Именно Франция е най-голямата европейска държава, която по традиция поддържаше добър политически диалог с Русия. Мотивацията на Париж за това има както историческо, така и съвременно изражение, споделящи общ корен - страхът от доминацията на континентална Европа от трета държава. Затова преди френско-руският мост е трябвало да сдържа икономическо-военния гигант между тях (Германия), а след това Москва е привиждана като естествена противотежест на влиянието на САЩ спрямо европейските дела.
Като естествено продължение на това си разбиране, Франция създаде и концептуализира идеята за "стратегическа автономност" на Европа, в която сигурността на Стария континент бе мислена като функция на уравнение, което включва, а не изключва Москва. Пример за тази менталност бе изработването и на Мински споразумения след официалната окупация на Кримския полуостров и неофициалното нахлуване на Русия в Донбас през 2014-та година. Тези споразумения, изработени включително от Париж и Берлин, демонстрираха на теоретично ниво, че двете въпросни столици са готови да правят компромиси с украинските интереси в името на отворените канали за комуникация с Москва, а на практическо - че Германия иска да продължи икономическите си връзки с Русия, а Франция - политическия си диалог с въпросната държава.
Емануел Макрон, вървейки по вече отъпканите пътища на своите предшественици в Елисейския дворец, бе европейският президент, който продължи да търси контакт с руския си колега Владимир Путин и след началото на конвенционалното измерение на войната в Украйна след 2022-ра година. В контекста на руската агресия спрямо съседната държава, Макрон сподели, че "Западът трябва да даде гаранции за сигурност на Русия" и че тя не трябва да бъде унижавана в Украйна, за да могат да се подобрят дипломатическите отношения между нея и евроатлантическата общност. Преди това пък той вече бе коментирал, че НАТО се намира в "мозъчна смърт", и чертаеше ЕС на няколко скорости, но със сигурност без Западните Балкани в него.
Под ръководството на Макрон, Франция, предвид влиянието, тежестта и възможностите ѝ, особено във военно-промишления сектор, видимо изостава и в изпращането на военно-техническа подкрепа за Украйна в сравнение с други европейските държави. По данни от средата на този месец на базирания в Германия Kiel Institute for the World Economy, в двугодишния период от началото на войната през 2022-ра година, Франция е предоставила на двустранна основа едва около 700 млн. долара военно-техническа помощ на Украйна (въпреки че властите в Париж оспорват методологията и данните на въпросния институт, настоявайки, че техният принос е по-голям от посочения). За сравнение, в рамките на същия период Германия е предоставила военно-техническа помощ на Украйна в размер на над 19 млрд. долара, а Великобритания и Дания - по около 10 млрд долара всяка от тях.
Може би всичко това - традиционната френска политика на гъвкавост, приобщаване и абсорбиране на Русия и нейното продължение в лицето на Емануел Макрон - правеше френския президент като един от последните европейски държавни глави, от които можеше да очакваме да чуем това, което той произнесе тези дни. А именно, че възможността за дислоциране на въоръжени сили на НАТО в Украйна не трябва да се изключва. И ако френският държавен глава бе бързо опроверган - от германския канцлер Олаф Шолц, през полския му колега Доналд Туск, до генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг, то други две послания на Макрон заслужават по-голямо внимание.
Едното е, че френският президент обяви създаването на коалиция от държави, чиято цел ще бъде доставянето на Украйна на ракети със среден и далечен обсег на действие (Париж вече изпраща такива на Киев в лицето на крилатата ракета въздух - земя SCALP-EG, наред със зенитно-ракетни комплекси като SAMP-T, оборудвани с ракети Aster 30, с обхват над 120 км). Другото, според Макрон дефицитът на боеприпаси за Украйна може да бъде компенсиран чрез закупуването и доставянето им от трети държави, които не са членки на ЕС. Чрез подобен ход ще се цели "спечелване" на време за Украйна, докато европейските снабдители успеят да произведат достатъчно артилерийски снаряди за собствените им нужди и тези на Киев. В рамките на същото събитие, на което присъстваха Олаф Шолц и Дейвид Камерън, Макрон заяви, че за европейската сигурност е важно Русия да загуби войната в Украйна.
На този фон, в средата на текущия месец, Франция и Украйна подписаха двустранно споразумение за сигурност, предвиждащо изпращането на военно-техническа помощ в размер на 3 млрд. евро в рамките на текущата година (докато Париж настоява че, за разлика от цитираните по-горе данни на Kiel Institute for the World Economy, е предоставил такава на обща стойност 3.8 млрд евро в рамките на първите две години от войната).
В края на миналата година Владимир Путин, отговаряйки на въпрос за руско-френските отношения, каза, че те са били "доста добри", но "по някое време френският президент преустанови връзката си с нас". Какво е довело до тази промяна в поведението на Емануел Макрон? Кое накара френския държавен глава да започне да вижда сигурността на Европа не като функция на интеграцията на руските съображения, а като резултат от загубата на Русия в Украйна?
Вероятно става дума за накърнено достойнство и интереси от прагматичен характер.
По отношение на първото, френският държавен глава вероятно е разбрал, че неговата инвестиция в диалога с руския му колега, включително преди започването на войната през 2022-ра година, не се е оправдала. Все пак Русия нападна Украйна около две седмици след като Макрон бе в Москва (и след проведен разговор между двамата, четири дни преди старта на инвазията), където той се опитваше да играе посредническа роля между двете съседни държави. След започването на военния конфликт позицията на Макрон като парламентьор между Русия и Европа бе видимо накърнена, доколкото усилията на френската дипломация за деескалацията на напрежението между Киев и Москва не дадоха резултат. Френският президент със сигурност не е оценил положително впечатлението, което се създаде тогава: а именно, че Макрон говори, но Путин не слуша. За готовността му да пригоди руската гледна точка към ситуацията в Украйна в частност и към Европа по принцип пък френският държавен глава междувременно трябваше да заплати цена, изразяваща се в недоумението и резервираността на редица европейски държави (не само) от Източна Европа спрямо действията му. От Великобритания, през Полша до балтийските държави и днес политиката на "стратегическа двусмисленост" на Париж спрямо Москва има свойството да повдига вежди.
Без да подценяваме накърненото самочувствие на политик от европейски мащаб, особено пък когато става дума за френско издание, за "изстудяването" на отношенията си със своя руски хомолог Емануел Макрон се води и от причини от прагматичен характер. В случая става дума за конкуренцията между Франция и Русия в Африка (конкретно Сахел и западната част на континента). Поредицата от военни преврати в тези части на Африка, започнали от 2020-та година насам, придадоха ново ускорение и тенденция на съперничеството между двете държави на въпросния континент в посока на намаляване на френското и увеличаване на руското влияние. Нигер е обобщаващ пример в тази посока: тамошната военна хунта преустанови отношенията си с Париж като един от основните ѝ доскорошни партньори по сигурността, сключвайки споразумение за военно сътрудничество с Москва в началото на тази година. Междувременно след извършените преврати в тях, Мали, Буркина Фасо и Нигер напуснаха насърчавания от Франция регионален формат 5G Sahel, като тези три страни създадоха алтернативния такъв The Alliance of Sahel States. На този фон Русия, обикновено чрез услугите на своите наемнически компании с техните военни и икономически крила, увеличава своето влияние спрямо Сахел, имаща вече широко установено такова в Мали и Судан, успоредно на съседните ЦАР и Либия.
И ако ситуацията в Африка е повод Макрон да се отнася критично към Путин, то тази в Южен Кавказ дава аргументи на руския президент да погледне по сходен начин на своя френски колега. Именно там Франция се опитва да играе руската игра на Москва в Африка, разширявайки сътрудничеството си в сферата на отбраната с Армения. То включва няколко направления - от обучения до екипировка за арменските въоръжени сили - но в най-важното си измерение представлява осигуряването на три радарни системи GM200 за Ереван от френския производител Thales. Разширяването на партньорството в сферата на сигурността с държави като Франция и Индия е част от арменското усилие за ограничаване на сходната роля, която Русия има спрямо южнокавказката държава. Иначе Париж предостави същата радарна система GM200 и на Молдова, която е друга неврологична точка за Русия покрай сепаратистките настроения в Приднестровието.
Едно от измененията, породени от войната в Украйна изобщо, подпомогнати от съперничество спрямо стратегически топоси от взаимен интерес за Франция и Русия, е именно нарастването на политическата дистанция между Емануел Макрон и Владимир Путин. Кое ще бъде определящото при нея обаче, дали реториката или действията, предстои да видим.
"Не съм сменил номера си", заяви в края на миналата година френският президент спрямо възможността за преговори с Русия, които да доведат до преустановяване на военните действия в Украйна. Но ако няма промяна в телефонния номер на Елисейския дворец, остава питането дали има промяна във френските поуки спрямо действията на Русия в Европа и Африка.