ЕС реши: броят на бежанците трябва да бъде намален, а процедурите по връщането им ускорени. Европейският парламент прие съответните закони. Как точно ще функционират новите правила? Тук обясняваме:
След осем години трудни преговори с 27-те държави членки, Европейският парламент одобри реформа на процедурите за предоставяне на убежище в ЕС. Така нареченият пакт за миграцията се състои от осем закона и има за цел преди всичко да намали броя на новопристигащите, да ускори процедурите за предоставяне на убежище и да ги премести на външните граници на Общността. По данни на статистическия орган на ЕС Евростат броят на молбите за убежище през миналата година е достигнал 1,14 милиона. От четири години насам той непрекъснато нараства. Освен това от 2022 насам в ЕС са приети около четири милиона украинци, бягащи от войната.
Какви ще са процедурите на външните граници?
Лицата, търсещи убежище, както и бежанците следва да бъдат ясно идентифицирани при пристигането им по суша, море или въздух в рамките на седем дни и да бъдат регистрирани в разширената биометрична база данни "Евродак" (Eurodac).
Мигрантите от държави с процент на признаване на статут под 20% ще бъдат задържани на границата за срок до 12 седмици. В тези лагери, които трябва да бъдат създадени в Гърция, Италия, Малта, Испания, Хърватия и Кипър, ще се решава кой да бъде върнат обратно в родната си страна, без да бъде допълнително проучван. Това засяга само малка част от пристигащите. Капацитетът на тези лагери трябва да позволява настаняването на общо 30 000 души.
Мигрантите от държави с по-висок процент на признаване ще участват в нормалната процедура за предоставяне на убежище. Тези процедури, които понастоящем могат да отнемат години, ще бъдат съкратени. Отхвърлените кандидати за убежище ще бъдат връщани директно от външните граници на Общността.
Как ще бъдат облекчени страните по външните граници?
Страните, през които пристигащите влизат в ЕС, трябва да могат да прехвърлят част от признатите кандидати за убежище или мигрантите, които имат големи шансове да получат убежище, в други държави от Общността. Въвежда се един вид задължителен механизъм за солидарност. А страните членки - като Унгария например, които не искат да приемат хора, ще плащат обезщетения или ще изпращат оборудване и персонал в страните на "първа линия" (които основно приемат мигранти). Компенсацията за всеки неприет мигрант е 20 000 евро. Тази система за обезщетение обаче не е уредена със закон, а трябва да бъде договаряна от държавите членки за всеки отделен случай. Ако някоя държава се чувства претоварена, тя може да смекчи много от правилата и да поиска повече солидарност. Всичките 27 държави решават заедно кога възниква такава "кризисна ситуация". Ще рече, че има широко поле за политически спорове.
Как ще бъдат облекчени страните, които са крайна цел на мигрантите?
Много от търсещите убежище се стремят да се доберат до Германия, Австрия, Франция, Нидерландия или Белгия. Това важи и за отхвърлените кандидати за убежище. Досега първата приемаща страна, примерно Италия, бе длъжна да приеме тези хора обратно. На практика обаче това не се случва. Новият пакт за миграцията сега преразглежда тези правила отново така, че стимулите за вътрешна миграция в рамките на Общността, да бъдат отслабени - примерно чрез единни за целия ЕС обезщетения и условия за прием.
Ще връщат ли по-лесно отхвърлените кандидати за убежище?
Пактът предвижда в бъдеще хората да бъдат връщани по-бързо в страните, от които те идват или през които са преминали, ако те са категоризирани като сигурни държави. За тази цел Европейският съюз се стреми да сключи повече споразумения с трети страни, така че те да приемат обратно отхвърлените мигранти. Последното споразумение с Тунис често се посочва като пример за това. В замяна на икономическа помощ Тунис се съгласи да приема обратно своите граждани. Тунизийското правителство обаче не иска да допусне обратно в страната хора от Субсахарска Африка, които са минали транзит през Тунис по пътя им към ЕС. Споразумението с Турция от 2016 доведе до намаляване на броя на сирийските бежанци, пристигащи в Гърция, за период от 4 години. Това споразумение обаче вече не е в сила, тъй като Турция вече не приема сирийци, връщани от Гърция.
Как да бъде предотвратен нежеланият "туризъм" с цел убежище?
В бъдеще граничната охрана на ЕС трябва да регистрира всички пътници без изключение и да съхранява биометричните им данни в разширено досие, достъп до което ще имат всички органи в Европа. Целта е да се установи дали мигрант, на когото е отказано убежище, например в Гърция, не подава молба за убежище, да речем в Австрия или пътува през няколко други държави. В такъв случай този търсещ убежище ще бъде по-лесно върнат в страната, през която е влязъл на територията на ЕС или в страната на произход на лицето. От 2015 насам вече са правени няколко опита регистрацията да стане задължителна. Предишната база данни, в която се съхраняваха само пръстови отпечатъци, имаше значителни пропуски и технически недостатъци.
Защо Пактът за миграцията продължава да бъде противоречив?
Привържениците на пакта твърдят, че по-строгите правила и процедури, които водят до по-бързи депортации, ще имат дългосрочно възпиращо действие. Просто ако шансовете им за оставане в ЕС са по-малки, много хора изобщо не биха тръгвали на такова пътуване.
Критиците на пакта пък казват, че правото на убежище в ЕС ще бъде подкопано и тези, които наистина се нуждаят от закрила, ще бъдат отхвърляни в бъдеще. А смъртните случаи на хора, избрали пътя през Средиземно море, ще продължат.
Какво следва сега?
Съветът на Европейския съюз, т.е. представителството на 27-те държави членки, трябва да даде отново своето одобрение в края на април, което се счита за формалност. Дали след това различните закони и разпоредби на пакта за миграцията ще станат правно обвързващи, ще зависи преди всичко от това дали и как държавите членки ще изпълняват новите си задължения. Ще създаде ли например Италия функциониращи затворени лагери по границата? Дали северните и източните държави членки наистина ще проявят солидарност и ще приемат мигранти или поне ще ги финансират? Прилагането на новите правила ще отнеме до две години. Следователно едва след няколко години ще стане ясно дали броят на търсещите убежище действително ще намалее.