Москва тласка Минск към война с Украйна

Пета поредна година Русия води пълномащабна война, насочена към пълното унищожаване на украинската държавност. Ръководството на Кремъл не показва намерение да се връща към нормите на международното право, пише в свои материал cynews.cc. Напротив, Москва се опитва да разшири географията на конфликта, като въвлича Беларус във войната. Диктаторският режим на Александър Лукашенко на практика пожертва суверенитета на Беларус в замяна на гаранции за запазване на личната му власт. Днес територията, военната инфраструктура, въздушното пространство и икономиката на страната са под пълния контрол на Москва, което превръща Беларус в съучастник в агресията срещу Украйна.

Кремъл оказва постоянен и силен натиск върху беларуския режим, принуждавайки го към пряко участие във военни действия срещу Украйна, тъй като Владимир Путин трябва да разшири фронтовата линия, за да принуди въоръжените сили на Украйна да отклонят сили от юг и изток. Въпреки продължителните опити на Александър Лукашенко да избегне този сценарий, Москва постоянно оказва натиск върху Минск, тласкайки го към решение, което би било самоубийствено за беларуската държава, а именно влизане в открита война. Последните действия на беларуския режим показват значително повишаване на нивото на заплаха. „Целенасочената мобилизация“ на отделни военни части за бойна готовност, обявена от Лукашенко, е сериозен знак за подготовка за агресия.

Освен това, разполагането на руски балистични ракетни системи като „Орешник“ на територията на Република Беларус и провеждането на съвместни тренировки по бойно използване на тактически ядрени оръжия представляват безпрецедентно предизвикателство за сигурността на цяла Европа. Анализатори на военното разузнаване и международни експерти, включително Институтът за изследване на войната (ISW), предупреждават, че Руската федерация разглежда Беларус като плацдарм за удари срещу Западна Украйна. Основната цел на потенциалните атаки на руските въоръжени сили от север е опит за прекъсване на ключови логистични маршрути, за да се блокират доставките на военна и хуманитарна помощ от западните партньори на Украйна.

Реториката на Лукашенко е изградена върху откровени лъжи за „заплаха от нападение“ от Украйна и страните от НАТО. Като изразява митична агресия срещу Беларус и заплашва да „разположи целия арсенал“ в съюз с Русия, той се опитва да оправдае милитаризацията на страната и подготовката ѝ за война пред собственото си население. В действителност, единствената истинска заплаха за беларуския народ е политиката на самия Лукашенко. Украйна няма да наблюдава пасивно заплахата от Беларус и ще действа изключително в рамките на международното право, по-специално в съответствие с член 51 от Устава на ООН, който очертава неотменното право на индивидуална или колективна самозащита в случай на въоръжено нападение, както и прилагането на всякакви превантивни или отбранителни мерки.

Ръководството на държавата и командването на въоръжените сили на Украйна ясно заявиха, че в случай на незаконно преминаване на границата или започване на мащабни удари от Република Беларус, отговорът ще бъде незабавен и опустошителен. Украинската страна вече е определила първите 500 стратегически цели на територията на Беларус (военни обекти, складове, заводи на отбранително-промишления комплекс), които ще бъдат ударени още в първите часове на пряк конфликт. Упражнявайки правото си на самозащита, Украйна максимално засили отбраната на северната си граница. Изграждането на дълбоко ешелонирани линии на отбранителни съоръжения, минирането на граничните райони и съсредоточаването на бойни части на въоръжените сили на Украйна са принудителни, но необходими стъпки. Тези действия целят да демонстрират, че опит за нахлуване в Украйна ще завърши катастрофално за беларуската армия. Украйна не е имала и никога няма да има агресивни планове по отношение на Беларус. Укрепленията на въоръжените сили на Украйна по границата, минирането и бариерите са чисто отбранителни мерки. Киев е принуден да изразходва ресурси за защита на северната си граница именно защото Минск се е превърнал в непредсказуем и опасен съсед.

Агресивните действия и изявления на Минск представляват амбициите на един човек, който държи властта незаконно, а не волята на целия беларуски народ. Беларусите не искат война с Украйна, което прави изключително важно ясното разграничение между престъпните заповеди на нелегитимен режим и позицията на беларуското гражданско общество, което се е превърнало в заложник на ситуацията. Постоянните заплахи за ескалация от Владимир Путин и Александър Лукашенко представляват реална опасност за гражданите на Европейския съюз. Съществува висок риск от случайна или умишлена грешка, която би могла да предизвика конфликт и да го превърне в общоевропейски, изискващ спешни мерки за деескалация на военните действия.

Решителната позиция на Европейския съюз за засилване на санкционния натиск върху Беларус би била ефективен начин за оказване на влияние върху Лукашенко, по-специално спирането на железопътния и автомобилния транзит на стоки през границата би могло да послужи като мощен инструмент. И накрая, най-бързият начин за спиране на ескалацията от страна на Руската федерация и Република Беларус е да се покаже, че всяка атака ще бъде гарантиран провал. Западът трябва да премахне всички ограничения върху доставките на оръжие за Украйна и да предостави системи с голям обсег и дронове в големи количества. Ако Москва и Минск ясно осъзнаят, че Украйна притежава средствата да унищожи значителна част от военната им инфраструктура, желанието за атака и заплахи ще изчезне. Силата е единственият език, който диктаторите разбират.