Как ще се изпълнява бюджетът, колко трябва да събере Националната агенция по приходите (НАП) през годината… Какво предизвикателство е влизането в Шенген по въздух и море, обслужва ли задълженията си ПФК „Левски“… Пред ФАКТИ говори Румен Спецов, изпълнителен директор на НАП.
- Г-н Спецов, новият бюджет предвижда 3,8 млрд. лева повече да се съберат в хазната. Как ще стане това?
- На първо място разчитаме на непрекъснатите усилия на служителите на НАП за ефективно събиране на задълженията. Освен това очакваният ръст на крайното потребление с 8,1%, както и икономическият подем и увеличение на доходите с 11%, увеличаването на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове за някои дейности неминуемо ще доведат до по-високи приходи.
- Имаме членство в Шенген - по въздух и море, а гледаме към Еврозоната. Тези две цели как рефлектират върху работата на НАП? Докога и как трябва да сме готови?
- За присъединяването ни към Еврозоната НАП има предимно технически ангажименти, за които се подготвяме активно. Ключова ще бъде координацията ни с други контролни органи, с които да осъществим по-засилен контрол. НАП изпълнява ангажиментите си по националния план за въвеждане на еврото, изяснили сме необходимите промени в информационните системи и отчитането на търговците. Готови сме да посрещнем предизвикателства и на приемането ни в Шенгенското пространство по въздух и море, като не очакваме съществени изменения в осъществявания от НАП контрол.
- В тази връзка, ще има ли новости при обмена на информация с други данъчни администрации в рамките на ЕС?
- По отношение обмена на информация с други данъчни администрации в Европейския съюз и с трети страни, влизането в Еврозоната не променя обхвата, правилата и каналите за обмен на информация, които функционират от години и не се налагат съществени адаптации. В готовност сме и изпълняваме изискванията и поетите ангажименти към националните и международните ни партньори.
От началото на 2024 г. в ЕС се прилагат правилата за обмен на информация съгласно новата Директива за административно сътрудничество. Според изискванията, операторите на цифрови платформи трябва да събират и предоставят информация за юридически и физически лица (продавачи), които извършват дейности и реализират доходи чрез платформите. Информация ще подават и оператори на платформи, установени извън ЕС. В обхвата на дейностите попадат отдаването под наем на недвижимо имущество, продажбата на стоки, извършването на лични услуги и отдаването под наем на превозни средства. Обменът на информация ще е автоматичен, като данните ще се изпращат на държава-членка на получателите на доходи. Първият такъв обмен на информация ще се осъществи през февруари 2024 г.
Това означава, че НАП ще разполага с информация за тези доходи и при установени нарушения ще се предприемат подходящи действия. Затова призоваваме да се декларира коректно.
- Приключихте проверки по повод следенето на 500 рискови стоки. Какво показаха те?
- Проверките продължават. НАП следи стоките с висок фискален риск от 2014 г., откогато съществува и списъкът със стоки с висок фискален риск. През годините той е актуализиран с нови стоки или разновидности на вече съществуващи. От 1 януари 2024 г. са премахнати някои кодове от списъка - над 100, тъй като се дублират, но са добавени други около 90. Това са основно разновидности на вече определени като рискови стоки или влизащи в състава на определена подгрупа, които не са били включени в списъка и търговците не ги декларираха. По този начин се избягваше контрол и отчитане на продажбите и не се заплащаше данък.
- Темата за Шенген ни сблъска с Австрия, а изведнъж започнахте да проверявате австрийски фирми. Защо?
- Част от правомощията на НАП са да извършва контролни производства. Повечето от тях са планирани. Проверките, които вие визирате, не са насочени към конкретни компании. На 3 януари 2024 г. влязоха в сила разпоредбите, свързани с предварителното деклариране на превоз на стоки с висок фискален риск между контрагенти на територията на страната. Това е и причината НАП да започне проверки на търговски обекти в цялата страна. Целта е да установим прилага ли се коректно режимът на задължително предварително деклариране на стоки с висок фискален риск. В началото на 2024 г. започнахме проверки в осем от по-големите вериги супермаркети. Изискани са документи, свързани с доставчици на стоки с висок фискален риск. Част от събраната информация е анализирана, като са установени над 100 доставчици, които в момента подлежат също на анализ за евентуално рисково поведение. На част от тях ще им бъдат извършени насрещни проверки. Предстоят проверки и в други големи търговски хранителни вериги.
- Колко изсветля сивия икономически сектор у нас?
- НАП работи усилено за ограничаване на сивия сектор у нас. Ежегодно изготвяме програми за спазване на законодателството и намаляване нивата на риск, в които се планират най-подходящите мерки по вид и обем. Освен контролни действия, НАП прилагаме комуникационни мерки, информационни кампании. При извършването на контролната дейност се прилага подход за стимулиране на доброволното спазване на задълженията. Към гражданите и фирмите се отправят покани за подаване на коригиращи декларации, с които да бъдат отстранени допуснати грешки, несъответствия или неправилно третиране при документирането или отчитането на конкретни стопански операции.
Активно работим и за събирането на просрочени задължения. Преди да се предприемат действия за принудително събиране, НАП изпраща на длъжниците информативни електронни съобщения. През 2023 г. над 50 % от лицата погасяват изцяло задълженията си в рамките на 3 месеца от получаване на уведомлението от НАП. Съответно размерът на дълга намалява с близо 80%. Положителен ефект оказва и изпращането на предупредителни електронни съобщения преди образуването на изпълнителни производства. Повече от 60% от длъжниците предприемат действия за погасяване на дълга.
Също така провеждаме разговори с длъжници по телефон или в срещи с тях. Вследствие на активната ни комуникация, през 2023 г. данъкоплатците са платили над 150 милиона лева просрочени задължения. Анализите ни сочат, че почти 2/3 от лицата, допуснали просрочие на данъци, осигуровки или глоби, започват да ги погасяват след разговор със служителите на НАП. Специализираното звено на НАП е провело през миналата година телефонни разговори с почти 200 хиляди граждани и фирми.
В резултат на специфичните мерки и провеждане на редица кампании, през последните пет години се забелязва положителна промяна в поведението на задължените лица. Те декларират данъци и задължителни осигурителни вноски във все по-голям размер и плащат в срок все по-голяма част от тях. Над 98 % от всички декларирани през годината задължения за данъци и осигурителни вноски са погасени до 31.12.2023 г.
- “Донос-бонус” отпадна. Каква беше изобщо идеята и откъде я припознахме, за да я въвеждаме у нас?
- Тази мярка се прилага доста ефективно в много държави. Една от тях е САЩ. Там са въвели в законодателството си стимули за разкриване на данъчни измами. Много от злоупотребите и нарушенията на данъчно-осигурителното законодателство са разкривани именно от хора, които са в системата – служители, бизнес партньори и др.
- Какво става с дълговете на ПФК “Левски”?
- Дългът на ПФК „Левски“ АД към НАП е разсрочен през декември 2023 г., като за периода на разсрочването дружеството дължи лихва върху непогасената главница в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента ПФК „ЛЕВСКИ“ АД изпълнява ангажиментите си за плащане на вноските по погасителния план и за текущите си задължения и дългът на дружеството към НАП намалява.
- Към момента колко дължи клубът?
- Размерът на публичните задълженията на клуба представлява данъчно-осигурителна информация.