Коментар на Веселин Стойнев:
Офертата на ГЕРБ за споразумение с ПП-ДБ е за здрава коалиция, залагаща на пълно споделяне на отговорността за управлението. Разминавания по приоритетите на управлението поне на декларативно ниво няма. Въпросът е може ли при предложеното пълно сцепление и взаимен контрол управлението да заработи в нормален режим.
Сглобка между правителство и парламент
ГЕРБ предлага, ако министърът е на едната страна, няколко от заместниците му, плюс шефът на ресорната парламентарна комисия да са на другата, и обратно. Нещо повече, ако министърът предложи проект за правителствено решение или законопроект, а шефът на парламентарната комисия не е съгласен, то изобщо да не се внася. Накрая споровете отиват за окончателното решение в „политбюрото“ на лидерите на управляващото мнозинство. Това правило няма как да заработи преди да се изгради доверие. Но от друга страна би наложило коалиционна култура, която да предотврати досегашния режим на безкрайни взаимни надлъгвания в „не-коалицията“.
Разминавания за регулаторите
ПП-ДБ поставиха акцент в техните предхождащи предложения върху кадровите назначения в регулаторните и контролни органи и в новите висши прокурорски и съдебен съвет. ГЕРБ възприема ключовото за ПП-ДБ право на вето на всяка от страните при назначенията в тези около 90 длъжности, които следва да бъдат избрани след ротацията. С разликата, че поставя в самото начало на процеса този принцип на принудителен консенсус чрез правото на вето на другата страна, а не след обсъжданията в парламентарните комисии: по трима представители от ПП-ДБ и от ГЕРБ предварително ще решават дали някой изобщо да бъде допуснат до номинация.
ГЕРБ освен това предлага изискванията за кандидатите да са записани в съответните закони за съответния орган, а не с обща процедура през правилника за дейността на парламента, който има статут на закон, както предлагат ПП-ДБ. Това правно-технически е по-коректно, но и отнема повече време и договорки, но ветото в началото на процеса по подбор изключва по същество участието на гражданския сектор в номинациите и изслушванията, на което държат ПП-ДБ.
Освен това ГЕРБ предлага водещ при кадровите назначения във всички регулаторни органи да е екипният принцип – председателят на органа сам да предлага заместниците си, както е в законите за Българската народна банка и Комисията по финансов надзор. Този принцип обаче не е по-добър от колегиалния, защото не изключва директната подялба – при избора на управата на БНБ миналата година управителят бе от ГЕРБ, а подуправителите – от ПП и ДПС. Ако пък не се постигне такова съгласие, той отвежда към цялостна подялба на регулатори, по почина – този за вас, другия за нас.
Плаващи мнозинства със и без ДПС
Сериозно е и разминаването между двете коалиции по отношение на органите, за които се изисква квалифицирано мнозинство. Това са 25 позиции, които ГЕРБ изрично отбелязва в своя проект за споразумение – новите висши прокурорски и съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет и Комисията за противодействие на корупцията. ГЕРБ отчита, че заедно с ПП-ДБ имат 132 парламентарни гласа при нужни 160, затова предлага за нужните плаващи мнозинства да се търси подкрепа единствено от останалите евроатлантически формации в парламента, което означава от ДПС, без тя да бъде поименно посочена. В същото време Меморандумът на ПП-ДБ бе прицелен към изваждане тъкмо на ДПС от кадруването в регулаторите. А това означава, че е възможно да се търси подкрепа от БСП и ИТН, например, за определени случаи.
Така или иначе обаче принципът на ПП-ДБ за забрана на плаващите мнозинства, при който ако някоя от страните избере да предложи кандидат на друга парламентарно представена партия, това да се счита за нейна собствена квота, за да няма промяна на съотношението между страните, просто не излиза аритметически: нито ГЕРБ, нито ПП-ДБ могат да достигнат половината на нужните 160 гласа, т.е. 80, ако и другата страна не ги увеличи до 80, т.е. не си осигури гласове от друга парламентарна група.
Най-вероятно е преговорите между ГЕРБ и ПП-ДБ да доведат до компромисен вариант по ключовия спор за кадровите назначения и вземането на управленски решения. Правилата могат да улеснят работата, но могат и да я блокират, ако липсва изцяло или те сами не акушират минимум коалиционна култура и базисно доверие на ниво коректност.
Антикорупция за бъдещето, загърбвайки миналото?
По-големият проблем е как двете страни, особено ПП-ДБ ще обясни поредния компромис. Защото чувството за справедливост на немалка част от техните избиратели е насочена към миналото, а не към бъдещето. Възможно е ПП-ДБ да бъдат изправени пред задачата да могат да обясняват на поддръжниците си, че може да се постига реален напредък за ограничаване на корупцията, без непременно да се търси възмездие за миналото – колкото и съмнително да е прекъсването на схемите занапред без разплитането им назад. Но само така реформаторската коалиция може да получи политическата подкрепа и гласовете на своите бивши противници.
Ако пък старите корупционери не бъдат „изпрани“, част от техните антикорупционни съюзници просто могат да бъдат „накиснати“ – и не само с компромати, та нали не всички борци срещу корупцията са непременно некорумпируеми. И тогава старото статукво просто може да се върне лесно и открито със стари и нови съратници, без дори вече да го е грижа за изпиране.