Европа е наша, на гражданите. Когато го усетим това, ще отидем да гласуваме с пълното съзнание, че гласуваме за нещо, което е важно. Това споделя проф. Ингрид Шикова пред ФАКТИ. Потърсихме я за коментар предвид предстоящите избори „2 в 1“ на 9 юни, когато ще дадем гласа си и за българските представители в Европейския парламент. Ето какво още каза тя.
- Проф. Шикова, предстоят ни избори “2 в 1“, но националната темата някак измества темата за бъдещето на Европа. На 9 юни ще дадем вота си и за европарламент. Защо е важно да гласуваме и да изпратим български представители в европарламента…
- Най-краткият отговор на този въпрос е следният - трябва да гласуваме на европейските избори, защото България е член на Европейския съюз. Когато една държава стане член на Европейския съюз, тя несъмнено получава много възможности, но и големи отговорности. Осъзнаването на тези отговорности е първата стъпка към осъществяване на истинската европейска интеграция. Освен това европейската интеграция е трудно изкуство, което се нуждае от достатъчна доза съвършенство и опит. Членуването в Европейския съюз става все по-сложна задача, която изисква полагането на все по-големи усилия. Това е така, защото от една страна, качеството на управлението на отделните държави членки влияе върху постигането на общите интеграционни цели, а от друга, европейската интеграция влияе върху качеството на собственото им управление. От нашите представители в Европейския парламент очакваме да обясняват и да защитават интересите на България при оформянето и прилагането на политиките и амбициите на Европейския съюз. В съюз от двадесет и седем държави влиянието върху политиките се упражнява най-добре чрез партньорства. Поради това, изразяването на нашите позиции в ЕС изисква да изградим и засилим влиянието си в европейските институции, така че позициите на България да бъдат разбрани и отразени в политиките.
Нека не бъдем мълчаливи свидетели, а активни участници в интеграционните процеси.
Следва да се подчертае, че правомощията на Европейския парламент се увеличават и той вече заема своето важно място на съзаконодател заедно със Съвета, тоест с държавите членки. Неговата най-съществена функция е законодателна. Той одобрява бюджета на Европейския съюз. Парламентът разполага и с контролни правомощия, изслушва номинираните за членове на Европейската комисия и утвърждава цялата Европейската комисия. Тя отговоря пред Европейския парламент, защитава своите предложения пред него и му представя за обсъждане общ годишен доклад за дейността на ЕС. Европейският парламент може да гласува вот на недоверие на Комисията. Европейският парламент одобрява и международните споразумения, които сключва Европейският съюз. И най-важното -
ролята на Европейския парламент е много съществена, защото точно той е „гласът на гражданите“.
Благодарение на Европейския парламент, например, беше увеличен дългосрочният бюджет за 2021 – 2027 г. на програмата “Еразъм+“ с 2,2 млрд. евро, на програмата за научни изследвания „Хоризонт Европа“ с 4 млрд. евро, на програмата за здравеопазване – с 3,4 млрд. евро.
- Някак няма сериозна информационна кампания по европейските въпроси, въпреки че се въртят клипове по телевизията…
- Бих искала да видя истинска европейска кампания. Имената на Робер Шуман и на Жан Моне са останали в историята с това, че са проявили мъдрост и политическа смелост да направят първата крачка към обединението. Ето от такива хора имаме нужда и в момента – от лидери, които имат визия, които знаят какво трябва да направят, кога е политическият момент да го направят и как точно да направят. Жак Делор казваше, че за европейското обединение са нужни посока, сърце и отвертка – тоест да знаем какво искаме да постигнем в бъдеще, да бъдем сърцати и решителни, за да вървим по нелекия път, и да знаем с какви конкретни, практически стъпки да го направим.
За съжаление, когато европейските избери са съчетани с национални избори, фокусът е върху националните теми, а европейските остават на заден план.
А не трябва да бъде така – България е член на Европейския съюз и тя трябва да участва пълноценно в европейското изграждане.
Участвам в проект, посветен на младежите, които ще гласуват за първи път, осъществяван от Националното сдружение на Българските европейски клубове. При моите срещи с младите хора, наблюдавам у тях желание да научат повече за Европейския съюз, да разберат какво точно прави Европейският парламент, какви решения взима. Много важно е, според мен, обществеността да е по-добре информирана за това как функционира Европейският съюз. Грешка е, че липсва сериозна информационна кампания по европейските въпроси, включително и за еврото. Само клипове по телевизиите не решават въпроса с необходимостта от информиране и убеждаване. Само предизборна кампания не е достатъчна. Усилията за информиране на обществото трябва да са постоянни. Би трябвало да има информационна стратегия за европейската интеграция – бих я нарекла „Общуване за Европа“ и по този начин хората да бъдат въвлечени в дискусии, в информационни срещи, да имат възможност да задават въпроси, да споделят своите тревоги и страхове, както и своите очаквания. И политиците да не се оправдават непрекъснато с абстрактен „Брюксел“.
- Приемат ли българите Европейския съюз като наш – да, ние сме част от ЕС, но някак остава абстрактно като понятие?
- Европейският съюз не е сграда в Брюксел, той не е машина за произвеждане на законодателство. Европейският съюз е общността на нас – европейците, за която трябва да работим заедно. Днес на Европа ѝ трябват хладни глави, за решаване на проблемите и предизвикателствата, но и горещи сърца, за да я обичат и да я защитават страстно.
Все още говорим за България и Европейския съюз, а не за България в Европейския съюз.
В тези смутни времена все по-често се задавам въпроса за нашата Европа – говорим ли за Европейския съюз като за нашата Европа? Можем ли да считаме европейското законодателство за наш закон, а не закон, изваден от нищото, който ни е натрапен отгоре? Знаем ли как да прилагаме европейските политики и да ги приемаме като нещо, което ни свързва, или все още казваме Европа и ние?
Отговорът е Европейският съюз ни принадлежи толкова, колкото ние принадлежим на Европейския съюз.
Това означава да откажем нашият континент отново да се разпокъса. Колкото по-обединен и силен е Европейският съюз, толкова той ще обединява всички европейци, които искат да живеят в мир, свобода и разбирателство. Да, Европейският съюз и неговите институции също трябва да полагат повече усилия да са близко да гражданите – по-малко бюрокрация, намаляване на излишното законодателство, улесняване и опростяване на участието в програмите, вслушване в проблемите и препоръките на гражданите. Процесът на сближаване трябва да бъде двупосочен.
- Как виждате бъдещето на ЕС. Постоянно изникват нови предизвикателства…
- Европейските избори през 2024 г. не са просто поредното рутинно политическо събитие. Те са ключов момент за ЕС в свят с глобални катаклизми и с вътрешни предизвикателства. Светът става все по-груб, по-несигурен и непредвидим.
Ерата на щастливата глобализация приключи.
Икономическата взаимозависимост се използва все по-често и по-активно като оръжие, като средство за принуда. Вместо в ползотворно сътрудничество, тя се превръща в заплаха за икономиката и сигурността. Отбраната и сигурността излязоха на преден план в политическия дебат за бъдещето - проучване в целия ЕС показа, че те са сред ключовите въпроси за избирателите. Гражданите изразяват очаквания и приоритети за бъдещето - защита на стандарта на живот, на тяхното здраве, борба с изменението на климата, защита на върховенството на закона. Нещо повече, мнозинството от европейците виждат Европейския съюз като подходящото място, като организация, която трябва да предостави конкретни решения на предизвикателствата, пред които сме изправени.
Предстои нов европейски политически цикъл след изборите за Европейски парламент.
Ще спомена само глобалните теми, които най-вероятно ще бъдат във фокуса на ЕС през този нов цикъл: Геополитика или Европейският съюз между Сцила и Харибда, един все по-напорист Китай и все по-протекционистичен САЩ, да не бъдем наивни търговци и да имаме справедливи търговски споразумения. Постигане на по-голяма конкурентоспособност или как Европейският съюз да функционира в свят на жестока конкуренция, как да бъде постигната икономическа сигурност, как да бъде съчетана конкурентоспособността с борбата с климатичните промени, как да защитим нашите интереси, да има повече „произведено в Европа“, да се сложи край на усложнените регламенти и директиви. Разширяването на Европейския съюз също е една от най-важните теми за бъдещето, но е пълно с много въпросителни как точно да се случи - да се бърза ли, да се изчака ли страните да се подготвят добре. Самият Европейски съюз се нуждае от подготовка за разширяването. Мога да изброя още много важни теми, по които трябва да се вземат нелеки решения в Европейския съюз. И отново ще подчертая, че България – чрез своите представители, трябва да бъде активен участник в градежа на това бъдеще.
- Разглези ли Европа онзи дълъг период, като изключим последните 5 години, в който царстваше мирът… Някак го приемахме като даденост, а се оказа нещо много крехко?
- Създаването на Европейските общности през 50-те години произтича от три жизнени нужди: помирение, оцеляване и икономическо развитие. Бил е необходим голям кураж, за да се превъзмогнат чувствата и желанията за отмъщение у хората в страните победителки, както и всички предразсъдъци, настанили се през вековете на европейски конфликти. Конрад Аденауер го синтезира така:
„Единството на Европа беше мечта на малцина.То стана надежда за мнозина. Днес то е необходимост за всички нас.“
Колко съвременно звучи и днес!
Искрата пламва с плана Моне-Шуман, но през цялото време на европейската интеграция трябва да се поддържа огънят. Нека не се заблуждаваме, това не означава изчезване на противоречията и конфликтите, а нещо друго – диалогът, а не войната да бъде средство за тяхното решаване. Европейската интеграцията никога не е била „дълга, спокойна река”. Напротив, европейското обединение минава през бурни и опасни води. Едновременно с това, наистина приемахме мира за даденост, смятахме, че войната в Европа е материално невъзможна, но, за съжаление, се оказа, че не е така. Разбрахме по трудния начин колко важен е Европейският съюз, за да живеем в мир и разбирателство. Да погледнем назад в миналото има смисъл, ако това служи на бъдещето. Миналото винаги е пълно с уроци, стига да умеем да ги прочетем и да приложим поуките от тях. Никога не бива да забравяме, че Европейският съюз е най-успешният мирен проект.
---------------------------------
Цялата професионална кариера на проф. Ингрид Шикова е посветена на европейската интеграция. Тя е преподавател в Катедра "Европеистика" на Софийския университет. Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Делегацията на Европейската комисия. Работила е като съветник в Представителството на Европейската комисия. Членува в международната мрежа от лектори "Екип Европа". Избрана е за член на Академичния съвет на Международния център за европейско обучение в Ница, Франция. Има многобройни публикации по въпросите на европейската интеграция. Наградена е с почетния знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за приноса ѝ за развитие на европейските изследвания в България. През 2020 г. получи наградата Docendo Discimus на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи и почетната награда на Българската търговско промишлена палата. Автор е на научни публикации и публикации в периодичния печат.