Още от началото на прехода стратегията на задкулисието бе фокусирана върху отстрелването на ярки и независими фигури от демократичните сили, които им знаеха "спатиите" и можеха да им създадат реални проблеми. На второ място си поставиха задача да унищожат ОДС, с дискредитация на лидерите, с интриги, компромати от всякакъв вид. Унищожиха духа на съпричастие, на заедност в ОДС, след това убиха и "тялото" - обединението на демократичните сили. Кампанията от дезинформация/много по-страшна от руската/ бе съпроводена от прокси атаки отвътре през погледа на екстремните претенции за святост, винаги завършващи със заключението - "всички са маскари" с подтекст, защо да сменяме сегашните маскари. Разпалваха запалянковските страсти - "кой е по десен", "кой е по-антикомунисти", "кой е по-западен", докато тези етикети нямаха никакво отношение към реалните процеси на кражби, пленяване на държавата и срив на морал и ценности..
В допълнение, оставиха пистите на патриотизма и социалните теми извън зоната на приоритет на демократичното развитие. Защото това било или "лява" политика, като че ли демокрация може да има без левица, или без патриотични сили. Това работеше, защото държавата уж нямаше ресурси, с които да прави истински патриотизъм, силна армия, но вместо това намериха пари за силна жандармерия и служби на повикване. Благодарение на последните години тази тенденция се промени и през бюджета на ППДБ успяха да намалят убийствените разлики в доходи и вдигнаха минималните равнища, т.е. олевяха, което е позитивно. Но забравиха патриотизма.
Тези, които критикуват, че повишаването на пенсиите и заплатите в държавната администрация не отговаряло на либералният ортодокс пропускат първия урок в политиката - и най-либералната политика може да успее само в общества в които неравенствата са под контрол. Иначе да чакаш "спънатия" пазар да ги изравни ще докара популисти, които се хранят от бедността и от зависимостта на широката социална база - беден народ лесно се управлява. ГЕРБ и ДПС стъпват именно върху бедността за да разширят мрежите си от зависимости, през които управляват.
Борисов успя до такава степен да промотира ГЕРБ като "демократична" и "европейска сила", че на практика блокира всякаква алтернатива във властта. Като удари и извади Реформаторския блок от Народното събрание и го маргинализира, и сега се опитва да направи същото с ППДБ. Няма какво да му се сърдим - това му е мисията, за това са го поставили начело още преди близо 20 години. Знаете кой го извади от нищото го направи главен секретар.
За това първа задача и преди, и особено след изборите на ППДБ и на всички, които се припознават като сили на анти-статуквото е да намерят възможно най-инклузивният формат за взаимодействие, както помежду си, така и с гражданското общество и особено с отказалите се да гласуват.
Нека го кажа "право куме в очи" - съдбата на демокрацията е по-важна от егото на когото и да било. И за да няма претенции, кой по, по най ще предложа, преди да търсят път за коалиции в Парламента, да намерят пътя към Голямата Коалиция на Анти-Статуквото, като преди това сложат в джоба си различията и претенциите си към "другите" и преди да искат да дадат. В тази работа постовете не са важни, а крайния резултат. Имам конкретни идеи за това как да се обединят всички тези сили. И нула претенции за нищо като пост или власт.
И да, някои ще трябва да си приберат егото, защото ако се гледат самомненията по време на тази кампания, да се чудиш защо не сме изпреварили САЩ и Германия по демокрация и пазарна икономика. Трябват биткаджии, такива които носят много товар и издържат, но в същото време спазват дисциплина, не претендират, че слънцето изгрява заради тях и най-важното умеят да слушат другите. Тоест без минимално ниво на самокритичност обединение не става.
Вярвам, че има надежда.
За това преди тези избори пак ще кажа - гласувайте за ППДБ - това е единствения практичен начин да съхраним максимално шансовете за Промяна, защото преди да правим каквото и да било след изборите, сега трябва да гласуваме за да имаме максимално силно парламентарно представителство за битката след изборите, която ще бъде още по-важна. Само парламентарно представените сили имат достъп до медии, до инструментите за контрол на властта, до информация.
Но за това пък ППДБ трябва да приемат, че сами няма да се справят и ще трябва преди да променят света ще трябва да докажат, че могат да променят себе си и да приемат, че във войната за българската демокрация, най-важният въпрос е въпросът за съюзниците. За да бъдем атлантици и европейци, първо трябва да сменим модела и отстраним паразитите и мимикриращите корупционери.
Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора