Поемам я, защото въпреки многобройното повтаряне и уроци, явно не съм успяла да обясня на „добрите сили”, че черните кампании водят само и единствено до рязко падане на избирателната активност.
Не са ми стигнали думите да разясня, че като пада, избирателната активност пада цялата, а не само на силите, срещу които е насочена черната кампания, както и че от това падане губят всички, но по-големите губят по-малко.
Не съм успяла и да разкажа, че когато представяш политическата като битка срещу животно и растение, от това повече губи този който изобразява така битката, отколкото този, който е изобразен така
Поемам я, защото не съм обърнала специално внимание на това, че черните кампании не бива да се подписват и да се идентифицираш с тях, защото наказанието е незабавно
Поемам изцяло вината, защото не съм научила добрите сили, че когато срещу теб има компромат /истинността на тези записи няма да коментирам тук/ единственото , което не бива на никаква цена да правиш е да го легитимираш и по този начин, хем да го признаеш /в случая това беше направено с откровени думи/, хем да го популяризираш.
Многократно съм разказвала за черните кампании и тяхната роля в България. Дори през 2021 се бяха появили едни чужденци, които представиха брилянтен вариант на некадърна и неуспешна черна кампания и, признавам си, струваше ми огромно усилие да убедя ръководството на ПП, че това ще се обърне срещу нас, без да уязви по никакъв начин обекта на черната кампания. Тогава успях, но явно не съм успяла да ги убедя, за което поемам цялата вина.
Поемам вината и за пълната липса на логическа последователност в поведението на претендиращите за добри сили, като по-малко от 24 часа след самопубликуването на компромата, взеха че го обявиха за фалшив, монтиран и сглобен, нещо което беше в пълно противоречие с направеното предния ден. Защото от това бедният избирател остава в пълен ступор, незнаейки че второто мислене на ПП, доста често се отличава от първото. А понякога този процес отсъства напълно.
Поемам вината за това, че направих т.н. „сравнителна кампания”, нещо забранено в целия ЕС, в която се самоопределяхме като несравнимо по-добрите, като в същото време популяризирахме образите на тези, които малко по-рано бяхме определили като животно и зеленчук. Не ви е ясно ли? И на мен не ми е ясно.
Поемам вината за това, че доколкото имаше позитивна кампания, тя се състоеше в обикалянето из страната и с усилия напълнени зали с една презентация, която освен че ни представяше /по доста скучен начин/ за незаменими и единствени, твърдеше и че вече имало било /на 99%/ четири моста над Дунав, както и пак така едни пътища. Твърдение, което имаше за цел да се противопостави на онова – „тези и една лопата асфалт не са сложили”, ама чрез лека подмяна на истината.
Поемам вината за това, че освен 25% оттеглил се избирател, за това че го лъгахме с някакво „самостоятелно управление” с един министър на ГЕРБ, с една сглобка, доведох и до още 25% загуба по време на кампанията, тъй като отново позволих тази кампания да бъде измислена от някой, който не знае български и не познава българската действителност.
Поемам вината за това, че съм единствената партия, която по време на кампанията губи проценти, а не печели такива и доведох /комбинирано от политическа измама и некадърна кампания/ до двоен спад на принадлежащите ми избиратели, пардон и до повече от троен спад, сравнен с 2021 година.
Поемам вината и за това, че моите говорители са лишени от каквито и да било качества, харизма, знания и убеждения и че рецитират опорки ,като ученици в 3ти клас, а тезите които често изказват, са на деца от забавачката. Венкосабрутевщината е лично и единствено моя вина.
Поемам вината за това, че се обърнах към позитивната кампания едва 5-6 дни, преди края и то по начин, който беше по-скоро жалък и смешен, отколкото убедителен. А и как да бъде убедително, че обичаш България, като преди това през цялото време си мразел.
И накрая, приемам и вината за това, че през последните дни, свързаните с ПП анализатори , вдъхновено мразят българския народ.
Ето това е гаранция за по-нататъшен пълен провал.
Поемам вината и бих искала да ПОДАМ ОСТАВКА. Да напусна позицията си на член на тази партия, признавайки пълния си провал, но и това не успях да направя, защото по някакъв магически начин се оказа, че вече не съм член. Не съм напуснала, не съм изключена, но някак си съм „отпаднала”. Така че и и този акт на достойнство и поемане на вина ми беше отнет.
Очаквам от средите на ПП това да бъде и единствената оставка, защото както вече ясно заявих, цялата вина е моя и единствено моя.
На ръководството на ПП остава да „не се отказва от мечтата си”, въпреки че те бяха избрани от българския народ не да мечтаят, а да изпълнят мечтите на народа.
Затова подавам оставка и от днес нататък, ако някъде и по някакъв повод споменавам ПП, това ще бъде от позицията ми на напълно безпартиен човек.
За „мечтателите” остава комфортното място на опозиция, която специално искам да подчертая , че това е една много много сложна работа, на която ПП на този етап са напълно неспособни. Дано да се научат.
Иначе, поклон пред Христо Иванов!
Така се прави в истинската” политика.
Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора