Калоян Методиев, бивш началник на кабинета на държавния глава, сега директор на института "Рего“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“
Напрежението между БСП и най-голямата ѝ организация – софийската, не е от сега. Почти преди две години, на 18 февруари 2022 г., Националният съвет на партията наложи на тогавашния ѝ лидер Калоян Паргов временно отнемане на правата за заемане на партийни длъжности, членство в органите на партията и право да се кандидатира за такива в срок от една година, така че наказанието за Таков не е прецедент. Пет месеца по-късно обаче Върховният касационен съд възстанови Паргов като член на Националния съвет. Сега неговият приемник е изправен пред подобна съдба. Защо не могат да се разберат БСП и БСП-София? Какво има да делят?
Ключът е заровен само и единствено в Столичния общински съвет и милиардните бюджети, които той разпределя през годините. По този въпрос могат да се направят две линии на анализ. Първата линия е по отношение на начина на функциониране на всяка структура, независимо каква е тя – дали ще е политическа партия, фирма, държава, футболен отбор. Има ред, правила и единоначалие по отношение на целите. Не може една партийна структура да каже: "Не ни се месете, ние ще правим, каквото си искаме.
Не се съобразяваме с националните решения, ще си провеждаме собствена политика“. Няма как да стане. Или една фирма, която произвежда вилици, едната от дирекциите ѝ да каже: "А, не! Ние ще си произвеждаме тук каквото си искаме, ще си произвеждаме чадъри, ще правим, каквото си искаме“. Или футболен отбор – взима се решение да си играе по един начин, един или двама играчи казват: "А, не! Ние ще играем на обратната страна, ще ритаме топката, както си искаме“. Т.е. примери могат да се дават много по отношение на този първи въпрос за дисциплината. Има ли решение на Национален съвет да не се влиза в коалиции с ГЕРБ – има решение.
Има ли решение да издигат собствен кандидат – има. Спазили ли сте го – не сте го спазили. Понесете си отговорността! Това е едната страна на нещата. А втората е по-интересна и нейният генезис трябва да се търси назад във времето, през 2005 г. – влизането на Бойко Борисов в политиката. Знаете, той беше избран на частични избори за кмет на София през 2005 г., без нито един общински съветник. Но той управляваше Общинския съвет, защото с определени групировки тогава, които и до ден днешен гравитират около Столичния общински съвет, успя да прекупи, преподчини общинските съветници в София от партията на Софиянски, от "Гергьовден“ тогава, имаше разни дребни независими, от СДС, т.нар. тогава добила популярност "софийска клиентела“.
В момента, в който това нещо беше объркано в един меланж – там имаше и някои хора от БСП – той разби всички тия партии, подчини ги, обезличи ги и ги унищожи. Никога не трябва да се забравя неговия слоган: "Аз разбих червено-синята мъгла“. Това е апотеозът на антисистемния подход в политиката на една антисистемна партия, каквато и до днес е ГЕРБ, която разбиваше системата. След като унищожи СДС и още куп партии – националисти, различни други, ВМРО също беше прекупена и подчинена през Столичния общински съвет, стигнахме до днешната сглобка, компания, както искате я наречете, и по отношение на предишното софийско ръководство на БСП, и по отношение на сегашното. Чрез общински фирми, постове, бордове тия хора бяха подчинени от ГЕРБ.
Играят фалшива алтернатива по отношение на избори, провеждат сепаративна политика. На последните избори кандидат на това задкулисие беше Ваня Григорова, категорично. Единствения човек, към който тя уважително се отнасяше по време на цялата кампания, беше Бойко Борисов, когото наричаше "г-н Борисов“. Всички останали бяха дамгосани, нападани, включително със серия от изказвания БСП да не се бърка в кампанията ѝ в София, Нинова да си гледа националната политика. Стигнахме до абсурдната ситуация: при избора на председател на СОС същата Григорова, която се изявяваше като алтернатива, да промотира анархо-фашистки идеи партиите да не се намесват в работата на СОС, партийните централи да не се месят в работата на СОС – те са си автономен орган.
Стигаме до проблем с безотговорността в Столичния общински съвет и тия 3 милиарда – как се разпределят, кой ги разпределя, кое е това задкулисие, което съществува около Столична община. И най-важният въпрос, за да стигнем тук до сърцевината на проблема, е: и до ден днешен Григорова и тази софийска групичка около нея, които изредихте, не може да отговори на въпроса, откъде са милионите за кампанията ѝ. Стотици билбордове в София – само билбордовете да вземете, става въпрос за милиони. Някой е излял там пари, нищо не е безплатно. И съмненията започват да нарастват още повече, когато се вижда, как влизат в сглобка с ГЕРБ – същата Ваня Григорова получава Здравна комисия, същият Таков получава Транспортната комисия, най-опасната комисия в София, най-летливата, плюс още две комисии.
Ти влизаш в сглобка с хора, срещу които си участвал на изборите, заради които си получил тия гласове. Знаете, че ГЕРБ се класираха едва трети. Та, защо го разказах всичко това – идеята ми е, ако и БСП и конкретно Нинова последват съдбата на предишните формации, които през Столичния общински съвет бяха унищожени, държавата остава наистина без алтернатива. И Националният съвет в неделя, с който започна нашият разговор, беше ключов от гледна точка на това, че ако тази софийска групировка, която представлява мафиотското управление в Столичния общински съвет и обръчите от фирми около него беше успяла да детронира Нинова, това означаваше прехвърляне на тази сглобка и на национално ниво.
Стара мечта на ГЕРБ, на Бойко Борисов и на другата антисистемна партия ДПС е разбиването на модела в България, да няма системни партии, да няма системност, да няма консервативно, социално, либерално, да няма европейски път и да стоим в ситуация на контролирани структури, контролирани политически партии чрез вътрешни опозиции, контролирани членове на Синода, контролирана съдебна система, разбиване на всички възможни структури в държавата, за да функционираме на ниво разбиване на червено-сини мъгли, както ги наричат, или разбиване на демократичен консенсус, защото това е идеалната среда те да продължат да си функционират в тия аморфни мнозинства.
Та затова казвам, че Нинова в случая е една бариера, една последна имунна система да не се случи тази сглобка и на национално ниво по отношение на тия задкулисни сили. И разбиването на групировката в СОС, тази победа, която удържа Националният съвет и Нинова в случая за разформироването на тая структура, за мен е един вид малка победа за демокрацията. Просто трябва това нещо да бъде прекратено от корен, защото ще последва съдбата на всички останали през Столична община, които ви изброих.
Г-н Методиев, тъй като основният удар е заради председателството на комисиите – нали, формално е така – един председател на комисия какво може да направи, след като мнозинство имат ПП-ДБ, имат най-много съветници, а от неговата партия в комисиите са двама-трима? Той какво може да направи? Той, дори да иска да прокара нещо, останалите ще го спънат.
ПП вече са в малцинство в Столичния общински съвет. По най-глупавия начин си изиграха картите. Мислят, че като се договориш с мафията, може да ти се размине или да успееш да я промениш – не става така. В София става въпрос за брутално превземане на държавата. Тук е една от най-големите язви, които се случват в страната. Да не забравяме, че от тук тръгнаха много от процесите, които плъзнаха и на национално ниво.
Да не забравяме и един случай, който беше заметен: Деян Николов, съветникът от "Възраждане“, преди да им разпаднат групата – знаете, те там останаха един, двама, трима души, напазаруваха ги останалите с постове – каза в серия от интервюта, че съм му предложени 20 милиона, за да гласуват за председател на СОС и за да влезнат в сглобка с ГЕРБ. Каза си с лицето, с името в национален ефир и добави, че можело да станат до 100 милиона, ако си бил изиграл добре картите по време на мандата. Значи няма европейска държава, в която при такава новина да не се задейства цялата държава, този съвет да бъде разформирован, да се стигне или до нови избори, или до арести, оставки, разследвания и т.н. Нищо, нула! Кучетата си лаят, керванът си върви.
Така че това е емблема на завладяната държава. И пак казвам, не бива да се подценява проблема в Столична община, защото от тук тръгнаха много, много от негативните процеси в държавата. Изглеждаше, че сякаш ще се тръгне на някаква развръзка. ГЕРБ за първи път дори не стигнаха на балотаж в София, защото в София бяха те за тия 18 години и в крайна сметка се върнахме на изходна позиция заради глупост, неопитност на ПП-ДБ и на…
Избрания кмет.
Да, и на продажбата на общинските съветници от БСП, които предпочетоха постовете пред принципите.
Г-н Методиев, говорите за продажба, но откъде са парите? Ако е вярно това, което казва Деян Николов за 20-те милиона, ами това си е една огромна сума.
Това може да стане само и единствено през обръчи от фирми около Общинския съвет. Това е 3 милиарда бюджет. Столична община много години седи на сянка. Всички гръмотевици, обществен гняв и недоволство се струпват върху депутатите, които са под публичните прожектори, върху министрите, а всъщност в София в годините тлее една много по-голяма корупционна язва. И тъкмо моментът беше сега да се спука, но в крайна сметка се върнахме в по-лоша ситуация от преди, защото няма ясен субект на властта. Преди се персонифицираше, знаехме кой управлява, сега вече е една аморфна маса от общински съветници, отцепници от "Възраждане“, от БСП, ГЕРБ, кой още…
"Синя София“.
"Синя София“, ВМРО един човек. И най-големият абсурд, да ви кажа, и най-смешното нещо или жалко – не знам как да го определя, беше даването на Комисията по антикорупция на ГЕРБ, които трябва да разследват себе си за 18-те години назад. Е, това вече е повече от грешка – това е престъпление от страна на така оформилото се аморално мнозинство в Столичния общински съвет.
Румен Овчаров пред Националния съвет обвини лидерите на Софийската организация, че са се "продали евтино на брокерите Кирил Добрев и Красьо Черния“ – цитирам, мисля точно, г-н Овчаров. В социалните мрежи обаче, днес четем от Кирил Добрев, че обвинява тандема Нинова-Методиев, т.е. лидера на партията и вие в това число, че сте предизвикали "поредния линч над силни и можещи лидери“ – също цитат. Вие злият гений ли сте на Корнелия Нинова, за какъвто ви привиждат?
Не, категорично. Усещам някакъв силен ангажимент от страна на Добрев по отношение на личността на Таков и на Ваня Григорова, което доказва по безспорен начин, че той е връзката с ГЕРБ по отношение на сглобката в Столичния общински съвет. И тъй като е един от най-крупните бизнесмени, да не кажа в момента може би най-най-най-големият бизнесмен в България.
По-голям от Делян Пеевски?
Мисля, че е по-голям вече. Той трябва да обясни, какво общо има със Столичната организация в случая, с политиката въобще, какво общо има с този казус, за да излиза и да защитава по този начин едно безпринципно решение и тая коалиция с ГЕРБ. И тук искам да върна пак малко назад лентата. Пет избори подред едни и същи хора говорят – ето, ще влиза Нинова в коалиция с ГЕРБ. В крайна сметка – един избор, втори избори, трети избор, четвърти избор, пети избор не се случва. Сега шести в Столичния общински съвет не се случва, но продължават да набиват – "Тя ще го направи!“.
В същото време те влизат в коалиция – вижда се черно на бяло, в София. Вижда се как се договарят, виждат се обществените им поръчки на определени хора как вървят през структури, управлявани от ГЕРБ. Т.е. тук сме на ниво правене на обществото на глупаци, обществена манипулация и разчитане на късата памет. Надявам се в крайна сметка имунната система на това общество, критично мислещите хора, демократичните да виждат и да отсяват кое е правилно и кое не е. Бизнесмените да си гледат бизнеса, защото влизането им по тоя начин в политиката носи само щети.
А, то е възможно от това да им е бизнесът дори, защото известно е, че в България се наложи традицията: бизнесмените да добруват през политиката – обществени поръчки, европейски фондове и т.н.
Ами, ако наложим подобен вид бизнес към европейската карта, бизнесмени, които са бизнесмени през държавата, значи не са бизнесмени, а са менте бизнесмени. Така че е още по-лошо.
Разпределители и усвоители на финанси?
Точно през държавата. Но това не е бизнес, това е измама, квазибизнес.
Как ще завърши тази война между "Леге“ 10 и "Позитано“ 20?
Мисля, че няма война, мисля, че приключи, всичко приключи. Поеха си пътя, Националният съвет си е решил да започне избори наново, т.е. да си решат членовете на партията дали искат по тоя начин да продължава тази аморална политика, която води местното ръководство в София, сепаративна. Те си мислят, че са държава в държавата или партия в партията, структура в структурата, със зависимости. И в крайна сметка мисля, че надделя здравият разум – да си вървят по демократичните процедури и да се занимават с текущата политика. Но тук искам да дръпна малко и оптиката на по-високо ниво. Прави ми впечатление…
Ние ще минем, ние ще минем, неизбежно ще минем – то няма как да не стане. Само още един въпрос, за да приключим тази тема. Няма ли да повлияят на европейските избори тези напрежения?
Би трябвало да повлияят позитивно по отношение…
Как?
Който държи принципна позиция – вижда се, че Нинова и националното ръководство държат принципна позиция, правят това, което са обещали, взимат мерки такива, каквито се очаква да вземат по отношение на безпринципни действия от страна на конкретни техни членове. Така че ако в обществото има критично мислене и здрав разум, те ще оценят, кой е алтернативата, кой не влиза в сглобки и няма да се поддават на евтина пропаганда на различни и квазибизнесмени, и квазианализатори, и различни други участници в сглобки.
Как случващото се в СОС и в БСП, кореспондира със се случващото се в държавата? Ние вече три седмици наблюдаваме драмите в т.нар. "сглобка“ с изведен пред скоби уличен език, който взе да ни изумява.
Имам чувството, че тази сглобка е създадена в лъжа, живее в лъжа и ще свърши в лъжа. Ако помните имаше един филм "Алф“ преди години…
Сериал.
… сериал, където Алф се опитваше да изяде котката на семейството, и постоянно я хипнотизираше с един часовник и ѝ обясняваше, че не е котка. В края сметка имам чувството, че "сглобката“ през цялото време ни лъже, че не е сглобка, че не са заедно, че не управляват, че това не е коалиция, така се и наричат с изцяло нови думи, собствен новоговор измислиха. В крайна сметка резултатите са най-важното, което трябва да гледаме по отношение на тая лъжа. Целта беше Шенген и Еврозоната. И по двата ни стратегически приоритета, които ще помогнат да се изсветли случващото се в българската икономика, политика и общество, нещата вървят на зле.
Еврозоната се бави – ангажимент, който не изпълниха. Шенген – положението е по-зле от преди, на границите се чака повече време от преди, защото се усложниха процедурите вследствие на австрийските искания. Превозвачите чакат повече време на границата. Т.е. два приоритета, които трябваше те да изпълнят, са катастрофа. Т.е. под въпрос е самото съществуване, смисълът на тая коалиция и продължаването ѝ да функционира, за да следим тия водевили. Ясно е, че е заради регулаторите, това е основната тема. В меморандума, който предложиха, нямаше грам политика, нямаше никаква визия, стратегия, определени цели, които да се поставят за 3-5-10 месеца напред. Нищо. 50 на 50 искаме регулаторите, искаме власт.
Правителството?
Имам чувство, че държавата се тресе, система след система в момента експлодира. В последните седмици съдебната система буквално…
А, тя бе взривена.
… е все по-взривяваща се и все по-делегитимирана и разпадаща се. Това не може да продължава така, тя трябва да бъде преучредена. Мисля, че това са симптоми в държавата. И виждате, че Висшият адвокатски съвет се разцепи на своето заседание през уикенда, Светият Синод за първи път се разцепи от толкова години. Т.е. навсякъде ври и кипи. И СОС бих добавил тука като най-мащабната и богата институция в държавата. На прага сме очевидно на някакви промени по отношение на случващото се в държавата, защото това е една система от нервни връзки, която навсякъде е до такава степен компрометирана, заболяла, нефункционираща по нормалната логика и управленска, и демократична, че наистина се нуждаем от един цялостен рестарт на държавата, поне за мен, аз надявам да се стигне до тази точка. Имаме нужда от преучредяване по някакъв начин на държавата, на начина ѝ на функциониране.
С това ли си обяснявате това време разделно?
Да. Дойде моментът. Очевидно българското общество не намери сили в себе си, за да тръгне промяната, така че промяната идва от вътрешния разпад, който се случва. Гледам съседите, нали, ние трябва да се сравняваме винаги с някой – румънците намериха сила да направят една съдебна реформа и прочистиха политическата система, ако нещо стане в Гърция социално, излизат на улицата хиляди гърци, турците са дисциплинирани, там нещата стават отгоре надолу, имат си силен лидер, той ги управлява и следват определена политика, пак имат някакви резултати.
Докато при нас го няма нито силното лидерство, нито улицата я има, нито желанието на политическия елит за промяна. Останали са някакви анклави на съпротивата с определени лидери, които не са подчинени, с определени малки структури и хора, те трябва да търсят единение. Тука не трябва да се делим по отношение на една или друга принадлежност, според мен трябва да търсим работещи институции, демократичен консенсус по отношение на държавата и на начина ѝ на функциониране, повече сигурност за хората във всеки един смисъл: и физически, и здравеопазване, и социален, кой както го вижда от собствената си политическа камбанария, но това трябва да са общите приоритети, около които да се обединим, защото пак казвам: предстоят ни сериозни трусове на разпад във всички системи. Все едно беше вдигната някаква запушалка в държавата.
А това означава ли, че за евроизборите БСП ще бъде мотор на такъв тип процеси, ще започне да събира, да търси коалиции, вероятно и съюзи с други партии и кои ще бъдат те?
Нямам идея какво ще реши партията, но виждам Нинова и ръководство като единствената алтернатива в момента по отношение и на "сглобката“, и на тази квазиопозиция, която има в лицето и на ИТН, и на "Възраждане“. "Възраждане“ знаете, бяха управлявани и от химикалката, и за НЗОК гласуваха с ГЕРБ, те са контролирана опозиция. Т.е. ако се абстрахираме от емоциите си, това остава инструментът, чрез който да тръгне някаква съпротива и да не бъде подчинена цялата партийна и политическа система на тази конфигурация и в СОС, и в "сглобката“, и в контролираните опозиционни сили.
Не ви ли притеснява предстоящата нова партия на президента Радев, която да споделя неговите идеи? Тя ще бъде изцяло в ляво ситуирана, в това никой не се заблуждава.
Вижте, той е поливалетен, същевременно лансира хора основно от ДБ като биографии от либералното пространство, знаете, Хелзинкски комитети и разни такива организации, лансира такива хора, а пък се прави на ляв. При него трябва да се мисли амбивалентно – каквото е поведението му и резултатите. Вижте, всичките му политически проекти досега които е правил – не е ясно с какви хора са, точно къде седят. Най-чистият вид е ПП, но той имаше участие в създаването и на ИТН, задкулисно, при ПП вече беше по-официализирано, с хора в страната, с финансиране, с изграждането на структури, с участието във избори, помогна за комисии, попълването на листи и т.н., в позиционирането им.
Има и други залитания, като "Левицата“. Тук става въпрос за желание за власт, а не толкова за позициониране. Ще се позиционира, където има място. Но като всичките му опити и този катастрофира. Мисля, че тръгнаха накриво нещата с "3 март“, не можа да го обяви и неслучайно и тази истерия в София на тази групировка, плюс другите, които гравитираха около "3 март“, разбраха, че там няма да се случи нищо, и тръгват панически да си търсят нови гостоприемници: едни иска да се върнат в БСП да правят преврат, други търсят някакви нови проекти, за да могат да останат на повърхността. В общи линии за пореден път той ги подлъга с мълчание, с намигване: "Да, да, ще видим, какво ще правим. Правете го, правете го...“. В крайна сметка се изпокара с Пеевски за нещо и проектът спихна.
С какво си обяснявате, че гражданското общество седи като ням зрител на всички тези процеси, а битката, разделението, антагонизмът е вътре в елитите? Баницата ли стана по-малка, възможностите ли се свиха?
Вижте, с годините този политически инженеринг, който влезе през НДСВ и ДПС, той беше на ДПС основно, с разбиването на партийната система и желанието отсега нататък винаги да функционира на дребни парчета, да нямаме сериозни партии, да няма алтернатива, продължава да ни мъчи и досега, отврати хората това разбиване на един модел на системност, на консенсус по отношение на това накъде трябва да върви страната при превземането от това задкулисие на инструментите за репресия в държавата, визирам и съдебна система, и регулатори, и финансовите ресурси в държавата, всичко това доведе до днешната ситуация, до голямото отвращение.
Виждам, че се опитва нещо народът да избухне от време на време, тръгва след някой нов месия. Тук обвинението ми е по-скоро към народа. Не можеш да мислиш критично и да наказваш – ти не наказваш никой, наказваш себе си да гласуваш за шоумени, за хора извън политиката, които нямат хал хабер от политика, и да смяташ, че за всичко ти трябва експерт в живота, само за политическото няма нужда от експертиза. Политиката е пенкилерщина за българина. Там всичко може, всеки може. Да хванеш някой от поделението и да го направиш управленец…
Ама то това се случва и това виждат хората.
Това се случва.
Не се случва друго и затова хората имат това пред себе си като модел.
Така е. И това е наистина ключов проблем за държавата. Това е най-сериозното нещо в рамките на общество, и там трябва да скачат и бизнесът, и гражданско общество, структури, всеки един човек, защото от това му зависи живота. В крайна сметка българинът тук има огромен дефицит по отношение на знания на политическото и на начин на функциониране на обществото. Аз ако съм, ще направя като в Уелс – ще ги учат от първи клас що е това общество, как функционира, какво е община, какво е парламент, как работи държавата, как функционира платежната система – базови неща, но те да знаят какви са. Защото държавата за мнозинството хора – преподавал съм в няколко университета – по-скоро гледат на нея като на враг…
Който трябва да се излъже.
… който трябва да се излъже, като нещо, дето да не е тяхно. На тия, дето скачат за някакви каузи, им се подиграват – един цинизъм и подигравателност по отношение на тия, които искат да променят нещо в това общество има. Тука е отвратителна ситуация, има властване на андрешковщината, на байганьовщината, на всички тия отрицателни герои и по Елин Пелин, и по Алеко, виждаме ги, как изведнъж избуяха тук, някакъв цинизъм настана в това общество. Разбира се дойде и през университетите – 52 университета имаме, девалвира тотално образованието, т.е. студентите вече по дефолт не са елит, за да създават някакво движение, което да води обществото напред.
Те са платежно средство, както в здравеопазването пациентът е ходеща столевка, горе-долу и в образованието е така.
Имаме дублирани системи, държавата е дублирана – имаме паралелна държава, паралелна съдебна система, както се видя с Еврото и с Нотариуса и различни други, трябва да стигнем до Висшия съдебен съвет. Една е официалната държава, втора е, която функционира с пари, с репресии. Имаме паралелна образователна система – всички ученици ходят на частни уроци, ужким е безплатна системата, а не функционира. Имаме паралелно здравеопазване, което също функционира. Т.е. държавата ни живее в шизофрена ситуация и не може да продължава така. Т.е. трябва ни, пак казвам, алтернатива, подредба на държавата и да се тръгне в определена посока. Аз съм за рестарт на държавата.
Вашите прогноза обаче: кога ще се случи ротацията – на 6-ти март или напред във времето?
Едва ли на 6-ти март ще успее според мен, много неизяснени въпроси има. Освен това виждам, че се изнудва по всички възможни параграфи. Чакат да минат американските избори и…
Да, вероятно след тях вече ще има ориентиране.
Но американските избори дори и да минат през ноември, новият президент, на която залага една от двете групи в "сглобката“, ще се закълне чак към края на януари. За да се задвижи машината за някаква промяна, ще трябва да се чака чак лятото догодина, така че доколкото познавам историята и международната политика, дори да се сменят администрациите, целите не се променят основно в американската външна политика, защото само това ги интересува и само от това ги е страх всичките от "сглобката“, независимо кои са там, четирите или петте субекта. Няма да има промяна. Съветът ми е да не чакат никакви избори, защото няма да им дойде нито спасението по тоя начин, нито по-доброто позициониране за някои от тях.
И на финала да ви попитам за тази новина, която от днес тръгна, от срещата на лидерите в Париж бе тествана, за изпращане в Украйна на войски на отделни държави. Тя идва освен всичко друго на фона на поетия в Киев ангажимент към президента Зеленски от нашия премиер Николай Денков за двустранно споразумение за сигурност. Дори министър-председателят да не имал това в предвид, съобщената от него новина обаче се наслагва с тази от Париж, което тук се превежда, че се задава много по-сериозна военна обстановка на фона на цялата ни неразбория и разпадналост.
Мисля, че страховете на хората растат, след тази новина в пъти повече ще растат. За нашия народ може да се каже всичко друго, но не е войнолюбив, притеснява се от подобна риторика, от подобни действия. Така че мисля, че Денков направи грешка в Киев с толкова ярко ангажиране с конфликта, която не си позволяват дори и останалите европейски държави, да не кажа и мнозинството от европейските държави. Срещата в Париж беше на глобални играчи. Така че това са големи процеси, които ще вървят, и мисля, че трябва да сме по-обрани в това отношение, защото ние сме прекалено близко до конфликта. Така че това със сигурност ще повлияе и на настроенията в българското общество по отношение на правителството, и то не в полза на правителството.