Проруската дезинформация в България причинява дълбоко разделение в обществото и пречи на държавата да взема бързо стратегически външнополитически решения, казаха пред Euractiv България ръководители на най-влиятелните в страната организации за проверка на фактите. Euractiv България интервюира Ралица Ковачева (Factcheck.bg), Марина Цекова (Българско национално радио) и Росен Босев (AFP), които подчертават, че дезинформацията в страната е толкова широко разпространена, че лесно влияе върху националната политика. Според последното проучване на Евробарометър българите са значително по-малко склонни да признаят, че са били обект на "фалшиви новини", отколкото e средният процент за ЕС (51% в България, 68% в други страни членки). В същото време едва 44% от българите се съмняват в информацията от социалните мрежи при средно 60% за ЕС.
В този контекст само 11% от българите подкрепят предоставянето на военна помощ на Украйна - резултати, подобни на тези, наблюдавани в Словакия и Кипър. Тези три държави са на последно място, докато средното ниво за ЕС е 25%, а Швеция (71%) и Финландия (63%) имат най-високо ниво на подкрепа. Проучване на словашката организация Globsec получи подобни резултати в края на май 2023 г.
В началото на войната, започната от Русия в Украйна, тогавашният български министър-председател Кирил Петков обяви, че той лично подкрепя Киев. София обаче беше решила да не доставя оръжие на воюващата страна, като се позова на проучвания на общественото мнение, проведени по този въпрос в България, за да оправдае това. Политиката на страната се промени едва през юни миналата година, когато на власт дойде по-прозападно правителство, водено от премиера Николай Денков. "Проруската дезинформация създаде политически рискове в България между 2014 г. и 2022 г., когато започна войната на Русия срещу Украйна. От началото на руската инвазия в Украйна тези политически рискове се материализираха напълно", коментира главният редактор на влиятелната платформа Fackcheck.bg Ралица Ковачева. "Политическите послания насърчават разпространението на дезинформация, а институционалното бездействие създава благоприятна среда за безпрепятствено разпространение на дезинформация", каза Ковачева.
Подобно мнение изрази Марина Цекова, която ръководи отдел "Проверка на фактите" в БНР. Отделът за проверка на фактите на Националното радио е най-старият в страната. "Хората на най-високите позиции в държавата всяват страх, което е най-добрата основа за фалшиви новини и пропаганда", продължи тя. Според Цекова най-добрият изход от тази ситуация е да не се канят определени политици за интервюта или журналистите да реагират на всеки опит за дезинформация от страна на интервюирания.
В България журналистите като цяло не реагират на очевидни неверни твърдения на политици. За да се пребори с огромното количество дезинформация в социалните мрежи, Цекова настоява властите незабавно да започнат обучение по медийна грамотност в училищата. Разследващият журналист Росен Босев проучва щетите от руската дезинформация в България. Работи в отдела за дигитални разследвания и проверка на фактите на AFP.
"Като всяка широкомащабна дезинформация, тя нанася сериозни щети - размива границите между истината и лъжата. И тласка обществеността да заключи, че "всички са лоши", което води до ерозия на властта, държавата и фундаментални придобивки на демокрацията като върховенството на закона и свободата на словото," каза той.
Откъде идва тази дезинформация?
Различни проучвания за разпространението на дезинформация в България показват, че много сюжетни линии са вносни. В много случаи съобщенията могат да бъдат приписани на Кремъл, руски държавни медии, руски онлайн профили и социални мрежи. "Друга част се подхранва директно от ултраконсервативната пропаганда от САЩ", коментира Ралица Ковачева и добави, че се разпространява вносна дезинформация и се използва за атака срещу българското правителство. "Успяхме да видим ясно как дезинформацията, свързана с войната в Украйна, приключи, когато нямаше редовно правителство и се появи веднага, щом такова беше сформирано. Използва се дезинформация, за да се убеди обществото, че България не трябва да помага на Украйна и да остане неутрална", обяснява Ковачева.
Марина Цекова от своя страна подчертава, че институциите неглижират проблема с дезинформацията. Тя обяснява, че всеки път, когато тя и колегите ѝ са се свързали с институции, след като са забелязали фалшиви разкази, отговорът е бил: "Не ни губете времето с глупости". Цекова казва, че дезинформацията често играе с патриотичните чувства на българите, като наративът е, че ЕС действа в ущърб на българските интереси. Тя каза, че много често се използват фалшиви новини, според които ЕС ще иска забрана на българската земеделска продукция.
Журналистът Росен Босев посочи, че специфичната за България дезинформация навява идеята, че българите са живели по-добре преди 1989 г., когато се разпада съветският блок. "Разчитайки на носталгията на част от населението, то е наводнено с невярна информация за това как чудесно са се справяли икономиката, селското стопанство, здравеопазването, отбраната и т.н. по време на комунизма", обяснява той, добавяйки, че подобна история е основа за антиевропейска и антинатовска пропаганда.
Прилики със Словакия
Ковачева обърна внимание на приликите между България и Словакия - страните, чиито граждани най-малко подкрепят военната помощ за Украйна. "И в двете страни има влиятелни политически партии, които отдавна разпространяват проруска дезинформация", обяснява Ковачева. Тя припомня, че по време на последните избори в Словакия, спечелени от партията на Роберт Фицо, лозунгът "нито един куршум повече" беше много популярен. Той беше част от кампания срещу изпращането на боеприпаси в Украйна. "В България се използва същият лозунг. България и Словакия имат общ източник на дезинформация", обяснява Ковачева.