Телевизиите мрат да ни поднасят примери за европейското ни въздигане. Дори да е някаква съвсем ситна мравешка стъпчица към висините Урсулови, те не я пропускат – и възторжено се прехласват по нея. Тя им изглежда и като символ на тъй жадуваната Свобода – макар вече да се питаме, дали тя не ни дойде в повече. Май ще се окаже прав онзи писател, който твърдеше, че „най-голямата слабост на демократичното общество е прекалената му зависимост от свободата“.
Това коментира във "Фейсбук" Кеворк Кеворкян.
Ние пък я използвахме главно, за да се забавляваме – в най-честите случаи с поредната измама, която ни подхвърляха и сетне ни задължаваха да ѝ вярваме. И постепенно си внушихме, че нещо зависи и от нас в европейския алъш-вериш.
Трябваше ни още време, за да схванем, че нищо не зависи от нас, а дори и нищо не ни е ясно. Например, не сме сигурни, кой ни даде свободата и срещу какво по-точно. И, напълно объркани, дори не разбрахме, че сме започнали да воюваме сами със себе си. Накрая може да стигнем дотам, да поискаме някой да ни освободи от нас самите. Нищо чудно, след като не успяхме да запазим поне представата за самите себе си: колко струваме и какво всъщност представляваме.
Кой разполага с някакъв приблизително достоверен отговор на този въпрос? Не го търсете при политиците, тях изобщо не ги занимават тия неща, смятат ги за излишни главоболия. Ако искате да изживеете истински потрес, питайте ги нещичко за Българската Съдба. Заслужаваме си ги тия никаквици – след като вече нямаме мярка за нормалността в политиката.
Оставихме се направо луди хора да си играят с нас. Колко отчаян трябва да е народецът, или поне част от него, за да повярва на хора, които превърнаха политиката и управлението в една перверзна игра.
Замислих се за всичко това заради аспержите. Днес и те са символ на свободата, поне в разбиранията на българите. Здраво подгонени от налудните изстъпления на Прехода, те са принудени да се запилеят, където им видят очите, като безмилостно изоставят зад себе си всичко, което им е било мило и драго - ако това „мило и драго“ изобщо все още може да се определи по някакъв начин.
И бегом – та чак в испанското село Торе дел Бурго, което се намирало на стотина километра от Мадрид. И в което свободолюбиви българи берат аспержи. И не само ги берат, ами ги и кръщават на „шпаранги“ – „от аспарагус, на испански, и аспержи, на български“, както ни обясни репортерката на Би Ти Ви.
Кръстниците мили - как ли ще я кръщават след време от майната си самата България.
Берачите на аспержи били 90 процента от населението на заспалото испанско селце - над 500 българи и тук-там някой испанец, който, разбира се, може да бъде намерен само на сянка, да не е луд да бъхти на полето и да се мъчи с проклетите аспержи, когато българите са наоколо. А те винаги ще бъдат наоколо, когато трябва да се върши нещо под слънцето.
Питаха един нашенец – „бригадир“ на двайсетина българи – притесняват ли се те от работата на слънце. „Не – беше отговорът - само сте малко наведени, докато вадите аспержите“.
Само сте малко наведени! – това е магистралната фраза, която обяснява отношенията ни със Свободата. С всички Свободи.
Репортерката Тричкова свърши добра работа, стига да прогледнете по-издълбоко на шпарангите проклети. И без излишна грандомания, която би ви подвела да решите, че покрай аспержите се създавала една малка България – както заключиха водещите на съботно-неделния блок на Би Ти Ви.
По дяволите, то нищо не остана от същинска България, а някои фантазират, че тя превзема нови територии.
Свободата роди прекалено много грандомански изхвърляния. Но, в крайна сметка, оказа се, че както и да се навеждаме – по-малко или повече – накрая ще се окажем изоставени в Нищото, дори повече от сега. При това, наново оформени „от незнайна ръка по незнайни правила“, ако използвам донейде една фраза на Роберто Каласо.
Нашите хора твърде доверчиво приеха Свободата, която им бе предоставена. Тя не бе претеглена във въображението им – понеже в „ония“/тоталитарните години само единици „раждаха“ свободата във въображението си. За всички останали тя се изчерпа с възможността да се доберат до аспержените полета.
Това им беше напълно достатъчно – три месеца в Торе дел Бурго, осем евро за час работа и сетне обратно в България, където можеш да се почувстваш като по-особен сред местните аборигени. И така – напред-назад като роби на аспержите.
И още за свободата.
Телевизиите въртят една реклама за 20-годишнината от членството ни в НАТО.
Текстът ѝ е абсолютен графомански разкош. То и друго трудно би се съчинило за въпросния юбилей. Очакванията са били разумът ви да е в отпуск, докато четете/слушате одата. Чуйте я.
За какво си струва да се борим?
За високите сини планини?
За тихия бял Дунав?
За родната ни стряха?
Но има ли бъдеще този земен рай,
ако нямаме свобода?
Свобода, сами да определяме съдбините си!
Преди 20 години България избра НАТО -
Алиансът на свободните народи.
Малки и големи, всички 32 държави сме заедно
именно в защита на тази свобода.
Свободата да имаме собствено мнение.
Да избираме, да обичаме, да се учим, да сполучим.
Да бъдем част от света, на който и ние сме дали нещо.
Това е свободата на хвърковатите чети
и на тези с лъвско име и в очите плам.
Днес ние отстояваме свободата си!
20 години България в НАТО!
Заедно защитаваме важното за нас!
Това наистина е разтърсващо послание, истински апотеоз на Свободата и Могъществото. Ако Варшавският договор съществуваше днес, щеше да се разпадне още при първото излъчване на тази знаменита реклама.
Читателят/Слушателят ще бъде поразен от прозрения като „Да се учим, да сполучим“. Също и от „Това е свободата на хвърковатите чети“ и особено от пророческото „И на тези с лъвско име и в очите плам“!
„И в очите плам“ – това е наистина грандиозно откритие. Това е полет на въображението, многократно надхвърлящ внушенията на най-ярките образци на световната литература.
„И в очите плам“!!! – това е експлозията на една гениална творческа лудост.
Напълно е възможно въпросният „плам“ да се е разгорял в човек като Соломон Паси. Той е забележителен, дори гениален ласкател - в добрия смисъл на думата, ако има такъв. Той наистина може да пламти вдъхновено и заразително, НАТО има късмет, че неговото тъй страстно горене не е предизвикано от рубинената звезда на Кремъл – тогава пък Алиансът щеше да се разпусне доброволно.
Тъй или иначе, чудесата на днешната Свобода са безгранични, така излиза. Дори и аспержите доказват това.
За другото има кой да се погрижи – с плам и тъй нататък.
Друга версия на рекламата за НАТО започва така: „Преди 20 години България избра свободата“
Имаме си работа не с ласкатели, а със завършени измамници.