Главна характеристика на сегашната стратегическа ситуация е засилващият се натиск върху Русия и Украйна, най-вече, естествено, върху Путин и Зеленски, да се сложи някакъв приблизително приемлив, относително легитимен край на Войната.
Това е силното желание и на Китай, и на Запада (на Европа и на САЩ – отчасти заедно, като цяло поотделно).
Една от причините (но само една от причините, а не Причината!) е все по-реалната опасност от ново идване на власт на Тръмп.
Този непредсказуем тип наистина може да побърка света, най-малкото ще го обърка.
Рядко един отделен човек (социопат, психопат или някакъв друг -пат) е притежавал способността да подлуди света и дори да го срине. Светът е негов заложник и вече всякакъв начин Тръмп да бъде спрян е по-добър от това той да стане отново президент.
Нито Китай (който откровено не желае победата на Тръмп), нито САЩ, нито Европа, нито дори Русия си имат и най-бегла представа какво може да сътвори Тръмп. Всеки един от тези гео-играчи може да бъде адски неприятно изненадан от действията на Тръмп.
...
Китай желае спиране на Войната по щадящ Путин начин, защото слаба Русия като евтин суровинен придатък е далеч за предпочитане за Китай пред унижена и победена Русия, която може да се самовзриви навътре (имплозия), но може да се самовзриви и навън (експлозия).
Да не говорим, че като махнем евтините суровини и диктата над вътрешния руски пазар, Китай е много по-обвързан със и по-зависим от Запада (САЩ и Европа) и едва ли би желал чрез подкрепата си за продължаващата Война да обтяга и руши отношенията си със Запада.
Пълзящата и все по-тотална юанизация на Русия (нещо, което и аз прогнозирах още през 2022 г.) не е добра новина за юана; тя инжектира в тази и без това все още непълноценно конвертируема валута много нестабилност и така или иначе обвързва Китай с една непредсказуема и неизбежно предстояща да се срине икономика, каквато е руската.
Китай има лостове, чрез които да натиска Путин. Затова говорят и засилващите се ограничения за внос в Русия от Китай на разработки, технологии, резервни части и цели изделия с възможна двойна (гражданска и военна) употреба, както и за свободно боравене от Русия на авоарите ѝ в китайски банки.
Западът също все по-силно желае край на Войната.
Демокрациите са ефективни в нормални ситуации, но те трудно вземат своевременни и енергични решения в анормални и ненормални, в извънредни и високорискови ситуации.
Все по-масов става стремежът в западните общества за връщане към нормалността преди Войната. Не толкова реалната помощ за Украйна, колкото ангажираността на западните политици с нея изместват на заден план обръщането с лице към реалните проблеми в западните демокрации и така наливат вода на популисти, расисти, шовинисти и вся остальная...
Особено неутолимо е желанието на западните общества да се радват на живота, на удоволствията и насладите, на страстите и сластите в него, да се вглеждат в пъпа си и малко по-надолу.
Нещо тотално е сбъркано с ценностите на Запада. Все по-малко остават онези изконно святи и сакрални сфери на личния, интимен свят; върви състезание по разголване и всеки следващ разрушител на тези тънки и съкровени стени и прегради бива надбяган на виража от някой още по-настървено изваждащ на преден план похотта и отрицанието на нравствеността и морала, демаскирайки ги като отживелости и предразсъдъци.
Ако ненавиждам тази варварска Война на Русия среу Украйна е и за това, че тя е идеално оправдание за западните елити и лидери на обществено мнение да не отделят внимание на редица същностни процеси и проблеми на Запада, които ерозират етичните му и естетични устои и изчовъркват човешкостта, подменяйки я с всепозволеност и вседостъпност, когато няма пошлост, а просто алтернативна гледна точка, представяна и предоставяна като свобода на себеизразяването.
Западът не страда чак толкова от санкциите, които налага на Русия, защото те са изпълнени с, пропити са от двойни стандарти. Западът повече иска дори тези минимални неудобства от санкциите ако може да ги няма. За да си живее КАКТО ПРЕДИ.
Западът – където може – потребява руски суровини (както расте използването на руски тръбопроводен газ и както се въртят елегантни корупционни схеми за доставка на руски нефт през трети и четвърти държави и свързващи звена от посредници).
Западът е тържество на пазарната икономика, но именно и заради нея повечето от санкциите на Запада срещу Русия не работят ефективно – пазарът е супер специализиран към намиране на нови начини да функционира в името на печалбата. И Русия по този начин донякъде (разбира се само донякъде) успешно удря по главата Запада с неговите камъни, ориентирани към свърхпазарния фундаментализъм (оголен от немалко иначе западни ценности).
...
И трите върха на водещия Геополитически триъгълник – САЩ, Европа, Китай – дирят напоследък настойчиво възможности за приключване на Войната.
Това е ПЛАН А на Запада!
Това е и главният мой извод от анализите ми.
...
В същото време Западът има и ПЛАН Б – ако Русия не може да бъде накарана да прекрати Войната, то да бъде принудена да разбере, че продължаването на Войната е абсолютно губещо за нея.
В името на този ПЛАН Б, както писах преди време, Западът най-сетне изработи своя Стратегия спрямо Войната.
И тази Стратегия е СТРАТЕГИЯТА НА ИЗТОЩАВАНЕТО на Русия.
Путин смяташе, че СТРАТЕГИЯТА НА ИЗТОЩАВАНЕТО работи за него – ала той я адресираше спрямо Украйна. Но когато тази Стратегия е насочена спрямо Русия и се преследва търпеливо и хладнокръвно от Запада, Путин е обречен.
Западът е 10,15, дори в някои направления 20 пъти по-силен, по-жизнен, по-състоятелен и по-ефективен от Русия.
Западът даде ясно на Путин да разбере – Искаш СТРАТЕГИЯ НА ИЗТОЩАВАНЕТО – получаваш я!
При СТРАТЕГИЯТА НА ИЗТОЩАВАНЕТО Путин няма никакъв шанс.
...
Путин пет пари не дава за руснаците, те за него са пушечно месо, те са тор, върху който да никнат и дават плод неговите идиотски великоруски, шовинистични, мизантропски идеи.
Руснаците при Путин са с промити мозъци от безумна и системна, четвъртвековна пропаганда.
Вероятно поне 85% от руснаците са с тотално преформатирани съзнания – с омраза към всичко чуждо, към всичко друго, към всичко западно, към всичко нормално, към всичко различно.
Русия на Путин не може да произведе нито висока култура, нито висок стандарт на живот, нито високи технолигии, нито високи ценности. Тя може само да мрази всичките тези високи неща у останалите народи, да ги руши, да ги плячкосва, да ги убива.
Русия на Путин е държава-чудовище, която се е устремила към пропастта. Въпросът е да не завлече и Запада в тази пропаст. Което така или иначе ще означава – да завлече и света в нея.
...
Естествено, че не както Путин по отношение на руснаците, но и Западът малко грубо казано, в тази си СТРАТЕГИЯ НА ИЗТОЩАВАНЕТО не дава пет пари за украинците.
Украинците и Украйна ги няма в центъра и фокуса на тази Стратегия – те са основно инструмент, те са преди всичко средство в нея. Те са важни за Запада главно като ресурс, който да допринесе за изтощаването на Русия.
А че Украйна ще се руши, а че украинците ще загиват... Разбира се, жалко за тях, но се ля ви. Такъв е животат при Гранд стратегиите. Хората и тяхната държава са разходен материал за Гранд стратегиите.
Важното е, че после Западът няма да постъпи като Русия спрямо руснаците – да ги държи в мизерия и в концлагер. Западът ще възроди и отстрои Украйна, ще я превърне в една Западна Германия, в една Южна Корея.
Милиарди златен дъжд ще послужат за извинение от страна на Запада за това незавидно място, което Западът отделя на Украйна и украинците в тази му СТРАТЕГИЯ НА ИЗТОЩАВАНЕТО спрямо Русия на Путин.
Аз може би и щях хладнокръвно да приема всичко, свързано със СТРАТЕГИЯТА НА ИЗТОЩАВАНЕТО. Но ме спира и ми пречи само един дребен факт – какво при реализирането на тази Стратегия се случва с моите украински приятели. Над които падат бомби и които по 7 пъти през нощта тичат или в бомбоубежищата, или седят свити на ер-голям в коридорите на апартаментите си, гушнали своите внуци, сякаш така могат да ги спасят от прякото попадане на рашистките смъртоносни бомби.
Не съм справедлив, но трудно мога да преглътна напълно, присяда ми в гърлото и ме стиска за сърцето тази СТРАТЕГИЯ НА ИЗТОЩАВАНЕТО на Русия, чрез която Западът е готов да воюва до последния украинец...
...
Не само за мен, за всеки мислещ човек е ясно, че ако войната не завърши с пълна и безусловна победа на бойното поле от едната страна (Русия или Украйна), то прекратяването на Войната и подмяната ѝ с някакъв условен или безусловен мир ще бъде по формулата
„МИР СРЕЩУ ТЕРИТОРИИ“.
Друг вариант в този случай няма!
Няма как да има мир при който или Путин трябва да освободи всички незаконно окупирани територии, или Зеленски трябва да приеме оставането за Русия на всички незаконно окупирани от нея територии.
Няма как!
С други думи, трите върха на Геополитическия триъгълъник САЩ-Европа-Китай обсъждат не ДАЛИ да се осъществи формулата МИР СРЕЩУ ТЕРИТОРИИ, а как тя да бъде осъществена – МИР СРЕЩУ КОИ ТЕРИТОРИИ?
Доколкото мога да съдя – по някои руски агенти за влияние в европейския елит и по натиска върху украинското общество да приеме неизбежни териториални отстъпки, логиката е приблизително следната.
(Засега да изведем извън скобки Крим. За известно време.)
Каквото и да говори Путин, ако ще се прекратява Войната, той трябва да приеме, че няма как четирите украински области, които е включил в Конституцията на Русия, да бъдат изцяло признати за руски при формулата МИР СРЕЩУ ТЕРИТОРИИ.
Та той нито една от тези области дори изцяло не е окупирал. Не е превзел даже два от техните областни центрове...
Натискът над Путин е части от тези четири области да бъдат събрани в някакъв субект на Руската Федерация под названието „Новороссия“ (Новорòсия), със съответна поправка на Конституцията, отменяща обявеното „присъединяване“ на четирите области към РФ....
Натискът над Зеленски и украинското общество е да се формализират известните настроения сред украинците, че има вече части от Украйна, които са тотално деукраинизирани – там всички проукраинско е прогонено, убито, насилено, изнасилено, там няма нищо, което да е ЗА Украйна; това са сиви, токсични, мизерни, отвратителни територии, в които се ширят банди и паравоенни главорези, разрушенията са огромни и вече няма как Украйна да възстанови не просто суверенитета си над тях, но и влиянието си в тези територии-престъпнички. 10 години на системно изкореняване на украинството, масовото изтребване на мъжкото население – пратено на война или ликвидирано от терористични мрежи – те са довели до печалния факт, че тези територии нито могат да станат отново украински, нито има смисъл (според част от украинците) да стават повторно такива. Приблизително една подобна граница – но само приблизително!!!! – може да мине по присвоеното от Русия преди началото на Войната (февруари 2022 г.).
...
Жестоко е, жалко е, изпитвам огромен гняв и непрежалима мъка, но цялата СТРАТЕГИЯ НА ИЗТОЩАВАНЕТО и на натиска за спиране на Войната е изцяло в духа на циничния политически реализъм.
Циничният политически реализъм дори ще обяви, че формулата не е
МИР СРЕЩУ ТЕРИТОРИИ,
а е
МИР СРЕЩУ СИГУРНОСТ!!
...
Така или иначе една част от Украйна е необратимо и непоносимо превърната в Северна Корея, в черна дупка-разбойничка.
Да, ще излезе, че агресорът е възнаграден и ще се вдъхне наглост у всеки агресор.
Да, Западът ще бъде де факто унижен.
Но затова пък Западът ще заживее КАКТО ПРЕДИ, а някои западни лидери ще получат Нобелова награда за мир...
Но то и така е безпощадно ясно – това ще е цената, която не само Украйна ще бъде натискана да плати. Това е цената за безхаберието на Запада спрямо Русия и то има различни фатални дати – 1991, 1994 г., 2014, 2022 г.
...
Жал ми е за Украйна, но това е Западът, който (все още) имаме. Друг Запад (вече) си нямаме.
Украйна е военна жертва на Русия.
Но Украйна е и политическа жертва на Запада.
Украйна не случи на Запад.
Западът е длъжник на Украйна. Той е виновник пред Украйна. На съвестта на Запада също са немалко от загиналите цивилни и военни украинци.
На съвестта на Запада е също ужасният терор, на който са подложени моите украински приятели.
...
А Крим?
Още през 2022 г., аз си давах сметка, че ако Войната не завърши (и не ще се допусне да завърши) с безусловна победа на една от двете страни, въпросът за Крим ще бъде отворен и няма как да слезе от масата на преговорите.
Тогава пред(по)ложих (както се вижда на моя сайт), че за Крим ще се търси:
„10-годишен преходен период, след който той ще се превърне в кондоминиум с установена съвместна суверенна власт от Украйна и Русия, по подобие на Андора, която е управлявана заедно от Франция и Испания“.
В един следващ период може да се даде право на хората в Крим да гласуват каква да бъде по-нататъшната съдба на полуострова.
За разлика от съмнителните териториални завоевания на Русия в тази нейна подла и безчовечна Война, Крим има естествени географски граници, той може да се обособи като временен субект на международните отношения и международното право в духа на горните ми пред(по)ложения за намиране на изход от неразрешимата иначе ситуация.
Говори се, че вече дори Бункерния е склонен да допусне съвместно управление на Полуострова...
...
Нека бъда ясен. Не казвам, че това, за което пиша е онова, което аз искам за Украйна. Най-много бих желал Украйна да възвърне своя суверенитет, независимост, териториална цялост и контрол в рамките на международно признатите си граници след разпадането на СССР.
Но това е възможно само при друга Русия. Не при Русия на Путин. Не при Русия, която Е Путин точно толкова, колкото – уви) – Путин Е Русия [на Путин].
Западът изпусна момента да постави Путин на колене - с визионерско лидерство, стратегическо мислене, респектираща твърдост и непоколебима сила.
Западът няма такива политици, които да разрешат проблема с квадратурата на руския тебеширен кръг.
В този смисъл ми се ще, моля се Богу горещо Украйна да се държи, да се бори, да се сражава, да не унива, да не се предава – независимо от всичко.
Защото така очертаният ПЛАН А по формулата МИР СРЕЩУ ТЕРИТОРИИ е за нея спасителен вариант, но не и справедлив изход.
А ако се провали ПЛАН А, то тогава ще остане ПЛАН Б – СТРАТЕГИЯТА НА ИЗТОЩАВАНЕТО, с която най-сетне Западът се въоръжи спрямо Русия.
Тази СТРАТЕГИЯ НА ИЗТОЩАВАНЕТО ще бъде успешна! Но ужасната цена за нея ще плати Украйна...
Анализът е публикуван на Фейсбук страницата на автора