Настъпват за Европа. Настъпват за САЩ. Настъпват за Запада. Настъпват за Демократичния свят. Опасявам се, че те вече са настъпили за България. За това предупреждава във "Фейсбук" анализаторът Николай Слатински.
Аз бях твърдо убеден, че за Украйна би било много опасно, ако бъде сменен генерал Залужни. В същото време мен винаги ме е тревожил, да го кажа малко по-крайно, но по-понятно, култът към личността на генерала.
Защо ли?
Защото култът към която и да е личност изкривява оптиката, с която се възприемат и оценяват неговите думи и дела.
Генерал Залужни е наистина крупен военачалник. Неговата роля през 2022 година бе фантастично значима. Той и президентът Зеленски тогава спасиха Украйна, буквално я изтръгнаха от железните нокти на Звяра.
За съжаление, през 2023 година се оказа, че има предел на способностите му.
А кой го няма, обаче?
Генерал Залужни имаше „шанса“ да командва украинските войски в по-благоприятно време:
Когато военната инициативата и психологическото предимство бяха на страната на Украйна.
Когато много зъби на рашистите бяха счупени и бяха зачеркнати всичките техни нереалистични планове за блиц-победи.
Когато САЩ подкрепяха щедро Украйна.
Когато имаше предостатъчно ракети и снаряди.
Но генерал Залужний не можа да организира ефективно пролетно-лятното настъпление. Започна да пише и говори като политик (а това не може и не бива да се прави при демокрацията). Загуби иначе силното си чувство за самокритичност. Прояви дефицит от военно стратегическо мислене. Постоянно създаваше свърхоптимистични представи за близостта на победата. Неговите пиар подчинени непрекъснато преувеличават с 50% (минимум) жертвите и загубите на рашистките пълчища. Числото 400 000 е безумно нереалистично, то е с поне 150 000 над реалното. Същото важи и за повечето от унищожената рашистка техника.
Числата действат добре да всички нас, но с едно Но – не са съвсем близо до Истината.
Смятах за огромна грешка смяната на генерал Залужни, но сега вече се вижда, че всъщност с тази смяна авторитетът му бе в огромна степен спасен. Защото на всички бе ясно, че поражението в Авдеевка е неизбежно. И именно той трябваше да оттегли войските оттам, ако не бе оттеглен от президента Зеленски.
Очевидно смяната на генерала е била абсолютно неизбежна, за да се реши президентът на такава увреждаща личния му, на президента, авторитет в украинското общество. Огромна отговорност и колосален риск е да освободиш от поста му генерал, когото цяла Украйна боготвори. Когато има общоукраински култ към личността на генерала. И така е не само в Украйна...
Сега генерал Сирски трябва да вади кестените от огъня, да изтегля армията от Авдеевка, да командва войските в условията на тотален дефицит от въоръжения, техника, муниции и хора, в условията на пасивна, ешелонирана, общофронтова и понякога глуха отбрана.
Чудовищно трудна задача и това само показва каква личност е генерал Сирски, за да се захване с нея.
Да, започнаха кошмарно трудно месеци за Украйна и смазващо тревожни преживявания за всички нас, чиито сърца ни болят за Украйна.
Тръмп в частност и де факто САЩ като цяло, забиха жесток, брутовски нож в гърба на Украйна.
САЩ в момента не са на нивото на своето стратегическо лидерство, те са световна сила, която сякаш драматично се оттегля от своята глобална роля.
Да, Тръмп е чудовище. Той е причината за много беди в поведението на САЩ. Но освен причина за поведението на САЩ, Тръмп е и следствие от поведението на САЩ. САЩ са готови да тръгнат по път, по който и да го нямаше Тръмп, той щеше да се появи под чужда външност и друго име.
За жалост, Европа също не е това, което трябва да бъде и аз поне не знам дали тя може някога да бъде.
Само един пример - европейски ракети и снаряди почти няма вече в арсенала на Украйна, а севернокорейски снаряди и ракети има безчет в арсенала на рашистите. Една Северна Корея прави за рашизма повече, отколкото цял ЕС прави за Украйна! Срам и позор. Нещо повече – престъпление и жалка липса на лидери и лидерство...
През следващите 40 – 60 дни на много въпроси ще бъда даден отговор и на много проблеми ще бъде или няма да бъде намерено единственото възможно решение.
Надявам се да не се стигне до най-крайния вариант, когато украинският фронт ще се срине и ще започне тотално, дезорганизирано отстъпление по цялата му дължина.
Надявам се на чудо в САЩ и помощта да тръгне, докато не е станало фатално късно.
Надявам се Европа да осъзнае но не на думи, а реално, с действия, че е напът да развърже ръцете на бункерния тиран и той да започне да я разрушава – първо като идея, след това като демокрация, после като съюз и накрая – като съществуване.
Надявам се, в жилите на Украйна все още да има останала кръв, защото не може шуртящата като фонтан кръв на Украйна единствена да измива срама от лицето на Европа, на САЩ, на Запада, на Демократичния свят.
Настъпват драматични дни за всички нас.
Настъпват за Европа.
Настъпват за САЩ.
Настъпват за Запада.
Настъпват за Демократичния свят.
Опасявам се, че те вече са настъпили за България.
Както казва един мой приятел за себе си – Не, не е вярно, че съм песимистът, изобщо не съм песимист! Просто се страхувам от Бъдещето и за Бъдещето...