Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“
Хакан Фидан е включил Албания в своята обиколка и то дни, след като албанецът Талат Джафери оглави служебното правителство на Северна Македония, а у нас започна разговорите си с висши представители на "Движението за права и свободи“. Какво означава това стечение на факти?
Нека да започнем с обсъдените теми и посланията от тази безспорно важна визита на новия турски външен министър. Нека да напомня, а и вие го споменахте, че всъщност той стана министър на външните работи след май миналата година, когато имаше предсрочни президентски и парламентарни избори. Всъщност се превърна в дипломат № 1 от позицията именно на началник на турската национално разузнавателна организация. И тези теми, послания, които се визираха при тази визита, аз искам да акцентирам първоначално именно върху тях, понеже те са най-важни, може би. На първо място, това беше декларираната наша позиция, че София ще продължи да подкрепя европейският път на Турция. И всъщност това е наша принципна позиция, правилна позиция и тя не подлежи на ревизия, уверявам ви в това.
Обаче тук стои по-големият и принципен въпрос за членството, евентуалното членство на Анкара в Европейския съюз. И пак наша принципна, аргументирана и добронамерена добросъседска позиция и отношение е, че това може да стане единствено, само и ако Турция изпълни поставените поставените към нея изисквания и успешно затвори всичките 35 регулярни глави. Понеже историята наистина е много е дълга, накратко да припомня, че всъщност Анкара чука на вратата на Европейския съюз още от 1963 г., всъщност те станаха повече от 60 години. Тя тогава подава молба за приемане в тогавашната Европейска икономическа общност.
След това през 1987 г. официално кандидатства за членство, през 1999 г. е призната със статут на страна-кандидат член и през 2005 г. започват преговорите, които продължават вече близо 20 години без резултат. И всъщност, в тази връзка много интересна е самата политика и позицията на Турция. Не само от днешното ръководство, но всъщност в изпълнение на идеите, на посланията, ако щете на заветите на основателя на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк, а именно по отношение принципно към Запада. И в същност този негов апел и завет, аз перифразирам, значи: "Нашият път е да следваме техните ценности, но никога да не допускаме да бъдем повлияни, да бъдем пречупени, да бъдем подчинени пак на този Запад". Също така да поясня, че това се отнася не само за Европейския съюз, но и за НАТО. На следващо място от визитата беше направен акцент върху двустранния стокообмен между нашите две страни. Беше отчетено, че в момента той е малко над 7 млрд. евро, като целта е да се увеличи и да надвиши 10 млрд. евро.
За тази стъпка много е важен балансът на външно-търговския стокооборот, който, разбира се, най-правилно ще ни ориентира за какво става въпрос и аз ще кажа няколко числа, които са много показателни. За миналата година все още няма данни, но това са данни от Националния статистически институт. Те са за 2021 г. Тогава нашият износ за Турция е възлизал на 4,2 млрд. лв., а следващата година 2022 г. се увеличава и е около 5,5 млрд. лв. В същото време обаче, нашият внос за 2021 г. е около 6 млрд. лева, а в следващата 2022 г. скача с над 50% и е 9,1 млрд. лева. Тоест, ние в търговията с Турция имаме силно отрицателен външно-търговски баланс, външно-търговско салдо. През 2021 г. ние сме на минус 1,8 млрд. лв., а в следващата година 2022 г. отрицателното салдо скача на 3,5 млрд. лв., тоест, близо 2 пъти. И за справка пак външно-търговското салдо на България с Европейския съюз с всичките страни-членки, 26 страни през 2021 г. е отрицателно с 1 млрд. лв., а през 2022 г. е положително и е 1 млрд. лв.
Тоест, вижда се какви огромни разлики се получават. И всъщност, има две негативни за нас последици, които се налагат през последните 3-4 години. И това е преди всичко на фона на слабата турска лира. В момента курса е 1 щатски долар за над 30 турски лири, а еврото е 1 евро над 33 турски лири, тоест 1 български лев се равнява на 6 турски лири, или 1 турска лира е 6 стотинки. Само като справка, през 2004 г., тоест преди 20 години имаше пълен паритет – 1 български лев беше равен на 1 турска лира. Новият курс е много важен, защото стимулира български граждани на чисто битово равнище да бягат да си напазаруват в Турция. То това не е незаконно, но означава изтичане на национален доход към югоизточната ни съседка. И вместо нашите граждани да си харчат парите тук в България и да попълват бюджета, те всъщност пълнят бюджета на югоизточната ни съседка.
На следващо място разбира се, идва тази голяма тема за размразяване на преговорите на югоизточната ни съседка с Европейския съюз, което на този етап е наистина твърде малко вероятно. Също така има и една широка тема за мигрантската сделка. За т.нар. “визова либерализация" пък е темата, а от нея и във връзка с отношенията с Брюксел излиза въпросът за актуализацията за Турция на Митническия съюз с Европейския съюз. Всъщност това е единственото нещо положително практическо, което е успяла да постигне Турция по нейния европейски път. И това всъщност е сделката, сключена през 1996 г. от тогавашният турски премиер г-жа Тансу Чилер. Също така по време на визитата на Хакан у нас беше анонсирано създаване на експертна група, по-специално в областта на енергетиката и климата. А пък двете външни министерства ще координират дневният ред.
Освен това, по думите на турския външен министър, България е важна за Турция с географското си положение и има, разбира се, значение за транспортните и енергийните проекти. И всъщност, той декларира турската позиция за нашата страна, че ние сме сигурен и силен съюзник. Знае се и се отчита и беше посочено, че безспорно ние сме основният маршрут за турския износ по суша за Европа, както и за турските гастарбайтери, особено през лятото. Може да се каже и за акцентите от разговорите му в областта на сигурността и на мигрантския натиск. И в тази връзка са показателни изявленията на Хакан Фидан, те бяха широко цитирани и в Турция и у нас. Особено внимание бе обърнато на корабоплаването през проливната зона.
И позицията на Анкара е, че е необходимо войната в Украйна да не се пренася в Черно море и Турция да гарантира, че буквално ще спазва Конвенцията от Монтрьо за регулиране на корабоплаването през проливната зона. Конвенцията е от 20 юли 1936 г. Също така може да се каже, че тази визита беше сравнително добре отразена в турските медии и конкретно се визираха срещите на турския външен министър с нашият президент Румен Радев, естествено с вицепремиера и външен министър Мария Габриел и разбира се, тази позиция, която беше изразена по отношение Конвенцията от Монтрьо.
Какво е целял в разговорите си у нас, изключително приближеният до Ердоган министър?
Сега, точно това е същността на темата и вие в началото я загатнахте, а именно общата рамка. Това е балканска обиколка на турския външен министър, както казахте първо в Румъния, след това у нас и след това в Албания. И нека да уточним, това са три страни-членки на НАТО, а две от тях членове на ЕС. И тук показателното и подсказващото е, че само преди дни Северна Македония за първи път в историята си се сдоби с етнически албанец за премиер – Талат Джафери.
Той ще оглави служебно правителство, а преди това той беше и шеф на Северномакедонския парламент. И всъщност, няма как да не се усети по този повод албанско-македонската връзка и повеите, отражението, заради което е възможно някой да си прави амбиции да го копира и у нас. Пък иначе, що се отнася за времевата рамка, общия геополитически контекст и вътрешно-политическите развития и очаквания в югоизточната ни съседка, нека да кажем, че тези дни една от централните теми беше сделката с Вашингтон за бойните самолети F-16. Миналия петък на 26 януари Анкара пусна Швеция в НАТО срещу закупуването – за 23 млрд. долара е сделката – на 40 бойни самолета F-16. Те са Блок 70, подобно на тези, които и ние сме поръчали, плюс 72 комплекта, близо 80 комплекта за модернизация и надграждане на намиращите се на въоръжение в Турция стари F-16.
Тоест, Анкара по този начин ще се сдобие общо с близо 120 от най-новите модификации на F-16. И всъщност, клякането на Анкара пред Запада и НАТО в историята става за трети пореден път. Само да напомня: през 80-те години на миналия век, след като Гърция преди това напусна военното крило на НАТО по повод инвазията на Турция на остров Кипър от 20 юли 1974 г. И имаше силни възражения на Анкара за нейното повторно връщане. Все пак под натиска на Вашингтон Турция се съгласи и Гърция се върна във военното крило на НАТО. А пък другата подобна криза в отношенията НАТО-Турция стана през 2009 г., по повод кандидатурата на бившия премиер на Дания Андерс Фог Расмусен за генерален секретар на НАТО.
И тогава пак в крайна сметка Турция клекна, съгласи се и той действително стана шеф на НАТО. На второ място, като време и като събития конкретно са предстоящи такива във вътрешен и в международен план. И тук могат да се визират и войната в Украйна, и войната в Близкия изток, ситуацията в Сирия, включително стиковането между Анкара, Москва и Техеран. И което е най-актуално и ново, евентуалната визита на руския президент Владимир Путин в Турция. И във вътрешен план, нека да кажем, предстоящите много важни за Ердоган са местни избори през март т.г., както и евроизборите на 9 юни.
Защо те са важни?
Ами те са важни, ако започнем с местните избори, преди 5 години всъщност опозицията успя да победи Ердоган и спечели кметските места и в Истанбул, и в Анкара, също така традиционно в Измир, в Анталия и т.н., тоест в най-големите турски градове. А пък Ердоган лично е “ангажиран" с темата, понеже неговата политическа кариера започна именно като кмет на Истанбул. И от тогава са ми и личните познанства с него, това е от 1993 до 1998 г. и със сигурност той ще търси реванш сега да си върне Истанбул и Анкара. А пък за евроизборите на 9 юни, всъщност Ердоган даде сигнали, че ще се яви със свои политически формации.
Например тези дни в Германия се появи нова турско-ислямска партия с абревиатурата ДАВА, която се окачествява като клон на Ердоган в Германия, всъщност понеже на немски е името и буквално означава “Демократичен алианс за разнообразие и пробуждане" и е възможно подобни опити да има и в други страни-членки на ЕС или пък да се използват местни, т.нар. сателити, проксита. Защото вижте, има разлика в подходите на Анкара към т.нар. “сънародници". Най-общо в Европа девизът е за “Борба срещу ислямофобията", а пък сега се допълва с апели за разнообразие и за пробуждане.
Тук у нас на Балканите, пък и в Кавказ, и в Крим, в нашите региони акцентът е върху душевните и културните зони и пространства за влияние, за спазване на правата и свободите на въпросните т. нар. “сънародници". И всъщност, от което излиза, че едва ли не ние не спазваме техните права и свободи. За справка нещо да ви напомня за името на една наша парламентарна партия? Тя е точно за права и свободи, нали така.
Г-н Димов, докато у нас публично известните от официалните прессъобщения теми звучат доста общо, макар и съществени, то в рамките на срещата му с румънският външен министър Лумница Одобеску стана ясно, че двете държави започват да подготвят Съвет за стратегическо сътрудничество на високо ниво, в рамките на който ще бъдат установени ключовите приоритети в стратегическите области от общ интерес. Защо такова нещо у нас не се чу?
Вижте, аз забелязах, че има някакви такива анонси за подобно нещо, не точно същото. Знаете, турският министър покани г-жа Габриел, след като стане ротацията. Поканата е от името на президента Реджеп Тайип Ердоган, и има анонси, че ще бъдат проведени срещи, пак на тема някакво стратегическо или такова партньорство между двете ни държави. Не е съвсем неглижирано, но на мен нещо друго ми направи впечатление и ми се струва, че това в момента може би ще бъде по-важно да се каже и да се знае. Конкретно за визитата в България, има няколко жалони, отправни точки, които дават поводи за размисъл.
На първо място, признавам си, не съм следил характера на визитата в Румъния, но сега говорим конкретно за България, това е нейният широкообхватен характер, нейната наситена програма. Реално се изсипа цялото наше държавно и партийно ръководство и фигури за срещи и разговори с турския външен министър. Значи президент, шеф на парламента, премиер, външен министър, то е естествено, той е домакин, но и също, вие го казахте в началото, лидерът на политическа партия ГЕРБ и, разбира се, той беше бивш премиер Бойко Борисов. Но също така, което е по-характерно и показателно, това е бившият лидер и очакваните нови съпредседатели на партията “Движение за права и свободи" - Делян Пеевски, Джевдет Чакъров и бившия председател Мустафа Карадайъ.
Тази последователност наистина беше характерна, първо Мустафа Карадайъ, след това Пеевски и Чакъров и то в резиденцията на турския посланик Нейно превъзходителство г-жа Айлин Секизкьок. Това също да го уточним, тя предстои да бъде сменена от Мехмед Саит Уянък, в момента той е секретар на турското външно министерство. Това също е показателно, защото в буквален превод фамилията Уянък означава Буден. Вероятно така и трябва да бъде, нищо лошо в това, но нека никога да не го забравяме. А пък иначе за тези срещи в резиденцията, те дават не много добър повод за размисъл и в никакъв случай не са добър тон, не са бон тон. И за съжаление, ни напомнят за едни други такива подобни развития по време на бившият турски посланик Мехмед Гьокче. Тогава, пак да напомня, в неговата резиденция се приюти бивш лидер пак на Движението за права и свободи Лютви Местан. И сега в момента се повтаря това, което пак казвам, което никак не е бон тон. И със сигурност едва ли едни такива действия могат да ни бъдат приятни.