„Прекален светец и Богу не е драг”, казва народът ни от опит. Вечерта по БНТ 1 за сетен път се натъкнах на пореден протоколно-политически гаф и най-меко казано -професионално невежество. Поразително подмазвачество на комплексари, липса на и потъпкване на националното достойнство, външнополитическа некомпетентност и екскурзиантско безделие на гърба на българския данъкоплатец! Несъмнено Мюнхен е привлекателна дестинация за разходки и безметежни забавления. Мюнхенската конференция за сигурност е безспорно авторитетен международен форум. Щатите – многостранно водеща световна сила.
Но на срещата с държавния секретар (ДС) на САЩ от българска страна бяха показани на масата едновременно премиерът акад. Денков, г-жа М.Габриел + министрите на отбраната и финансите Тагарев и Василев ! Сервилност, отчетничество, ибрикчийство ? Кабинет по нищо-не-правене ли имаме? Нямат ли работа в България 75% от силовите министри в Министерския съвет и придружаващите ги чиновници ? Заради тяхното овъзмездяване ли последователно растат цените на почти всички стоки и услуги у нас, надхвърляйки инфлацията в лелеяната от управляващата клика „еврозона” (както винаги, без съгласие на населението в референдум) и в останалата част на Европа?
Единственият политически и йерархично подходящ партньор на Антъни Блинкен по каноните на европейския протокол бе г-жа Габриел, като актуален министър на външните работи. Длъжността ѝ и на вицепремиер е предостатъчна протоколна компенсация за високото място на г-н Блинкен в чиновническата йерархия на САЩ + за обстоятелството, че правителството им няма поста председател. Като се отчете и протоколно-церемониалното пренебрежение отвъд океана всеки един от упоменатите четирима политици, може би без Василев, би могъл сам да бъде събеседник на щатския ДС. Щом сме толкова важен стратегически партньор и ценен съюзник на Съединените щати. А не васална територия или протекторат, както твърдят критично настроените и все още осмеляващи се да мислят българи!
Щом сами не се уважаваме, как бихме могли да се надяваме на респект в чужбина, особено във Вашингтон?
А не би ли следвало Народното събрание да поиска поне двама от упоменатите – с подозрение за екскурзианти - да възстановят разходите за командировките в Мюнхен?
**Но да не издребнявам съвсем! От „Епицентър.бг’, непотвърдено, разбираме, че на същата конференция ”бил канен от организаторите и Кирил Петков”?! За покана до Д. Пеевски не са писали досега, но той е в списъка Магнитски и без отвъдокеанска санкция „не става!”, най-вероятно. То и за харвардския рабфаковец е съмнително реалното съществуване на покана, но „да не връзваме кусур” на партийните командировъчни на ПП, а може би и на ДБ?
***Светът се тресе, а аз „се кося” за човешки ценности като достойнство, себеуважение суверенитет, завоалирани в протоколни подробности и очевадности!? Интервю на Путин, последва „неизяснена” кончина на Навални, остри схватки между „четири-хилядниците” –фили, - фоби, фобо-фили..., но не и еднопосочни българофили! За които явно няма овъзмездяване както на поне част от прежде назованите, но така и не разбрах валутите: кому в левове, кому в рубли и копейки, кому в центове, а на „баш” отличниците – в € и в $-ри ! Овладените медии (СМРАД, да не повтарям абревиатурата и СМО) млъкнаха или са самоцензурираха. Но стачките във водещите европейски страни продължават, в Германия, във Франция. Дори в щата Тексас буботи недоволство и съпротива срещу федералните власти и предизборния егоцентризъм на Белия дом. В Германия протича на практика генерална стачка с над 100 000 участници фермери и селски стопани, които се оказаха най-революционната сила, за сметка на контролираната интелигенция и проманипулираните студенти. С хиляди трактори и товарни камиони из цялата страна. Също собственици и заети в ресторантьорството, и хотелиерството, железничари и локомотивни машинисти... Новата история на ФРГ не помни такова недоволство, одобрено от 95% от анкетираните германци! Шири се антищатско недоволство против дългогодишното много- и всестранно контролиране на страната и Европейския съюз от Вашингтон. Демонстрантите не крият подозренията си за целево повреждане на Северния поток към Германия, за планове на икономическо смазване на Европа, включително чрез активното ѝ безкритично ангажиране във въоръжения конфликт в Украйна. С много тежки финансово-икономически последици за ЕС, ФРГ и за сторниране на сътрудничеството Запад-Изток а с Русия – абсурд! От лозунги се засича, че фермерите не протестират само за ограничаване на вноса от Украйна, за намаляване на отделни данъци и увеличаване на субсидиите, а за смяна на системата, която по-радикалните собственици наричат „ликвидационната команда на Германия”. За основни виновници сочат поименно канцлера Шолц и вице-канцлера и министър на икономиката Роберт Хабек, когото подозират за един от главните ликвидатори на Германия „по (неруска) поръчка” като прикрил незаконно 60 милиарда евро от държавния бюджет на ФРГ под егидата на „Големия (световния) протектор”. Хабек дори поискал употреба на сила срещу протестиращите фермери. Преди 3-4 дни говорител на полицейските профсъюзи декларирал публично, че немските полицаи подкрепят исканията на протестиращите и заемат тяхната страна. Това вече ми напомня на 1989 г. Както и уплашената физиономия на канцлера Шолц по телевизията, вероятно, ако друго не успее, търсейки поне кратък отдих с посещението си в САЩ.
****Същевременно едва ли някой в Германия, освен платени функционери, пропагандатори и зависими хора взема на сериозно „многохилядните” демонстрации против или дори за забрана на партията „Алтернатива за Германия” (АзГ). Наричана официозно „дясноекстремистка”, печелеща все по-широка обществена подкрепа. Особено, в %-и, в Източна Германия: във федералните провинции, имащи възможност да правят сравнения между предимствата на две противоположни обществено-политически формации. АзГ възникна първоначално сред 100-120 „западногермански” учени и интелектуалци, протестиращи против ускорената „анти-АЕЦ” политика на г-жа А. Меркел и зелените. Впоследствие партията не харесваше мигрантите, особено нелегалните, заемаше все по-националнo отговорни позиции за пълно еманципиране на страната и получи етикета „дясно-екстремистка”. Нейни протагонисти, както и фермерите, не пропускат да напомнят и на фона на съпричастността на сем. Фон дер Лайен в доставки на анти ковид-ваксините за близостта към Третия райх на предшествениците на председателката на Европейската комисия, на канцлера Шолц, на хомолога му от Полша и техен критик Туск и др. политици в еврорегиона.
**Защо ли в горния контекст си спомням за законовите и административни актове на забрана за упражняване на професията (Berufsverbot) през 1933 г. в национал-социалистическа Германия (...от р.Маас ... до р.Елба...), във ФРГ след 1945 г. спрямо членове на терористични организации като Фракцията на червените бригади, около 1972 г. – напр. на учители, членуващи в ГКП. През 1995 г. Европейският съд по правата на човека отмени последно най-нашумялата подобна присъда над г-жа Д.Фогт.
*Във Франция също e подобна ситуацията: стачки, недоволство, обществено роптаене... Тя поне обаче е ядрена сила и не е опасана от 227 чужди военни бази на своя територия за контрол, като Германия. Но ставаме свидетели и сме съвременници как европейската демокрация след Втората световна война постепенно се отдалечава от хуманистичния, либертариански и демократичен идеал. В полупрезидентската република Франция министър-председателите, назначени от президента, встъпват в длъжност от 1993 г. след гласуване в Националното събрание. Любителят на генерационно улегнали дами и на непредсказуемия по сферите си на нестандартност футболен кумир Килиан Мбапе настоящ президент Макрон не успя да получи парламентарно мнозинство след изборите през 2022 г. Въпреки това Еманюел Макрон назначи Елизабет Борн (2022-2024 г.) и Габриел Атал, за премиери, без да се подлагат кандидатурите им на гласуване в парламента. Името Габриел може да е женско, но и мъжко. След като прочетох: „СаматА Атал, малко след като встъпи в длъжност, назначи бившия си съпруг Стефан Сежурн за министър на външните работи”, помислих че е женско. Както вероятно автора на статията д–р Невзет Челик или преводача ѝ Ганчо Каменарски (вж. статията
„Резултат от проучване: Кризата на демокрацията на Запад: всеки втори е недоволен» в expert-bdd.com/03.02.2024 г.). А след проверка в чичко Google се оказа, че Габриел Атал е мъж, в миналото в интимно близък контакт със сегашния външен министър на Франция. И двамата под 40-годишна възраст! И толкова близки, и с доверие на широко скроен президент! Най-вероятно Наполеон Бонапарт би се пре-обърнал...
*** Мюнхен бе далеч от родни протестиращи. Но Денков или Габриелца? Кого ли ще е предпочел ДС на Бай Дън? Или ще лазим към френския ЛГБ... вариант ?
Коментарът е публикуван в личния блог на автора ogniangarkov.blog.bg