В Близкия изток, където интересите на регионалните сили пускат разклоненията си навсякъде и където емоциите, дори негодуванието, подхранват прекомерно политиката, рядко се случва войните да останат дълго време в рамките на националните граници. След терористичните атаки, извършени на 7 октомври срещу Израел от "Хамас", конфликтът бавно, но сигурно излиза от епицентъра си. В Ирак и Сирия проиранските шиитски милиции увеличават атаките срещу американски бази. В Червено море йеменските хути, приближени до Иран, изпращат своите ракети срещу чужди кораби и дори атакуват американски хеликоптери. Израелската армия и Хизбулла, въоръженото крило на Иран в Ливан, редовно се сблъскват в граничната зона. Това коментира на страниците на френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Иран, който след революцията от 1979 г. определя Израел като враг на исляма, изглежда е главният регионален бенефициент от зрелищната атака на "Хамас". Със своите приближени, които играят прокси война за нея в Близкия изток и възобновената си ядрена програма, Ислямската република поставя ново предизвикателство пред Запада.
По същия начин, по който Нетаняху смяташе, че е неутрализирал палестинския въпрос, като го имобилизира в конфликт с ниска интензивност, Джо Байдън се надяваше да канализира конфликта с Иран. Лятото на 2023 г. позволи освобождаването на няколко американски затворници, в замяна на размразяването на средства за Ислямската република. Относителното мълчание на финансираните и въоръжавани от Техеран движения в региона създаваше илюзията за спокойствие, докато програмата за ядрено обогатяване дори беше забавила малко адското си темпо. Но 7 октомври промени всичко и разби това крехко затишие. От миналата седмица Съединените щати и Обединеното кралство са в пряк конфликт с хутите, чиито бази в Йемен те удариха, за да се опитат да възстановят морския трафик в Червено море.
Що се отнася до ядрения проблем, той се върна на крайцерска скорост. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заклеймява ускоряването на обогатяването на уран до 60% от 3 на 9 кг на месец. Иран вероятно има достатъчно материал, за да направи три атомни бомби. На ядрения праг и с нематериални познания в ръка, иранците провалиха годините на дипломатически преговори със Запада, както и всички израелски опити да намалят напредъка им към бомбата чрез целенасочени убийства на учени или компютърни атаки. "Сякаш всичките тези години на усилия на френската дипломация бяха напразни", съжалява френски дипломат, тясно ангажиран с темата. Не толкова отдавна фактът, че Иран се оказа толкова близо до бомбата, би предизвикал голяма криза със Запада. Но поради липса на план Б, западните дипломации днес остават много дискретни по темата. През 2006 г. последната война между Израел и "Хамас" не доведе до регионален конфликт. Това е въпросът, който всеки си задава днес: Може ли разпалването на фронтовете от Иран и неговите съюзници в рамките на "оста на съпротивата" да разшири войната?
Благоразумието на иранската комуникация несъмнено доказва, че Техеран не търси пряк конфликт със Запада или израелците. От 7 октомври интересите на Иран в региона напредват, без да му се налага нито един изстрел. "Майсторски клас по геополитика", коментира дипломат. Без да се намесват директно, иранците успяха да поставят под въпрос процеса на нормализиране между Израел и Саудитска Арабия, да повишат антисемитизма в света и да се представят на фона на безполезната палестинската власт като лидерите на "оста на съпротивата." Иранското правителство, което, както и арабските режими, не е проявявало особено внимание към палестинската кауза преди 7 октомври, не иска да застрашава Хизбулла, най-добрият му инструмент за възпиране, най-мощната му защитна сила в региона, излагайки я, със своя огромен арсенал от ракети и снаряди, на възможни репресии от Израел или Съединените щати. Досега той внимаваше да не даде повод за евентуална военна операция. Но Техеран е готов да води война срещу враговете си, като активира въоръжените си крила, които сами използват конфликта, за да укрепят йерархичната си позиция в Техеран и да увеличат натиска, насочен към изтласкване на американците от региона.
Неговото влияние нараства още по-бързо в региона, тъй като Иран вече не е изолиран. След нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Техеран може да разчита на подкрепата на Пекин и Москва, включително по ядрения въпрос. Иран разчита на двамата си съюзници, членовете на Съвета за сигурност на ООН и големите сили, за да отклонят западното ембарго и, благодарение на руско-китайското вето, да спрат евентуални нови санкции в ООН. В замяна Техеран доставя оръжие на Русия и петрол на Китай. През 2003 г. катастрофалната американска намеса в Ирак предизвика регионална промяна в полза на Иран. През 2013 г. отказът на Барак Обама да се намеси в Сирия, за да наложи неговата червена линия по отношение на химическите оръжия, създаде нов натиск за Иран в региона. Ще бъде ли войната между Израел и Хамас нов стимул за иранското влияние?
Съединените щати, не по-малко от Иран, не искат да участват в ескалация на войната в Близкия изток. Във външната политика Джо Байдън пое наследството на двамата си предшественици Доналд Тръмп и Барак Обама, които накараха Америка, бързаща да инвестира повече в Азия в лицето на Китай, да поеме по пътя на оттегляне от политиката на Европа и Близкия изток. Вашингтон, който вече не иска да разрешава конфликти със сила, досега успя да избегне ескалацията, включително като разубеди Израел да се намеси срещу Хизбулла в Ливан в първите дни след 7 октомври. Но Белият дом изпрати сигнал към хутите, че остава в готовност да отговори на провокациите от Иран и неговите приближени в региона. След Украйна Близкият изток напомни на американските лидери, че ще им бъде трудно да си тръгнат толкова бързо...
Още повече, че страните от региона не проявяват голям апетит да се намесват на страната на Иран и Русия. Безсилното ливанско правителство не е в състояние да контролира или дори да сдържа Хизбулла. Саудитска Арабия не иска да провали преговорите с хутите, нито да отблъсне арабските народи, нито напълно да се откаже от сближаването си с Израел. Рияд и страните от Персийския залив, които имаха чувството, че са били изоставени от Вашингтон, когато Белият дом започна да успокоява региона и съсредоточи усилията си върху разпространението на ядрени оръжия повече, отколкото върху завоеванията на прошиитските милиции, се приближиха до Москва, а за някои и до Техеран. Египет и другите арабски сили също остават в очакване, принуждавайки отново коалиция, сформирана от Съединените щати и техните съюзници, да действа за възстановяване на реда и международното право и предотвратяване на израждането на конфликтите в открита война.
Но след инвазията на Русия в Украйна всеки нов фронт, включващ пряко или косвено Запада, работи в полза на това, което неточно наричаме страните от "Глобалния юг", като увеличава антиамериканските настроения. И в тази експлозивна среда, където червените линии могат да бъдат разбрани по различен начин от всеки и инцидентите се израждат за броени часове, ситуацията "може лесно да метастазира", както каза държавният секретар Антъни Блинкен. Още повече, ако Бенямин Нетаняху избере дълга война, за да гарантира политическото си оцеляване. Но дори и да сложи край на израелските операции в Газа, усилията на Иран да прогони американците от региона и да намали влиянието им пак ще имат предимство пред войната между Израел и "Хамас".