Невероятно, но факт – чудото се случи. Фердиинанд, бившият и абдикирал цар бе погребан в България. Явно общественото мнение е доста унило и апатично, че никой не възрази. Имаме си работа с хора явно хитри и търпеливи, които малко по малко прокарват интересите на монархията в България.
В една книга: „Фердинанд – циник….“ са публикувани издадените и отделно в книга: „Фердинанд – съвети към сина.“(т.е. към Цар Борис.) Книгата е написана от вещ практикант в политиката и въпреки, че от княжеското семейство отричат, много от материала е твърде достоверен, че да буди съмнение.
След абдикацията на княз Батемберг, българската политическа класа е в шах. Търси се нов владетел. Дето има една приказка – от кал да е, цар да е. Ето как става работата: „Твоята баба, принцеса Клементина бе неизчерпаем извор на достойното лицемерие и царската хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим една част от министрите и влиятелните депутати; цяло състояние похарчихме за българската корона, както сега епископите харчат грамадни суми да подкупват избирателите в дадена епархия, когато митрополитският трон остане вакантен.“ (стр.52)
Но нека започнем от начало и да караме полека. Първо пише Фердинанд как наши сънародници наобиколили в Германия цар Борис да му искат автографи. „В хотел „Еспланд“ моите бивши поданици, миризливите българи…се натрупали около него да им слага подписа си на картички за спомен…Ще сърба и той попарата на българановците, ако не тръгне навреме по пйтя, който аз следвах и се стараех да очистя от балканджийските потурановци.“ „Моят възлюбен приятел Вилхелм…ме наричаше някога в тия писма „Балкански архиинтригантин“, ама и аз му турих една динена кора под краката, без да подозира от кого иде.“ (26стр.). Имах между моите министри един Франгя, който казваше: „Народа се храни не с приказки, а с хубава чорба."(стр.32)
„Мислителите и историците не могат да се изпъдят от царството, нито да се затворят, нито да се избесят. Това е едно голямо нещастие за царете…(37 стр.)
Догдето учените хора в България не са в контакт с простолюдието, опасността е още малка.Но щом като тяхното учение премине у масата, даже огризки от идеите им, даже обезобразени, представени под каквато и да е форма от ораторите на тълпите…тогава троновете се разклащат.“ (стр.37)…“Дай им възможност да работят, но като затворници в кабинетите си; чрез цанзурираната и платена от теб преса – това не забравяй, че чрез цензура трябва да овладееш пресата-ти ще направиш щото техните книги да бъдат приети в обществото посредством убийствено мълчание.“ (стр.38)
„Ти трябва винаги да настройваш българите един против друг, да ги разединяваш и да взимаш мълчаливо страната на властта.“(стр. 42)
„Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление.“ (стр. 43) Просвещението на народа е вървяло без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл правилно поставена за държавните работи и политиката…виждах какви грешки правеха министрите на народното просвещение…зарад това не ги безпокоях. Оставих ги да влеят помия в главите на младите поколения, безпътието на които отваря пътя на царете.“(стр43). Презирай тълпата, но не пропускай да я насърчаваш в друга посока…(стр.43) „За българския народ какво ли не се писа: Той бил прусакът на Балканския полуостров, японецът на Европа и т.н. Смея се аз през глава на всичките тия глупости, които на времето аз фабрикувах в Софийския ми дворец, когато ме посещаваше някой западен кореспондент или аферист, който дебнеше наивните ми министри, за да сключи някоя сделка за сметка на България. Такива, за да оправдаят ордените, които им раздавах, пишеха венцехваления за моята особа и величаеха българския народ. Морално българския народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване.“ …“ Народът е като едно добиче: колко повече го удряш, толко по-бърже върви към целта.“(стр.44)
„Аз никога не съм скривал презрението, което ми вдъхва народът и известни личности, та ако ще да са равни на мен, другите царе например. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.“
В заключение ще кажем, че има теория, че Фердинанд много е бил съветван за властовите дела от майка си принцеса Клементина. Понякога, когато не я е слушал тя е казвала, че ще си отиде от този свят и нейната липса ще си проличи. Тя си отива 1907г. Може би Балканската война и Междусъюзническата война биха били избегнати, ако тя е била жива – незнаем. Всеки случай тънкият ѝ усет за заплетени дворцови и международни интриги може би щял да помогне.
Колкото за войната срещу Турция, мълвата гласи, че Фердинанд постоянно е страдал от липса на самочувствие, че е управлявал такова малко княжество като България. И е имал мечта – да влезе триумфално в Цариград като победител, за да натрие носовете на братовчедите си… Което ни излиза скъпо.