Коментар на Георги Лозанов:
Независимо от властовите отношения, в които влязоха, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ си останаха основните противници в борбата за управлението на страната. В този смисъл създаването на "сглобката" преди девет месеца беше победа на ПП-ДБ, които макар да бяха втора политическа сила, направиха в мандата си свое правителство с подкрепата на първата сила, съгласила се само на един вицепремиер. Това стана възможно, защото за властта, особено ако нямаш парламентарно мнозинство, не е достатъчна изборната легитимност - необходима е и гражданска. Гражданинът не е тъждествен с избирателя, който е ограничен от предлагането на политическия пазар, и има далеч по-обхватни очаквания, претенции, критерии. А и средства да ги защитава извън и дори срещу аритметиката на вота, най-радикалното от които са площадните протести. Именно те през 2020-а година оспориха властта на ГЕРБ и отвориха вратата на парламента за нови играчи. Така ПП-ДБ успяха след изборите през 2023-а година да надделеят над ГЕРБ-СДС, въпреки че бяха с по-малко гласове, но с прибавена към тях много по-голямата гражданска легитимност.
Девет месеца по-късно ситуацията в България рязко се обърна - с каквито и конкретни резултати да завърши преговорният процес между двете коалиции, той ще е в полза на ГЕРБ-СДС. Правителството ще е тяхно и с техен мандат, което ПП-ДБ предварително приеха, вместо ротацията да смени единствено местата на премиера и вицепремиера, както изглеждаше в зората на сглобката. Но дори и да не стане така и да се стигне още сега до избори, те пак ще са в полза на ГЕРБ-СДС, защото те, според социологическите проучвания, ще увеличат преднината си спрямо ПП-ДБ и дори вече не няма да е изключен вариант да управляват без тях.
Как се стигна дотук
Сглобката даде шанс на ГЕРБ-СДС, докато с едната ръка подкрепят ПП-ДБ, с другата неспирно да им нанасят имиджови удари. Атаката в началото беше по линията "Вие сте същите като нас", а после по линията "Вие сте по-лоши от нас". И започнаха да ги целят по най-силните им места, като ги обвиниха, че взимат рушвети и даже, че служат на Путин. Нищо, че не по тяхно време беше създадена корупционната схема на Еврото и Нотариуса или бе разписана пътната карта на "Руски поток", наречен "Турски поток". ПП-ДБ от своя страна почти не отвръщаха на ударите, вероятно от липса на тренинг в подобни битки и от неоправдана с нищо политическа доверчивост.
В бокса техниката, използвана от ГЕРБ-СДС в политиката, се нарича клинч, при който отстрани изглежда, че боксьорите на ринга са се прегърнали, но единият с цялата си тежест се е облегнал на другия, за да го изтощи и да му попречи да нанася точни удари, докато сам го поразява именно по този начин. Клинчът, определян като "мръсен бокс", по принцип е забранен, но често реферът се обърква, защото му се струва, че двамата противници си почиват, подпрени един на друг. С помощта на политически клинч ГЕРБ успя да пренесе негативите, които носеше от управленското си минало, върху ПП и за времето на една бременност да се превърне едва ли не в политическо новородено. Та чак и на Пеевски съдейства да влезе в тази невинна роля заедно с целия Магнитски на гърба му. А електоратът в случая е в положението на объркания рефер, на когото му е все по-трудно да прецени кой какъв бокс играе.
Мисията на ПП-ДБ
Обратът във вътрешната политика в немалка степен бе предизвикан и от обрат в международната, дошъл от перспективата Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом. Това авансира авторитарния режим на Путин и неговите по-меки варианти, каквито има не само в Азия и Латинска Америка, а и в ЕС, и им даде самочувствие, че скоро ще могат да "пенсионират" либералната демокрация. А именно ПП-ДБ са политическите ѝ представители у нас и заедно с нея попаднаха в "слабо време", което съвпадна с ротацията. Като прибавим и ефекта от клинча, за момента не им остава нищо друго, освен да минат в защита.
Това значи да участват не толкова в парцелирана подялба на управлението (по аналогия с печалния опит на тройната коалиция), колкото да са негов "граждански борд", който отвътре да възпрепятства лошите му практики по целия терен. Значи да има кой в общата криза на либералната демокрация да удържа ценностите и процедурите ѝ от името на диалог с гражданите, които дадоха двойна легитимност и вкараха във властта ПП-ДБ. И ако си свършат работата в "сглобка 2" по-добре, отколкото в "сглобка 1", макар да са в по-неблагодарна роля, можем да се надяваме, че на следващите избори няма да дойде и у нас някакъв тип авторитарен режим като този на Орбан, на Ердоган или направо на Путин. Първият знак, че сме тръгнали натам, ще е отпадането на министър Тагарев от правителството.