Не се срамувам да призная, че вчера зациклих. В продължение на часове се почесвах в безплодни опити да си избера тема за днешния коментар. Защото, за Бога!, това е вестник и всичко в него трябва да има пресен информационен повод, например защо Даниел Митов се отказа да е външен министър. И докато погледът ми шареше насам-натам из публикациите в мрежата, изведнъж със свирене на гуми се закова върху думите: „…може да отнеме също свободата ни, демокрацията ни, та и дори и планетата…“
Бре, да му се не види! Как се отнема планета бе, хора?! Разширих смутения си поглед, за да обхвана цялото изречение: „Фалшивата информация ограбва парите ни, здравето ни, но може да отнеме също свободата ни, демокрацията ни, та и дори и планетата“.
Представяте ли си! Отваряте поредния сайт, четете: „Не могат да арестуват Живко Коцев, миналата седмица си сменил ЕГН-то“ и – Пуф! – планетата изчезва. И даже не изчезва, ами ви я отнемат, което е много по-унизително.
С цитираното изречение започва една статия, сама по себе си твърде озадачаваща – ето ви го пресният информационен повод. Заглавието е „Граждани на Пазарджик обсъдиха капаните на фалшивите новини“, но не е било толкова обсъждане, колкото инструктаж, проведен от двама журналисти на Mediapool пред цели 60 броя пазарджиклии. От началото до края статията представлява общи приказки и човек така и не успява да разбере как да се предпази от фалшивите новини. Но пък ни успокоява мисълта, че в Пазарджик вече има 60 души на възраст от 19 (под строй доведени ученици от Професионалната гимназия по механоелектротехника, които са особено уязвими по отношение на фалшивите новини) до 70+ години, дето вече знаят как да разпознават лъжата в медиите и трудно ще паднат в коварните мрежи на врага.
Статията прилича повече на отчет за похарчени целеви средства, отколкото на журналистически текст. И ако успеете да стигнете до края, ще установите, че наистина е отчет, защото завършва така:
„През май екипът на Mediapool ще посети Кюстендил и Сандански. През летните месеци - от юли до септември, са планирани 4 срещи - в Шумен, Варна, Русе и Силистра.
Серията семинари са част от проекта за медийна грамотност "Be MediaWise Bulgaria" на световно известния американски институт за журналистика "Poynter" и неговата международна инициатива за дигитална медийна грамотност "MediaWise".
Проектът е насочен към различни групи от населението – ученици, студенти, пълнолетни граждани, както и уязвими социални групи. Другите партньори на "Poynter" в българския проект са Фондация "Заедно в час" и Американският университет в България“.
Накратко, очаква се да приемем за чиста монета, за послание без всякакви задни мисли, една акция, финансирана от 5 (пет) неправителствени организации. Толкоз по конкретния случай.
Пред очите ми са минали много текстове, много медийни послания и мога да ви уверя, че е изключение някое от тях да бъде абсолютно обективно и безпристрастно, за каквито се мъчат да се представят всички. Дори в прогнозата за времето има отношение.
Преди ден-два ми се мерна заглавие от някакъв американец (не съм чел текста), че войната в Украйна е загубена и че няма смисъл да се трошат още грешни пари. Чакайте, бе! За едни загубена, за други спечелена!
Когато Венелин Петков все още четеше новини, имаше една специално негова си физиономия – правеше пауза и чупеше устни в едното ъгълче. Ще рече: това, дето ви го казвам, не е окей, заслужава порицание, съчувствие или друго някакво емоционално действие от ваша страна. Когато лицето му сияеше, това означаваше, че всичко е наред.
Дори и обстоятелството дали ще публикуваш дадена новина или ще я отминеш с многозначително мълчание все едно нищо не се е случило или поне не се е случило нищо чак толкова важно, вече предопределя отношението на публиката към събитието.
Няма, няма безпристрастно поднасяне на новини. Всяко поднасяне внушава очаквана и търсена реакция. Но не тази тънка манипулация е нашият предмет, а откровената лъжа.
Да сложим ръка на сърцето и да си признаем: ние всички ставаме все по-лениви реципиенти на информация. Използвам тази префърцунена формула, за да спестя констатацията, че дружно от ден на ден затъпяваме в крак с техническия прогрес и развитието на комуникационните технологии. Спряхме да четем вестници и списания, за да гледаме телевизия. Зарязахме телевизията, за да четем сайтове в интернет. Накрая зарязахме и сайтовете, за да разглеждаме мемета и да търкаляме припряно онези кратки клипчета в тик-ток.
Всички мемета са манипулативни, а някои от тях – откровено лъжовни (това не е ли оксиморон?). Например има една цяла група мемета, които изобразяват банкноти от времето на комунизма с образа на Георги Димитров и в текст изреждат какво сме можели тогава да си купим за един или за два лева. Разбира се, никой не припомня каква е била средната заплата.
Друг вид начин за лъжене в социалните мрежи е просто възхитителен в наглата си откровеност. Механизмът е следният: правя си сайт и го кръщавам някак сензационно. После на този сайт публикувам каквато щуротия си искам и накрая споделям тази „публикация“ в социалната мрежа. Демек, това не ви го казвам аз, така че и да искам да ви излъжа, не мога. Просто ви пускам да видите какво пишат медиите. И не малко хора се връзват. Защото то е като в онзи виц:
– Подсъдими, как можахте така грубо да излъжете хората, които ви вярваха!
– Но, г-н съдия, как бих могъл да излъжа хората, които не ми вярват!
Страхувам се, че колкото и семинари, колкото и турнета да се финансират, няма да се справят с тази напаст, няма да изкоренят лъжата от медийното пространство. Затова изходът е един и съм го казал отдавна, та тогава даже ми скочиха да ме ругаят, че съм убивал свободата на словото и съм налагал фашистка цензура. Стъпките са две. Първо, най-сетне завършва мъчителният и проточил се с десетилетия процес по дигитализацията на държавното управление. Всеки получава лична карта с чип. В този чип е всичко за него – здравната му книжка, електронният подпис и т.н.
Трудно ли е да се приложи нещо такова и в социалните мрежи? За да имаш профил, регистрираш се с електронния си подпис. И после отговаряш за всичко, което напишеш. Не искаш да отговаряш ли? Аз например много рядко казвам нещо, което не бих извикал от покривите пред всички. И мисля, че който се бори за анонимност, не му е чиста работата – тръгнал е да лъже и да клевети. Така ще отпаднат всички фалшиви профили и всички тролове, които нескопосано пробутват опорките на възложителя за жълти стотинки. Ще изчезнат всички измислени сайтове за фалшиви новини. Нека има анализатори и коментатори от всички страни – това е окей, това е хубаво. Но без лъжи и измами.
Свободата е ангажимент и дисциплина. Това също прилича на оксиморон, но не е. Свободата е възможността да избереш пътя към истината и да го следваш, колкото и трудно да се окаже. Не всеки има тази свобода, не всеки може да тръгне по пътя към Истината. А това да си нахлузиш розови гащи на главата и да пищиш на всеослушание, че от утре ще се храниш през задника и никой няма право да ти пречи – това не е свобода.
Борбата за истината започва от сърцето, а не от семинарите, организирани и финансирани от разни НПО, зад които не знаеш кой седи и какви са му целите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.