След руската инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 година, Саша, майка му и 3-годишната му сестричка остават в Мариупол, надявайки се при първа възможност да се евакуират. Но такава възможност така и не се появява - семейството било принудено да остане повече от месец в атакувания от руснаците украински град.
"Беше много страшно"
На 24 март 2022 градът бил подложен на особено ожесточен обстрел. Саша играел на двора, когато върху къщата се взривил снаряд. „Окото ми започна силно да гори“, спомня си той мига, в който бил ранен. Шрапнел от взрива сериозно увредил едното му око. Майката на Саша - Снежана Козлова - го грабнала и завела на лекар. По това време в града вече били останали само военни медици. Снежана и Саша прекарали повече от две седмици заедно с военните в един бункер – без осветление и без връзка със света.
По думите на момчето двамата с майка му се опитвали да са полезни на украинските бойци: носели им вода за пиене, разговаряли с ранените и викали лекар, когато някой от тях имал нужда от медицинска помощ. След превземането на Мариупол защитниците на града се предали, а Саша и майка му били взети в плен. Момчето си мислело, че ще ги пуснат, защото са цивилни. Но вместо това войниците ги отвели. „През нощта ни качиха на камион и ни отведоха до близкия филтрационен лагер край Мариупол. По целия път виждахме разрушени домове. Беше много страшно“, спомня си Саша.
В лагера разпитвали майка му в продължение на часове, а момчето така и не я видяло повече. На сутринта съобщили на Саша, че ще го откарат в болница в Донецк за лечение. Но никакво лечение не последвало – след време той се оказал в детски дом някъде в Русия.
"Като забравено от Бога място"
През това време проблемът с окото му се задълбочил: започнал почти нищо да не вижда. Но медицинска помощ така и не получил. Саша успял да вземе назаем чужд телефон и да съобщи на баба си къде се намира. Тя събрала всички необходими документи и заминала за окупирания от руснаците Донецк. Добрала се дотам много трудно. През май за първи път отново видяла внука си. С него потеглила по обратния път – през Русия и Прибалтика.
"Пътувахме дълго. Когато минавахме през Русия всичко изглеждаше като забравено от Бога място. Сякаш бяхме попаднали в някакво затънтено село“, спомня си Саша. Страшно станало на границата между Русия и Латвия. Там руските граничари разпитвали дълго баба му, проверявали телефоните и се интересували защо толкова бързо напускат Русия. Но в крайна сметка ги пуснали.
Какви са шансовете да открият майката на Саша?
След като се прибрали у дома, бабата и внукът ѝ започнали да издирват майката на момчето Снежана Козлова. Първо снимката ѝ била публикувана в онлайн групите на роднини на изчезнали украинци, след това двамата написали десетки писма до Международното информационно бюро и до президента на Украйна с молба за помощ. Обърнали се дори до лидери на чужди държави за помощ. Един ден открили в един форум в интернет списък с имената на затворниците, взети от руснаците в деня, в който майката на момчето изчезнала безследно. Това подсказало на двамата как да действат.
Те направили и следващите необходими стъпки: свързали се с украинския парламентарен комисар по правата на човека, с националната полиция и доброволните групи за издирване в Украйна, но се обърнали с молба за помощ и до няколко международни организации, включително до Червения кръст. Издирването на майката на Саша обаче може да отнеме седмици и месеци. Междувременно момчето ще претърпи още една операция на очите в киевска болница.
"Имам една мечта: да се възстановя и да стана пожарникар, за да спасявам други хора", казва момчето. То е сигурно, че майка му ще се гордее с него, когато отново се срещнат. А дотогава, признава Саша пред ДВ, той не спира да дава интервюта - с надеждата, че майка му може да попадне на някое от тях.
Автор: Виктория Покатилова