Британският „Файненшъл Таймс“ публикува дълга статия, озаглавена „Ще изпълни ли Германия големите си военни амбиции?“. Материалът по същество представлява едно напрегнато питане дали Германия ще може да отделя по 30 млрд. евро от годишния си бюджет за превъоръжаване.
Статията е дръзка, но не може да прогнозира дали смело афишираните активни действия в момента от страна на канцлера Шолц и министъра на отбраната Писториус ще се превърнат в дългосрочна стратегия или ще останат само ефектни ситуационни решения. Текстът започва с военната база Холцдорф в Източна Германия, за чието обновление ще бъдат вложени над половин милиард евро. В Холцдорф се очаква да пристигнат 60 нови американски тежкотоварни хеликоптера CH-47F Chinook, поръчани срещу 8,5 млрд. долара.
Пентагонът прави забележително заявление, че този договор е подкрепа за външната политика и националната сигурност на САЩ чрез повишаване на военния капацитет на Германия. Това изявление е толкова дълбоко истинско, че изчерпва смисъла на разсъжденията в този коментар. Всъщност военните поръчки няма да дадат повече сигурност на Германия, защото поведението на Германия представлява стратегическа безизходица.
САЩ разполагат с пълна самостоятелност в решенията си относно парньорството си с Европа. Докато Европа е ограничена да бъде поставена в употреба за сигурността на атлантическия фактор чрез модел на фактическа зависимост, а не на равнопоставено партньорство.
Германия придобива още и система за противовъздушна отбрана от Израел, поръчва изтребители F-35, бойни машини за пехотата, нови кораби и др. Държавата ще използва първоначален фонд от 100 млрд. евро, който се набира чрез дългови инструменти. Само тази година, пише „Файненшъл Таймс“ Германия ще похарчи 72 млрд. евро за отбрана, 52 млрд. ще дойдат от бюджета, а 20 млрд. от въпросния фонд.
Но проблемът е какво ще се случва след 2027 г., когато фондът ще пресъхне и Германия ще трябва да отделя по 30 млрд. евро от годишния бюджет. А Германия има строги ограничения за финансиране на разходи чрез заеми. Затова британската медия ангажирано задава въпроса, какво трябва да направи Германия – дали да ограничи социалните разходи, дали да вдигне данъците или да промени Конституцията си, за да отпадне ограничението за вземане на заеми?!
Историята винаги опасно се повтаря. В момента това е най-добрата Германия, която някога Европа е имала. Демократична, богата, възпитана, слабо милитаризирана. Но ето, че както и предишния път, по време на страховете от Съветска Русия, някой активно се стреми да превърне Германия във войнстваща държава, която да поведе Европа към конфронтация и война. И точно както и преди, обосновава това със заплахата от Изток.
Горчивата истина е, че на Европа не ѝ трябва война, трябва ѝ спешна доза политически разум и споразумение за мирно съжителство. Но Европа бива тикана, първо, да се самоунищожи икономически, а след това като продължение на безпорядъка, създаван от мигрантите, да се опустоши окончателно в един продължителен конфликт с Русия.
Извинете за некоректния въпрос, но защо Европа се самоприключва без населението да има шанс да промени съдбата си? Какъв е този нов вид тоталитарен подход, който затваря здравия разум?!
Обявява го за предателство (явно към националната сигурност на САЩ), обявява го за маргинален бунт, наказва го, уволнява го, дамгосва го. Упорството докрай за глобалната доминация на САЩ, когато политическите баланси в света се променят, когато нарастват нови фактори и се образуват нови отношения, с които трябва да се съобразяваш, не е просто погрешно. Това е задънен, налуден и зловещ ирационализъм. Затова и употребата на несъстоятелни индивиди в политическата власт, инсталирани за обслужване на линията извън здравия разум, е логично продължение на този ред!
Виждаме го у нас. Виждаме го и в Европа. По времето на Меркел Германия придоби неволно господство в Европа, националните правителства съществуваха в равнопоставност с наднационалната архитектура на ЕС и въпросът за суверенитета все още можеше да се предоговаря в полза на националната власт. В момента Германия на Шолц доведе Европа до рязък обрат.
Първо, Германия загуби водещата си роля.
И второ, отсъствието на силно лидерство в Германия след ерата на Меркел създава истинска драма на безвластие в Европа.
Но тъй като в природата няма празно, наблюдаваме парадоксалното завръщане на Великобритания в навигацията на европейските дела, макар и позиционирана извън ЕС. Франция и Германия, които преди 15 години бяха мощният двигател на една силна Европа, днес са приведени в безпомощно състояние на вменяване на политики отвън. И ако Великобритания като една бивша световна сила преживяваше болезнено предишното командно значение на германско-френското дуо, то днес британците внимателно се опитват да заемат някои лостове за влияние, ползвани до този момент от САЩ.
Следва да кажем истината, че Германия на Меркел най-после беше напълно победена от САЩ чрез Германия на Шолц. Социалдемократът Писториус, който през 2018-а се обяви за сваляне на санкциите срещу Русия, днес е за милитаризирането на Германия и задължителната военна служба. В момента Бундесверът разполага с около 183 хил. активни военни и с около 80 хил. цивилни. Германската армия е втора по големина в ЕС след френската. Като съпоставка ще отбележа, че армията на Русия е около 1 млн. и 150 хиляди души с 2 млн. резервисти.
Русия започна войната, защото смята, че една Украйна, ако бъде част от ЕС и НАТО, ще се превърне в проамериканска милитаризирана Украйна, която ще застрашава националната сигурност на Русия. Самата Украйна се бори за оцеляване, да не бъде разкъсана, унищожена като национална държава.
САЩ изтощават Русия, мобилизират НАТО, защитават глобалното си превъзходство, източват Европа през договори към американския ВПК и същевременно подготвят Европа за доброволна конфронтация. С цел, както казват от Пентагона, подкрепа на външната политика и националната сигурност на САЩ.
Целите на тези трима участници са напълно ясни. Друг въпрос е дали ги одобряваме. Но най-безцелният, най-обърканият и лишен от разум политически играч в тази ситуация е Европа. Европа няма мотиви, тя разполага с набор от клишета и се самопринуждава за неолиберална саможертва в името на своя атлантически навигатор.
Изгарянето на Европа започна много преди войната в Украйна, то е резултат от вътрешните противоречия в атлантическия басейн, защото Европа на Меркел се опитваше да бъде самостоятелен геополитически играч, тя можеше да възразява.
А войната в Украйна просто показа защо ЕС всъщност е бил създаден... Не за силна Европа, а за удобна, контролирана Европа.
* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР