места. Язовирите „Копринка“ и „Жребчево“ никога от своя пуск до сега не са били толкова празни. В поречието на река Тунджа от изгребване на кариерни възможности – пясъци и чакъл – е нарушена структурата на подземните извори в районите около село Ягода – Дъбово – Нова Загора.

Няколко министри на околната среда, включително и последният, са кукли на конци, които нямат понятие от природни ресурси и не са онези държавници, които трябва да осъществяват прекия контрол. Те не защитават интереса на държавата, а преподчинено изпълняват желанията на собствениците на ВЕЦ и пилеят водните ресурси на страната. Толкова голяма и безконтролна схема в един безкомпромисно важен сектор за живота на хората – водата – никога не е била допускана. Но безскрупулният ламтеж за богатство и използването на национален ресурс за лично забогатяване се прилага в последните четири–пет години. И ако спешно не се постави под тежък контрол цялата тази унищожителна кражба на вода от язовирите на България, държавата я чакат трудни години на безводно съществуване и уникално негодувание сред българските села и градове.

Хората започват основателно да се питат: след като накачените ВЕЦ по язовирните стени произвеждат електрическа енергия и тя се продава на енергийната система, печелят се от нея харизани пари – водата кой я плаща? Не е ли водата национално богатство, а не бленувана частна собственост на две-три дузини хитреци, които само получават огромни печалби без отговорност? Тази хаотична, безволева управляемост на водните ресурси на държавата не може да продължава така. Нужна е тотална намеса и пряк ежедневен контрол върху водните ресурси, защото само след 40–50 дни ще попаднем в тежък воден блокаж. И тогава никакви коалиции, политически шмекери и използвачи няма да ни помогнат да си осигурим елементарна вода за преживяване.

Понеже цитирах по-горе тупиковата ситуация по реките Тунджа и Върбица, искам още веднъж да спомена: в районите на Казанлък и по поречието на юг до Ямбол, както и от Златоград – Бенковски – Кирково до Момчилград, липсата на вода ще предизвика трайни и сериозни негодувания. Налага се спешно да се помисли, анализира и препроектира едно друго отношение към ВЕЦ. Някои хитреци днес доказват, че те са възлови в енергийната стабилност на държавата, но жестоко ни лъжат! ВЕЦ-овете трябва да бъдат блокирани за година-две, докато се балансира водният резерв на държавата, а защо не и национализирани. Впоследствие, при доказан излишък на вода и достатъчен компенсационен механизъм, могат да бъдат включени при особен надзор и експлоатация. Днес ВЕЦ-овете са унищожителите на водния ресурс на държавата и те ще осигурят уникално негодувание сред българите. Утре липсата на вода в големите градове и райони на Тракия и Родопите ще повлече омразата и отрицанието към пазарното условие на новия български капитализъм. Тази бездържавност и уникална лакомост към националните ресурси без контрол е пародия на новия обществен строй – срам и позор за всичко онова, на което се надявахме. А останахме без вода и надежда за нея!