Йеменските хуси предупредиха САЩ, че са готови да се изправят с пълна сила срещу САЩ, но силите пък на САЩ и Великобритания нанесоха нови удари, и то съвсем скоро на хусите в Йемен. Кои са ключовите моменти, г-н Димитров, случили се на този етап и кое е показателно в този нестихващ конфликт?
Да, действително хутите – аз така ще ги наричам, макар че двете названия хути/хуси са равностойни, са готови да се изправят с пълна сила срещу САЩ и водената от тях коалиция, въпросът е колко са им силите, тъй като ако погледнем военния бюджет на САЩ само, без техните съюзници, той вероятно е поне 1000 пъти по-голям от потенциала, с който разполагат, със средствата, които имат хутите в Йемен. Само че тук виждаме един такъв типичен сблъсък за третото вече десетилетие на XIX век, когато един геополитически играч с много, много по-скромни възможности от единствената суперсила в света може да я предизвика, тъй като вече са на разположение такива средства за борба, за удари от дистанция, като дронове и ракети, които могат да поразят ефективите на големи сили, като САЩ и Великобритания. Т.е. наблюдаваме един асиметричен военен сблъсък, в който е ясно, че хутите не могат да победят, но въобще не е сигурно, че суперсилата САЩ могат да ги унищожат.
Ето тук идва парадоксът: хем едно е ясно, но пък не е сигурно друго. Какво накара хутите/хусите да излязат на глобалната сцена и да се изправят срещу нещо много голямо?
Аз не мисля, че са излезли все още на глобалната сцена, по-скоро става въпрос за регионалната сцена на Близкия изток. Това, с което те мотивира действията си срещу корабите, преминаващи през Аденския залив и Червено море, е продължаващата израелска военна операция в ивицата Газа. Т.е. те казват: "Ние ще атакуваме кораби и икономически интереси, свързани с Израел, а сега вече и с западните държави, които воюват срещу хутите, водени от САЩ, докато продължава тази операция срещу палестинците." Т.е. те се застъпват за Палестинската кауза и това е тяхното обяснение. На мен ми изглеждат донякъде ирационални тези действия на хутите, защото не виждам какво точно могат да постигнат. Очевидно те не могат да спрат израелската операция в ивицата Газа, се излагат на доста сериозни удари, и ситуацията може да стане дори още по-сериозна за тях ако САЩ в един момент прибягнат до израелската тактика – да започнат да се целят не само във военните ефективи на хутите, но в техните лидери. Те може да изгубят и живота си в едно такова действие.
И може би да разпилеят своя военен ресурс, който разполага, въпреки че казвате той не тежи равно на везната с отсрещната страна
Да, да, той не тежи, но все пак има значение дали американците ще унищожат част от техните военни ефективи. Т.е. те стават по-видими на регионалната политическа сцена, стават по-видими в арабския свят, в мюсюлманския свят, но вътре на терен, в Йемен, аз не мисля, че те ще постигнат някакви големи предимства от това противопоставяне срещу САЩ, нито ще успеят да завладеят по-голяма територия, не че е малка тази, която сега контролират, нито ще получат някакво по-голямо финансиране. А всъщност трябва да кажем тука, че това, което прави възможни действията на хутите, е подкрепата от Иран. Иран все пак е държава на може да се каже средно технологично равнище, много голяма държава, много силна, която ги подкрепя военно, финансово, политически.
Както казват колеги журналисти: Дългата ръка на Иран тук се вижда.
Да, по-скоро не се вижда, но подозирахме, че идва подкрепа от Иран. Така че тези военни ефективи, които са периодично сега унищожавани от американско-британската коалиция, вече 8 поредни удара има, периодично ще бъдат попълвани от Иран, защото и дроновете, и ракетите идват оттам, или най-малкото технологията за направата на тези дронове и ракети.
Руският министър на външните работи Сергей Лавров категорично, знаете, осъди в изказване пред Съвета за сигурност на ООН извършените от САЩ и Великобритания нападения с подкрепата на другите съюзници, атаките срещу позициите на йеменските бунтовници хуси/хути, той нарече действията им "неоправдана агресия“. Думите му според вас от какво точно са провокирани и знак за какво са те?
Ами това означава, че този конфликт в района на Червено море има глобален отзвук и по някакъв начин се проектира върху това глобално геополитическо противопоставяне от една страна САЩ и Западния свят, от друга страна са Русия, Китай. Така че този казус е още един повод да се подчертае на колко диаметрално противоположни позиции са тези два световни лагера, така да ги наречем. Неслучайно хутите декларираха, че те няма да нападат китайски и руски кораби, които преминават през Червено море, дори напротив, казаха, че "ще се стремим да им осигурим безопасност“ – доколко това е по силите им не е много ясно. Но така или иначе те искат да се позиционират много ясно и в рамките но това глобално противопоставяне, като пак повтарям, хутите не са глобална сила, те не са като "Ислямска държава“ или преди това организацията на Осама бин Ладен, те не организират атентати в Европа или в Америка, действат на регионалната сцена все пак, но техният късмет е, че те владеят една територия, която приляга към един от най-важните, ако не и най-важният морски търговски път в света, именно Аденския залив, пролива Баб ел-Мандеб, след това Червено море и Суецкия канал.
Британският министър-председател, г-н Димитров, Риши Сунак обяви, че Лондон планира да наложи нови санкции срещу източниците на йеменските хути за финансиране на акциите им срещу корабите, за които и вие споменахте, в Червено море: "Работим в тясно сътрудничество, уточни той - с американските власти по този въпрос и планираме през следващите дни да обявим налагането на нови санкции,“ уточни тук премиерът. Сега, Великобритания, САЩ от една страна, от друга страна хутите – защо се занимават всички те заедно? Защо САЩ се занимава с хутите и какъв ефект биеха имали едни нови санкции, за които ни говори Сунак?
Предполагам, че става въпрос за санкции срещу Иран, които така снабдяват хутите с оръжия, макар че Иран и сега е под санкции, просто става въпрос за затягане на санкциите. Най-простия отговор защо американците се занимават с това е, защото те могат. Те имат военните възможности да го правят, за съжаление европейците по-скоро няма такива възможности, и донякъде по силата на инерцията. През изминалите десетилетия по време на Студената война и двете, три десетилетия вече след нейния край САЩ са единствената суперсила, която разполага с кораби, подводници и най-вече самолетоносачи, така че да проектира военноморска сила в абсолютно всяка точка на света.
А това го правеха, едно, че в рамките на Студената война имаше двуполюсно противопоставяне със Съветския съюз, и друго, защото американците бяха най-заинтересовани от това да осигурят сигурността на морските пътища, тъй като след 70-те години на миналия век САЩ са най-големия вносител на петрола в света, най-стратегическата суровина, и голяма част от този петрол за Америка идваше от районна на Персийския залив, което означава, че минава дълъг път по море. Сега обаче ситуацията се промени много съществено в последните десетина години.
САЩ все още са нетен вносител на петрол, но вече практически не зависят от нефта от района на Персийския залив, първо, защото имат новооткрити свои големи залежи, които са разработват от шистов петрол, които вдигнаха рязко производство в страната, и второ, защото основните им доставчици вече са страни, като Канада и Мексико, които са съседни на Америка, и практически едноцифрен е процентът на американския нефтен внос, който идва от Персийския залив, което означава, че американците нямат кой знае какви търговски интереси, те всъщност не са и най-големият износител на света на стоки, Китай е тази страна, която е най-голям износител. И ако погледнем на картата, ще видим, че този район, който хутите атакуват, се намира на основния търговски път между Китай и Югоизточна Азия и Европа.
Но сякаш там все още напрежението не е ескалирало и няма заплаха за търговията, или?
Има заплаха за търговията, защото големи търговски компании, корабособственици започнаха да отклонява своите контейнеровози най-вече, които пренасят стоки от Китай към Европа, да ги отклоняват да заобиколят Африка през нос Добра надежда, което означава рязко повишаване на транспортните разходи. Така че те са вече засегнати от това напрежение. И тука стои този голям въпрос: дали ще продължат и в бъдеще САЩ да бъдат основния гарант за сигурността на търговското корабоплаване, след като не са те най-заинтересованата страна, или тази роля трябва да бъде поета от Китай като втора по величина сила в света, от европейците, Европейския съюз, който продължава да се снабдява много активно с петрол от този район на Персийския залив, и колкото и да е странно и Русия в последните две години заради санкциите използва този търговски път през Червено море да доставя в обратна посока петрол – от Европа през Средиземно море и Червено море за Индия и за държави от Южна Азия, защото тя пренасочи натам петролния си износ.
Лично на вас коя държава ви се струва най-логично да поеме този контрол?
Ами Китай и Европейският съюз като цяло ми струва най-логично. Има една публикация в "Икономист“ мисля че беше или във Financial Times, че САЩ са се опитали да въздействат върху Китай да възпре атаките на хутите. Китай няма директно влияние върху хутите, но има влияние върху Иран, сериозно влияние. И понеже хутите са прокси на Иран, идеята е да бъдат възпрети тези атаки, но засега няма индикации, че Китай се е съгласил. Всъщност Китай все още не се чувства особено застрашен в своите търговски интерес, именно защото хутите казаха, че няма да атакуват китайски кораби. Но друг е въпросът, че част от китайските стоки не се превозват с китайски кораби, а с европейски и западни. Така че Китай ми се струва естествения продължител на делото на американците в световните океани, макар че специално за тази операция сега, която е водена, военна операция в района от американците, Китай няма как да се включи, защото трябва да признаят доминацията на американците, т.е. те да имат второстепенна роля под американското лидерство в една такава операция.
А индиректно?
Индиректно по-скоро това е, което се търси – те да повлияят на Иран, Иран да повлияе на хутите и да им кажат, че може да стигне твърде далеч този конфликт и да бъде твърде опасен за тях, за това по-добре да се помирят по някакъв начин.
А пресилено ли е да се каже или да се предполага за възникването на една нова Суецка криза?
През самия Суецки канал не е застрашено корабоплаването. Тук между другото Египет е една от държавите, които страдат най-много от тази криза, защото Египет е една огромна бедна държава с население над 100 милиона души, и голяма част от приходи, на които разчита бюджета на страната, са таксите за преминаване през Суецкия канал. И сега, като почнаха да се отклоняват тези контейнеровози и големи кораби и да заобикалят Африка, те фактически не оставят приходи за преминаване през Суецкия канал, но Египет, също не прави нищо, за да възпре хутите, защото тука освен икономически интереси има и нещо друго, има т.нар. "политика на идентичността“ вътре, в ислямския свят. Фактически това, което правят хутите, е да се опитат да представят този конфликт като сблъсък между една ислямска сила, каквато са те, и западните държави. И в това, в този сблъсък дори Саудитска арабия и Египет също не могат да си позволят да декларират открито, че те не са на страната на своите братя мюсюлмани.
През Суецкия канал, респективно през Червено море, преминават някъде около 10-12% от петрола, търгуван в международен мащаб, и оттам преминава втечнения газ на Катар, който се търгува в Европа. Разбира се, Европа не е основната дестинация на този газ, основно в Източна Азия изнасят катарците. И това, което вече споменах, че минават тези огромни контейнеровози, които возят стоките от фабриката на света Китай до Европа. Така че несъмнено не е добре за световното икономика това, което се случва, но не е чак такава голяма драма.
Суецкият канал не е затворен, както е бил затварян началото на 70-те години на миналия век за години наред заради военни конфликти в региона, каналът е отворен. Проблемът даже не е толкова, че корабите не могат да минат през този регион, а че геополитическото напрежение води до това, че се вдигат застрахователните премии за тези кораби, нали, никой кораб не може да тръгне без застраховка, и стойността на тази застраховка се калкулира в цените на стоките. Всички тия китайски стоки, които ние ги купуваме, идват основно по море. Много, много малка част от тях минават по сушата. Така че може да се смята, че е кризисна ситуацията, но не е чак толкова страшна кризата, нали, не е затворен физически този път, не е затворен протокът Баб ел-Мандеб, през който минава танкерите, просто има една известна вероятност те да бъдат атакувани, а при такава атака няма 100% вероятност, че хутите ще го уцелят този кораб, тъй като разполагайки с дронове, ракети, те все пак не са на нивото на американските, например тяхната точност не е чак толкова висока.
Изобщо сме свидетели на една глобална игра, кой обаче има полза от ескалация?
Теоретично може Иран да има полза, като силата, която стои зад хутите и активирайки всички свои проксита, които са в целия район на Близки Изток да атакуват западните интереси така и израелските интереси най-общо да го кажем. Русия донякъде може да се каже, че има полза, защото тя се бори за това да продава на по-високи цени своя петрол и се предполага, че ако има криза, която застрашава петролните доставки в световен мащаб, ще скочат цените. Те се повишиха, но не много. За скок не може да говорим, само за повишение, все още сорта "Бренд“ е около 80 долара за барал, не е чак толкова много. Освен това може би това подпомага по някакъв начин Палестинската кауза, мобилизира някаква подкрепа, но не чак толкова голяма.
Атаката на Израел в ивицата Газа ще продължи със сигурност. Така че става въпрос по-скоро за една регионална нестабилност, проблемът е да не се пренесе това противопоставяне между Запада и хутите от йеменските брегове и в други райони на Близкия изток, т.е. Иран да активира своите проксита в Сирия, в Ливан, в Ирак, и те да атакуват Израел и тогава вече да стане най-голяма война. Но аз мисля, че все пак има една граница, която и Иран се стреми да не прекрачва, и американците се стремят да не я прекрачват, за да не се стигне до директен военен сблъсък между Иран и САЩ.
И ако може така малко утопично да погледнем на тази ситуация: какво, г-н Димитров, според вас би могло да потуши атаките в Червено море? Да си представим пък нещо по-различно. Как биха се развили обстоятелствата положително и да спрат тези атаки там?
За съжаление не мисля, че скоро ще спрат атаките. Американците са наясно с това, че не могат да ги спрат напълно, целта е чисто така военнотехническа да кажем – да унищожат голяма част от тези ракети и дронове, с които хутите осъществяват своите атаки, а не да ги ударя така, че те изведнъж да си кажат: "Е, стана опасно, ние ще спрем да атакуваме“. Всъщност да няма с какво да атакуват – това е засега целта на американците. Възможно е просто да намалее интензивността на тези атаки и лека-полека с времето те да затихнат, но това ще отнеме доста време и не е въпрос на една-две седмици.
Хутите, които контролират най-гъсто населените места в Йемен, твърдят, че атаките им са в знак разбира се на солидарност към палестинците, които са подложени на нападение от Израел в Газа. А ако погледнем така от тяхната камбанария, тука имаме положителен знак: ето, подкрепа към палестинците получават от една страна. Но пък казвате тя е на регионално ниво. Т.е. те са изправят, тези регионални сили пред едни огромни мащабни големи, като САЩ, Великобритания. Защо да се води тази битка изобщо, когато не са равнопоставени двете сили?
Да, изглежда наистина доста ирационално решение да дърпат за опашката единствената световна суперсила. И затова си мисля, че се внася един ирационален елемент в международната политика от тези действия. Такъв ирационален момент беше атаката на палестинците на 7 октомври миналата година срещу Израел, а към днешна дата повечето от тези бойци, които нападнаха Израел, вече не са между живите, включително и част от техните лидери, въпреки това обаче те си осъществиха атаката. Същата ми изглежда ситуацията и хутите – те действат донякъде ирационално, водени от религиозни мотиви и от така съображения да се наложат вътре, на политическата сцена в Йемен. Така че много е трудно дори и на най-големите сили да се борят с такива играчи, които действат ирационално, тях просто няма с какво да ги заплашиш – единственото, което изглежда възможно, е да ги унищожиш, или ако не тях, то поне военните им ефективи, за да бъде предпазена корабоплаването. Защото това, което вие споменахте, че е контролират най-гъсто населените райони, означава, около 20 милиона души живеят под тяхната власт, т.е. човешкият потенциал е доста голям и не може да бъде унищожен.
Споменахте преди малко лидери, които не са сред живите. Но лидер, какъвто е Бенямин Нетаняху какви грешки допусна до този момент?
Най-очевидната грешка е, че той стана заложник на крайнодесните политици в Израел, за да успее да сформира правителство, вероятно и на него не му е много приятно с такива крайно религиозни партии да бъде в коалиция. И съответно в момента ситуацията е следната: Те залагат на по-твърда политика спрямо палестинците и подкрепят постоянно нарастващите израелски поселения на Западния бряг на река Йордан, не в Газа, нали, от Газа си изтеглиха 2005 година израелските поселения. И това радикализира конфликта, радикализира палестинците и видяхме, че се стигнаха до тези действия на 7 октомври. Сега пък вече се води война, ситуацията е военна, Нетаняху казва: "Не можем да меним управлението по време на война“ и си остава заложник на тази коалиция. Но той има един силен военен ограничител в лицето на международното обществено мнение: Колкото повече стават избитите палестинци, особено мирните палестинци в Газа, толкова по-трудно му е да маневрира в сегашната геополитическа среда. Така че и там не виждам решение на конфликта, поне докато управлява правителството на Нетаняху в Израел.
Това е вашата прогноза за този конфликт, който бълбука все още?
Да, да, мисля, че той ще продължава, тъй като и там една такава сизифова задача е да бъде унищожена организацията "Хамас“ и други екстремистки организации на територията на ивицата Газа – тя е много гъсто населена, много хора живеят там, и всеки, айде да не е всеки, но може би половината от палестинските младежи са потенциални бойци на "Хамас“. Едни биват избивани, други влизат в редиците, и така.