Когато на 31-и март около 63 милиона души с право на глас изберат кметовете в 81 турски града и общини, ще става дума за исторически местни избори за един конкретен човек: президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че това ще са неговите "последни избори", преди да предаде отговорността за управлението на следващото поколение. Според Конституцията на страната Ердоган трябва да се оттегли след четири години, тъй като няма право да се кандидатира отново за президент. Или поне не би трябвало да може.
Но довереникът му в парламента Бекир Боздаг вече е внесъл предложение за поправка в Конституцията, която би позволила на президента още един мандат. А ултранационалистическият съюзник на Ердоган Девлет Бахчели публично излезе с призива: "Не трябва да оставяш турската нация сама!".
Истанбул като политически трамплин
Политическата кариера на Ердоган набра скорост през 1994-а година с избирането му за кмет на Истанбул. На последните местни избори обаче неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) претърпя поражение в метрополията на Босфора. По този повод преди няколко седмици Ердоган заяви следното: "За съжаление в Истанбул пет години бяха пропилени".
Сега ПСР трябва да измие този срам от 2019-а, когато опозиционните партии постигнаха историческа победа и след 25 години успяха да си върнат единайсет града, изтръгвайки ги от ръцете на ислямистите - включително Истанбул и столицата Анкара.
Поражението на президентската партия на предишните избори се дължеше на много фактори, но основният принос е на един-единствен човек: Екрем Имамоглу от Републиканската народна партия (РНП), който беше избран за кмет на Истанбул. Неговото представяне на 31 март сега може да има ключово значение за бъдещето на Турция.
Повторна негова победа ще увеличи значително шансовете му да се кандидатира за президентските избори след четири години, прогнозира Берк Есен от Университета "Сабанчи": "Според мен Имамоглу е най-добрият възможен опозиционен кандидат, който може да победи властовия апарат на Ердоган".
Есен е убеден, че сегашният кмет на Истанбул притежава необходимите качества да мобилизира мнозинство. "Той може да спечели гласовете на много различни групи от населението и има потенциала да достигне до консервативни, леви, кюрдски избиратели и дори до симпатизанти на Ердоган", казва политологът. В предизборната си кампания Имамоглу се позиционира като пряк конкурент на Ердоган: "Той използва тези избори, за да атакува директно турския президент", посочва още Есен.
Няма да бъде лесно
На 31-и март обаче на противниците на Ердоган няма да им е никак лесно. Резултатите от проучване на Института за изследване на общественото мнение ORC показват, че в Истанбул разликата между Имамоглу и кандидата на ПСР Мурат Курум е минимална - само 1,2 процента. Който и да управлява турския мегаполис след изборите, той ще играе важна роля за бъдещето на цялата страна: около една пета от всички турци живеят именно в района на Истанбул, през който минават половината от турския износ и 56 на сто от вноса.
Миналата година опозицията издигна общ кандидат срещу Ердоган, което обаче не се оказа достатъчно. Днес опозицията отново е разпокъсана: трите най-големи опозиционни партии - Републиканската народна партия, националистическата "Добра партия" и прокюрдската DEM - участват със собствени кандидати.
През 1994-а година Ердоган стана кмет, въпреки че получи само около 25 процента от гласовете. Четиримата му опоненти останаха след него с 22, 20, 15 и 12 на сто. Днес мнозина се опасяват, че кандидатът на Ердоган за Истанбул Мурат Курум може отново да се възползва от разединената опозиция.
За разлика от 2019-а, днес опонентите на Ердоган се чувстват по-скоро немотивирани, казва Улас Тол, директор на Института за изследване на общественото мнение CORE. "До 2019-а година партията на Ердоган управляваше в големите градове, а опозицията имаше за цел да спечели изборите. Днес тези, които не гласуват за Ердоган, се движат между изключително политизираната емоционалност и отвръщането от политиката."
Исторически шанс
Тези местни избори ще покажат "в каква посока може да се развие през следващите години авторитарната система в Турция", казва политологът Есен.
"На тези избори Ердоган иска да отслаби или напълно да се отърве от потенциалните си съперници за 2028-а. Ако успее, турската опозиция ще бъде още по-малко конкурентна, отколкото е днес. Може би ситуацията не е сравнима с Русия, а по-скоро с Венецуела, където редовно се провеждат избори, но опозицията няма никакъв шанс да спечели. Ето защо тези избори са толкова важни за опозицията", казва преподавателят в университета "Сабанчи".
Автор: Бурак Юнверен