Кохортата от президентски говорители от два дни се опитва да представи корупционния скандал около президентството като персонален сблъсък между Радев и Пеевски. Работят с едни и същи опорки. Това е фалшива и манипулативна теза. Въпросът не е дали си с Радев, или си с Пеевски, а дали искаш да имаме върховенство на закона, справедливост и възмездие. Борбата с корупцията не би трябвало да зависи от политическа и институционална принадлежност, а още по-малко от някаква емоционална пристрастност. Тази група обаче се опитва да вкара през ударни участия в медиите нещата в рамката „или си с нас, или си против нас“. Корупцията на всички е лоша, но за Радев е приемлива. Ако се обърнем към политическата теория, това е един от основните принципи използван в тоталитаризма. Да нямаш право на собствено мислене, на разсъждение. Който каже нещо за Радев рискува да му бъде лепнат етикет и голяма доза омраза.
Въобще без да си привърженик нито на Радев, нито на Пеевски. Нямаш право на различна гледна точка, да искаш да има закони и правила, които да важат за всеки. Или да изразиш мнение, че е незаконно президент да си прави партия след партия или да търпи корупция. Това е двоен стандарт и антидемократична репресия.
За президентските говорители трябва задължително да си в рамката на черното и бялото, забравяйки, че в политиката нещата са с множество нюанси на сивото. Така се всява страх и подчинение. Това опростяване на нещата у нас за пореден път има за цел да скрие истината, да се потули. От президентството работят по формулата - всяко чудо да е за три дни. След това няма защо да се чудим, че не само сме далеч от Скандинавския модел, ние сме далеч от Централноевропейския модел и ще си седим на дъното в нашия си Балкански модел на залитания към авторитаризъм, фалшиви герои и проекти за светлото бъдеще. Без тектонични размествания и разкриване на истината не може да се надяваме на нормална държава, стабилност и развитие.