Ученето на две смени в българските училища е едно от най-големите безобразия, някога сътворени от българската държава. Въвеждането на "двете смени" през 1973-та напълно се вписва в основния приоритет на управляващия тогава комунистически режим - да поддържа населението в непрекъснато състояние на напрегната мизерия, "да не се отпускат много..." Това коментира във "Фейсбук" Огнян Минчев.
Продължаването на тази практика изразява позиция на българската държава днес, която е още по-грозна и по-неприемлива от мотивацията на комунистическите власти преди половин век. Тази позиция изразява факта, че управляващите България от десетилетия насам се интересуват само и единствено от себе си - и от собствения си джоб. Техните деца учат най-често в частни училища, тъй като таксите там са достъпни за малцина.
Много малко е необходимо за да се създаде нормална среда за учене на децата на България - например от 9 часа сутринта - до 2 часа след обед (или малко по-късно), след което поне част от децата могат да обядват и да отидат на следобедна "занималня", където могат и да пишат домашни, и да спортуват, и да участват в осъществяването на занимателни проекти. Ние се намираме в драматична демографска криза и всяко дете на България е с цената на златото за бъдещето на страната. С цената на златото е и възможността на техните родители да бъдат спокойни за децата си докато са на работа през целия ден.
Докога българската държава ще бъде майка на мизерията в българското образование?
Похвално е, че заплатите на учителите напоследък бяха повишени до една граница на приличието в оценката на техния труд. Но това е само една стъпка към реформирането на системата на образованието.
Имаме буквално "една шепа деца" - по-малко от 60 000 деца във всеки набор. България заслужава всяко едно от тях да има условия за учене поне равностойни на тези, с които разполагат децата на нашите съседи, на всички европейски страни. Толкова ли е трудно? Толкова ли е скъпо?
На времето имаше един виц... Тодор Живков и премиерът Станко Тодоров отишли на посещение в университета. Студентите се оплакали, че стипендиите им са миниатюрни, столовете-трапезарии - мизерни, общежитията - тесни и многолюдни. "Станко, отпусни 5 на сто повече пари за университета", казал Живков. След това отишли в затвора. Затворниците се оплакали - мизерия в килиите, лоша храна, парцаливи затворнически униформи... "Станко, отпусни 50 на сто повече за затворите", наредил Живков. Премиерът Тодоров се заинтересувал - "Защо, др. Живков, дадохте 5 на сто за студентите, бъдещето на нацията, а 50 на сто за престъпниците, които и без това вече са ощетили народа с поведението си?" "Виж сега Станко, отговорил Живков, ние с тебе от сега нататък студенти няма да ставаме..."