През 2024 година Лукашенко ще трябва да реши какво да прави с президентския пост. А изборът пред него изобщо не е лош: може да задоволи неутолимия си стремеж за власт, като остане президент, но има и друга опция.
На 22 декември в Беларус бяха приети поправки в „Закона за президента на Република Беларус“, които наред с другото уреждат статута на бивш държавен глава. На експрезидента и на членовете на неговото семейство в бъдеще се гарантира неприкосновеност, а той по желание може да стане депутат, при това пожизнен.
Поправките в закона станаха повод за дискусия за вероятните размествания на върха на пирамидата на властта, ако Лукашенко реши да напусне президентския пост и да стане депутат. Дали епохата на „президента Лукашенко“ наистина приключва?
Добра година за Лукашенко
Наскоро московският център „Левада“ публикува резултатите от допитване за основните политически и културни събития и героите на годината, в което за „Човек на годината“ категорично е определен руският президент Путин с 53 процента, но веднага след него, макар и само с девет на сто, се нарежда Александър Лукашенко.
Допитването отразява нарасналата политическа тежест на Лукашенко в Русия и ще остане за него като още един приятен спомен от турбулентната 2023 година – неочаквано успешна за „несменяемия президент“ на Беларус.
Първите месеци на 2023-а не предвещаваха нищо добро на Лукашенко. През февруари Международният наказателен съд издаде заповед за ареста на Путин, като аналогичната заповед и по адрес на Лукашенко изглеждаше само въпрос на време. През същия месец руски военен самолет на военното летище край Минск бе атакуван с дронове, в което много наблюдатели съзряха предвестник на бъдещата украинска контрофанзива. През май здравословното състояние на Лукашенко силно се влоши, дори бяха разпространени слухове за скорошната му смърт.
Лукашенко обаче доста бързо се възстанови, а оттам нататък събитията се развиваха по благоприятен за него сценарий. Украинската контраофанзива не доведе до коренна промяна в хода на войната. Минск продължава да поддържа Москва в нейната „специална военна операция“, но беларуските войски не са на фронта, а бойните действия не се прехвърлиха на територията на Беларус.
Икономическият срив, предричан от някои експерти, не се състоя, икономиката остана стабилна като цяло и даже се подобрява – благодарение на мащабната руска поддръжка.
Номенклатурата демонстрира лоялност
По време на метежа на частната военна групировка „Вагнер“ Кремъл използва „по-малкия брат“ Лукашенко в качеството му на миротворец и преговарящ с Евгений Пригожин. Последвалата метежа предислокация на частите на „Вагнер“ в Беларус, както и разполагането на руско тактическо ядрено оръжие на територията на страната и периодически изострящата се миграционна криза по границите на Беларус и ЕС засилиха вниманието на Запада към режима на Лукашенко.
Във Вашингтон и в европейските столици очевидно нямат илюзии по отношение на самостоятелността на официален Минск, но пък и не искат да подтикват беларуските власти към по-активно сътрудничество с Кремъл. През 2023 година нови сериозни икономически санкции спрямо Беларус така и не бяха приети, а заповед за арест на Лукашенко не бе издадена – макар беларуските власти да не крият своето участие в отвличането на украински деца, което стана основание за наказателното преследване на Путин.
Основните предизвикателства за режима на Лукашенко през 2023 година бяха от външен характер, но ситуацията вътре в страната остана стабилна. Номенклатурата демонстрира лоялност, репресиите не секнаха, а обществено-политическият живот придоби стерилен характер. Броят на политзатворниците не намаля, а се увеличи и те вече са почти 1500. Шансове за освобождението им няма. Западните страни, на които разчитат демократичните сили, макар да критикуват остро беларуските власти за нарушения на човешките права, не разполагат с реални лостови за влияние спрямо официален Минск.
70-годишнината на Лукашенко и 30-годишнината на режима
В края на ноември Лукашенко напусна Беларус за две седмици и направи не само официални посещения в Дубай, Китай и Африка, но беше и на почивка в Обединените арабски емирства.
За властелин, който редовно говори за заговори на западните спецслужби, опасява се за своя живот и власт и рядко излиза извън Беларус за дълго време, това пътуване бе необичайно. То показва, че Лукашенко е убеден в стабилността на положението си, а е използвал отсъствието си и за проверка на властовата система, която от „затворена в първо лице“ постепенно се превръща в „колективен модел“ с национален лидер в качеството му на висша контролна инстанция.
Системата издържа този стрестест успешно и това дава основание на Лукашенко да гледа към бъдещето с определен оптимизъм. Новата 2024 година ще стане специална за него. През юли той може да отбележи 30-годишнината си от встъпването във власт, а през август ще навърши 70 години. Тези две събития поставят пред Лукашенко принципния въпрос за неговото политическо бъдеще – може би най-трудния в неговата кариера: да напусне ли президентския пост, прехвърляйки се в парламента, или да го запази?
Какво ще е решението
В полза на първия вариант говорят почтената възраст, все по-забележимите проблеми със здравето, огромният период на власт и обновената система на държавно управление, която дава възможност на парламентарния председател да запази пълен контрол над политическите процеси в страната. От друга страна, Лукашенко се отличава с неутолима жажда за власт, а историята на постсъветските страни показва, че най-ефективният модел за прехвърляне на властта в авторитарните режима е предаването ѝ по наследство от баща на син.
Този вариант в Беларус сега не се разглежда, а другите крият определени рискове. Освен това Лукашенко е заложник на външните обстоятелства. По границите на Беларус продължава да се води война, а в Русия на власт остава реваншистът Владимир Путин, който разширява влиянието си спрямо Беларус и не крие империалистическите си попълзновения.
През 2024 година на Лукашенко ще му се наложи да реши какво да прави с президентския пост.
Александр Фридман е историк. Преподава история на страните от Източна Европа в университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф и в университета в Саарбрюкен.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.