След поредната порция първични избори в двете големи партии в САЩ вече можем да кажем ясно едно - освен при някакъв тежък форс мажор, кандидатите вече са напълно ясни. Демократите ще трябва да се справят с кандидатурата за втори мандат на сегашния президент Джо Байдън. Републиканската партия, очаквано, ще заложи на бившия президент Доналд Тръмп. Това беше очаквано развитие на събитията, но вече е (полу)официално и можем да споделим някои очаквания за бъдещето. С ясното съзнание, че никой няма кристална топка, която да може да каже със сигурност какво ще се случи. Бъдещето лежи обвито в мъглата на неяснотата. Така е било и така ще бъде. Все пак обаче можем да видим какви са тенденциите и да опитаме да получим поне някакъв скромен ориентир за това какво можем да очакваме да се случи в идните седмици и месеци по въпроса.
Нека поговорим за демократите. Там събитията са силно притеснителни за тях. Джо Байдън е слаб президент. В това трудно би могло да има съдържателен спор. Включително меродавната социология показва, че масово към сегашния президент има значително недоверие. Същевременно няма как демократите да издигнат друг, след като настоящият президент иска да се кандидатира отново. Нямат полезен ход и са длъжни да се примирят с неговата амбиция. Байдън е политик от кариерата, 40 години е прекарал в ролята си на дялан камък в американската политика. Десетилетията във висшата политика - от Сената, през вицепрезидентския пост при Обама - Байдън е станал интегрална част от естаблишмънта. Това със сигурност има своето място, но в днешния динамичен свят се изисква на най-важния пост в света да седи визионер, а не бюрократ. Байдън няма каузи и идеали, които да е защитавал със сърце и убеденост през тези десетилетия. Той е част от играта, а тя се играе, заради самата игра, когато я разбираш по този начин.
Проблемът на демократите, както съм имал възможност и друг път да кажа публично, се дължи на основния проблем, че те нямат избор, освен да застанат зад Байдън, въпреки че са напълно наясно, че той не е подходящ. Последният път той победи Тръмп, но това беше в условията на ковид и на невиждано гласуване по пощата, за което вече бяха изнесени редица данни за проблеми. Днес това е минало. Нито има пандемия, нито ще има такова гласуване по пощите без лични карти и други средства за идентификация. В предишните избори обстоятелствата бяха срещу Тръмп и стратегията на демократите беше да скрият Байдън в мазето му в Делауеър и да минимизират публичните щети, които той би си нанесал. Но днес това не работи вече. Байдън изкара три години и половина като президент и през това време той имаше пълната възможност да покаже себе си. За тези няколко години на Байдън като президент видяхме, че горе-долу понякога Америка може и без президент. От ръкуването с несъществуващи хора, през бъркането на Макрон с Митеран, чак до постоянното губене на мисълта, падане по стълби и колелета, просто е ясно едно - Джо Байдън не е за тази работа. И демократите го осъзнават, но нямат избор.
От другата страна е Доналд Тръмп. Който и каквото да каже за него, никой не може да каже, че той е слаб или дезорганизиран, както изглежда неговият основен опонент. Тръмп е силна фигура. Да, понякога неговото поведение изглежда пресилено, но това е част от особеностите на характера му, които са му част от чара. Но без значение мнението на опонентите му, ясно е едно - при Тръмп и светът беше по-сигурен, и икономиката беше в по-добро състояние, и въобще ситуацията беше по-добра. Днес Америка и света са в турбуленции и все повече хора се сещат с умиление за времената, в които Америка не разпали нито един конфликт и не създаде нито едно военно напрежение, а Русия не смееше да шукне, Иран се зъбеше зад планините си, но и не помисляше за агресия към Израел, а “малкият ракетен човек” от Пхенян, както го наричаше Тръмп, беше умилително кротък. Всичко това е функция на различното управление, което наложи Тръмп. Управление на силата, но без агресия, управление на разума, но без безгръбначност, управление на добрата сделка, но без излишни пазарлъци.
Това се постига само от човек с характера и биографията на Тръмп. Човек, който е насмогнал на своето, постигнал е всичко в живота и е във фаза, в която има и може само да даде. Тръмп и Байдън са различни вселени. Единият е ярка бизнес фигура, другият е хлъзгав кариерен политик. Единият е създал глобална империя, другият е бил цял живот високопоставен чиновник. Единият има захват да се справя с кризите на съвремието, другият не знае къде се намира в голяма част от времето. Контрастът между тях е главозамайващ. Това, което според мен ще виждаме до изборния ден е следното - демократите ще стават все по-отчаяни и ще търсят как да извадят Тръмп от състезанието служебно. Затова и техните останали проксита при републиканците държат Ники Хейли на изкуствено дишане в състезанието с интимната мисъл, ако случайно успеят да дисквалифицират, по някакъв начин, Тръмп, то да имат техен кандидат, който да го играе “резерва” на републиканците. Това, разбира се, едва ли ще се случи обаче. Всичките обвинения срещу Тръмп са съшити с бели конци и едва ли ще бъдат основание да се извади Тръмп от състезанието. Отделно делата нямат и време да се развият до изборния ден.
Тази съдебна сага е ни повече, ни по-малко от политически фарс, бутафория. И колкото повече демократите натискат по темата, толкова повече инерция ще набира Тръмп. Това, което ми се струва, че ще видим до изборите, ще бъде една кална и грозна война по оста “всички демократи и техните клакьори” срещу Тръмп. И колкото повече го атакуват, той обаче ще става все по-незаобиколим и силен. Освен ако не се постигне някаква физическа заплаха за живота на Тръмп, на което дълбоката държава несъмнено е готова, ми се струва, че се намираме на прага на нещо историческо. Никога досега президент не е бил избиран повторно след един мандат прекъсване. Обикновено, досега, когато настоящ президент загуби изборите, това е било края на тяхната оперативна кариера.
Но с Тръмп нещата не стоят така. Неговото вадене от Белия дом не го извади от политиката. Напротив. Направи го дори още по-голям фактор. И днес е напълно възможно отново да напише нова страница в историята на голямата политика. Сигурно е едно - предстоят едни от най-интересните избори в новата история на Америка.