Защо и как Съветската армия влиза у нас? Тъй като този въпрос ще предизвика ярост в нашенските соросоиди, ще си послужа само с два цитата на съвременници. Кои са те? Първият е на Стойчо Мошанов - специален пратеник на правителството на Иван Багрянов в Кайро през август 1944 г. за среща с англо-американското командване там с цел сключване на примирие със САЩ и Великобритания. Вторият цитат е от спомените на Уинстън Чърчил, чиято личност не се нуждае от обяснение.
И така какъв е отговорът на представителите на САЩ и Англия за исканото примирие. Ето какво пише Стойчо Мошанов (стр.319) от „ Моята мисия в Кайро“: Всичко, което майор Уотсън ми подсказа за условията на примирието, не е по негова инициатива. Той е натоварен да ни подготви да преглътнем горчивия хап. Условията за примирие ще бъдат тежки. Особено ме смущаваше алюзията на Уотсън за териториални отстъпки. Отказват ни правото за разискване. Дава ни се възможност само за последна дума. България ще бъде окупирана до сключване на мира от войски на съюзниците, с които сме били във война. Участието на Съветския съюз в окупацията е подчинено на съгласието на западните му съюзници при условия, определени от тях. Не е изключена окупация от войски на Гърция и Югославия. Последствия: инциденти от ненавист и отплата. Подчиненото положение на съветските окупационни войски ще бъде обидно за армията, която пристига до българската граница след редица кървави победи… Под съюзнически войски се разбират и съветските… Неуместно е България да създаде без участията на Съветския съюз международен акт, които по косвен път, чрез неговите съюзници ще му даде право на действие в България за унищожаване на германските войски. България трябва направо да поиска помощ от съветските войски“. По нататък авторът обяснява: „Аз приех да бъда в делегацията при две обещания: първо - промяна в правителството, второ - попълване на делегацията с член на правителството и с една честна дума - да се скъса с германците. Никое от тези обещания не е изпълнено, поради което при правителство на Багрянов, аз не мога да получа условия за примирие“. До тук от този голям цитат може да се направи извода, че мисията е невъзможна поради отказа за скъсване с Германия. Освен това съветската армия е на добруджанската ни граница, американските войски са в Италия на 2000 км, а само една английска жандармерийска бригада е в Египет. Т.е. физически няма как други съюзнически войски, освен съветските да влязат у нас.
А сега нещо много по-интересно – какво са ни готвили англо-американците по искане на Гърция при евентуално сключване на примирие с тях. Стойчо Мошанов: „Ставаше дума за територии от стратегическо естество, защото гърците са си били взели поука от германското нахлуване и са установили уязвимите места“… По-нататък подробно се описва новата граница, която изключва от България: Мадан, Крумовград, Ивайловград. Стойчо Мошанов отказва преговорите.
С други думи, опити за избягване на съветската окупация от наша страна са правени в полза на англо-американска, но явно това е било невъзможно. Да видим сега как “големите началници“ (по сегашната терминология) разпределят Източна Европа през октомври 1944 г. Цитирам вече Уинстън Чърчил - стр.219, 5 том на „Мемоари“. Става дума за вечеря в Москва, на която са той и Сталин, Молотов и Идън: “Моментът беше удачен затова казах нека видим как стоят нещата на Балканите. Вашата армия е в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Какво ще кажете ако вие имате 90% надмощие в Румъния, а ние също 90% в Гърция, като в Югославия разполагаме с по 50%. Докато изчаквах отговора написах на половин лист от хартия:
Румъния:
- Русия………90%
- Други………10%
Гърция:
- Русия………10%
- Великобритания със съгласието на САЩ……..90%
Югославия…….50% на 50%
Унгария……….. 50% на 50%
България:
- Русия………..75%
- Други………..25%
Бутнах листа към Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно. Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е необходимо на човек да седне… След това настъпи дълго мълчание. Листът остана на масата. Аз наруших мълчанието и предложих за да не се сметне , че сме действали безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа. Не, запазете го, каза Сталин.“
От коментар на всичко цитирано до тук няма нужда. Това е по време на войната. Впоследствие на Парижката мирна конференция всичко написано на листа хартия в Москва е спазено. Слава богу под натиска на Молотов гръцките претенции не са удовлетворени и границите ни остават същите. Съветската окупация е със съгласието на Великите сили. Тя остава в цяла Източна Европа, включително в Австрия и Финландия. Там обаче обществения строй не се променя.
Не знам доколко сега у нас всичко написано до тук е политкоректно. Едно е ясно – за каквато и окупация да се говори след войната, тя е съгласувана и одобрена от Великите сили. Това е истината според самите извори - Стойчо Мошанов и Уинстън Чърчил, в която се вижда, че те и двамата не са политкоректни, и им липсва съвременен прочит на историята, съгласно неолибералната напаст.
P.S. Тези дни стана известно, че Урсула фон дер Лайен изтърсила огромна цинична лъжа, че Аушвиц е освободен от съюзнически войски. Формално е така, защото има антихитлеристка коалиция - САЩ, Великобритания, СССР и всичко е съгласувано винаги между тях. Но истината е, че освобождението е дело само на Съветската армия, другите два съюзника са тогава още във Франция. По същата логика България е окупирана от съюзните войски и действително в София имаше съюзническа военна мисия на трите страни. Но истината е, че окупацията до 1947 г. е само съветска. Ето как политкоректно се лъже от най-високо място, пък после се сърди на нашите управляващи. Та те са едни добри и много усърдни ученици. А вече няма и никаква разлика в дефицита на интелект и цинизма между тях и брюкселските чиновници специално по въпросите на историята. Да припомним: “Който владее настоящето, той владее и миналото, който владее миналото, той владее и бъдещето.“
Но с лъжи нищо не се владее.
Автор: Проф. Младен Григоров