Още в самото началото новият парламент ще трябва да реши кой да представлява България на срещата на върха на НАТО на 9-11 юли. Дали това да е президентът Румен Радев или служебният премиер Димитър Главчев. Това безпрецедентно по рода си решение беше връчено в ръцете на депутатите от Главчев, въпреки че правителството, макар и служебно, може да направи само този избор.
За срещата на върха на Алианса във Вашингтон организаторите са поканили и държавния глава, и премиера. Миналата година на срещата на върха на НАТО във Вилнюс България беше представена от тогавашния премиер Николай Денков и подкрепи декларацията за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна.
Смирен евроатлантизъм
Заявката на Главчев, нагърбил се и с поста министър на външните работи – освен министър-председател, да пита парламента, може да се изтълкува като проява на страх и нерешителност. Той обяви намерението си в последната седмица преди изборите на 9 юни и тази колебливост и прехвърляне на отговорност не е само опит да се избегне директен сблъсък с президента.
Двамата не изглеждат в конфликт от самото начало, нещо повече – някои от кадрите в служебното правителство се свързват с държавния глава като министъра на земеделието Георги Тахов и на туризма – Евтим Милошев.
Но предстоящите избори, за които едно от плашилата на крайните националисти и проруски сили, е, че ще се изпращат войски в Украйна, приглушава евроатлантическите заявки в страна, където е измерено най-високото одобрение за президента Путин от всички европейски държави – 37% по данни на Ipsos.
И лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов смири евроатлантизма си, заявявайки на предизборно мероприятие в Русе:
“Аз гарантирам, че докато е ГЕРБ и аз, ние войници няма да пратим там”. Нещо повече – Борисов зае любимата си роля “по средата”, разграничавайки се и от евроатлантиците, и от русофилите. “Правят се на по-свети от папата. Защото започват да се упражняват в евроатлантизъм и източен патриотизъм”, обяви той.
Поведението на служебния премиер, който дължи политическата си кариера и поста председател на Сметната палата на ГЕРБ, следва линията на Борисов. Служебният кабинет се асоциира именно с ГЕРБ, тъй като не само премиерът, но и повечето министри са задължени именно на партията на Борисов.
Привидности
Допреди седмица изглеждаше, че именно Главчев ще ръководи българската делегация на форума, на който съюзниците ще обсъдят необходимостта от нови планове за възпиране и отбрана и по-голяма роля на НАТО в координацията на подкрепата за нападнатата от Русия Украйна.
Алиансът трябва да вземе и окончателното решение по декларацията, която Парламентарната асамблея на НАТО прие в София на пролетната си сесия през май – за вдигане на рестрикциите Украйна да използва западни оръжия за поразяване на легитимни цели на територията на Русия. На този висок форум, който президентът Радев показно игнорира и не поздрави нито с видеообръщение, нито онлайн, служебният премиер заяви, че “България остава твърдо ангажирана да подкрепя Украйна, толкова дълго, колкото е необходимо”.
Броени дни след това избухна скандалът с грамите, изпратени от Главчев до постоянния представител на България в ООН Лъчезара Стоева. В тях служебният министър на външните работи – и премиер, указва на Стоева да гласува с “въздържал се” по резолюцията, осъждаща геноцида в Сребреница, на която България е един от съвносителите.
Подобно действие щеше да нареди страната в лагера на Русия и Сърбия, които се опитаха да блокират одобрението на документа, и да нанесе сериозни щети върху репутацията на България, чиято позиция по избиването на над 8000 босненски мюсюлмани винаги е била последователна и ясна. Посланик Стоева е подкрепила резолюцията, без да изпълни нареждането на Главчев, който пък се оправда с нелепото обяснение, че не било окончателно. Остана обаче подозрението, че служебният премиер е действал по нечия повеля.
Ако отиде президентът
Веднага след това обаче последва интригата кой ще ходи във Вашингтон, представена в медиите като сблъсък между “Дондуков”1 и “Дондуков” 2 и тя успя да измести фокуса от действията на Главчев по казуса “Сребреница”.
Президентът Радев беше снизходителен по темата, коментирайки, че е неуместно правителството да проявява колебание и непоследователност относно резолюцията на ООН за Сребреница. За сметка на това не спира да критикува действията на Алианса, като даде да се разбере, че ще отстоява тази позиция и на срещата на върха на НАТО – ако бъде решено да замине.
“Участието на НАТО в този конфликт на всички нива е публична тайна, която все повече става явна. Това участие се задълбочава и крие риск от безконтролна ескалация, а това ще рече и от ядрен армагедон”, каза Румен Радев, независимо че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отрече в София слуха за участие на Алианса с войски.
Същата реторика използва и друг европейски лидер – премиерът на Унгария Виктор Орбан, който заяви, че с всяка седмица НАТО се доближава до война (с Русия). Плановете на НАТО да се намеси по-активно във войната в Украйна са като на пожарникар, който се опитва да потуши пожар с огнехвъргачка, каза Орбан, един от поддръжниците на Путин в Европа.
Този пропаганден наратив – за война, която всеки момент ще избухне между Русия и НАТО, е особено силен от началото на май, месец преди европейските избори. В България той се разпалва от партии като “Възраждане”, БСП и други национал популистки формации, известни с прокремълски уклон, както и от множество сайтове и групи в социалните мрежи. Държавният глава е един от трибуните, при това институционални.
Изпращането във Вашингтон на президента, който така и не осъди руската агресия, би било лош сигнал към съюзниците в НАТО от българска страна.
“Румен Радев може да изиграе забележителна роля като инструмент за излизането на България от НАТО и ЕС”, беше казал през 2016 г. в интервю за журналиста Георги Коритаров по ТV+ руският генерал Леонид Решетников, замесен в номинацията на военния пилот за президент.
Засега обаче плаши с пищовчета…
(Текстът е публикуван в euractiv.bg)