„Между България и Казахстан съществува значителен неизползван потенциал за взаимноизгодно сътрудничество“. Това каза в интервю за ФАКТИ извънредният и пълномощен посланик на Република Казахстан в България Виктор Темирбаев. През последната година и половина, откакто той е посланик у нас, се реализираха редица проекти в различни области – като се започне от образовани, мине се през култура и се стигне до икономика. С какво е привлекателна България за деветата по големина държава в света, какви са плановете за развитие на двустранните отношения? Отговор на тези и други въпроси може да прочетете в интервюто, което посланик Темирбаев даде да ФАКТИ.
Господин посланик, през последните години в Република Казахстан бяха извършени редица политически и социално-икономически реформи. Разкажете ни накратко за тях, както и за настъпилите промени?
Правилно отбелязвате – през последните 5 години Казахстан претърпя мащабни трансформации. Политическата ни система се промени – засили се ролята на парламента и се увеличи отговорността на правителството. Стабилизирахме системата за контрол и баланс между различните сектори на властта. Нарасна ролята на партиите в обществото. Имаме разработени механизми, които позволяват на гражданите открито да изразяват мнението си и да бъдат социално активни. Като цяло политическата ни и социална култура претърпя значителни промени.
Извършихме големи политически реформи. Въведена е формулата „Силен президент – влиятелен парламент – отговорно правителство“. Конституционният съд започна да работи, изборите на депутати от долната камара на парламента и местни представителни органи се проведоха по нови правила (прагът за регистрация на партия беше намален 4 пъти, а за влизане в парламента - от 7% на 5%, както и беше определена квота от 30% за жени, младежи и лица със специални нужди, връщане на графата „против всички“ и други, за първи път бяха проведени избори на акими (кметове) на райони и градове с областно значение.
Приехме и нова икономическа политика и предприехме определени мерки в социалната сфера.
Беше въведена концепцията за „чуваща държава“. Целта бе да се повиши чувствителността на държавния апарат към нуждите на населението, да се разработят най-добрите технологии и практики за комуникация между властта и обществото. Увеличени са заплатите на медицинските работници, учителите в училищата, колежите и детските градини. Приет е закон за трансфер на средства от Националния фонд към всички деца. След навършване на 18 години децата ще имат право да използват спестяванията за две неща: за подобряване на жилищните условия и (или) за заплащане на образованието си. Стратегическата цел на страната е да удвои БВП до 2029 г. (до 450 млрд. USD).
Разбира се, всички тези реформи няма да променят страната ни за една нощ, но без съмнение те ще допринесат за изграждането на Справедлив Казахстан - проспериращо общество с жизнена, динамична и конкурентна политическа система.
С една дума, ние последователно вървим напред, стремейки се да станем напреднала държава.
България е малка държава. Какво е интересно за деветата по големина държава в света?
За Казахстан няма малки и големи държави.
Гледаме на България като на надежден приятел и важен партньор на Казахстан в Югоизточна Европа. Нашето сътрудничество обхваща както двустранни взаимодействия, така и взаимодействия в рамките на Европейския съюз и международни структури като ООН и ОССЕ. Развиваме отношенията си на основата на приятелство и взаимно доверие. Със задоволство мога да отбележа, че нашата двустранна програма не е затруднена от никакви спорни или проблемни въпроси.
Освен това имаме значителен неизползван потенциал за взаимноизгодно сътрудничество. На първо място, това се отнася до търговско-икономически, инвестиционни и транзитно-транспортни въпроси.
Как оценявате работата си през първата година и половина от престоя си в България? Проведохте редица срещи с хора в сфери като висше образование, енергетика, БАН, търговско-икономически отношения. Какви са първите резултати?
Като начало бих искал да подчертая, че работим активно във всички области, в които виждаме потенциал за задълбочаване на сътрудничеството между нашите страни. Искам да засегна накратко областите, които Вие лично подчертахте във Вашия въпрос.
Да започнем с последната област, спомената във вашия въпрос – търговско-икономическите отношения. За мен, като посланик, една от приоритетните задачи е да създам условия за растеж на взаимния стокообмен поне до нивото от 2011 г., когато тази цифра достигна 512 млн. USD. В момента ситуацията е различна. Не е изненадващо, че кризите в света и глобалното геополитическо напрежение оказват пряко влияние върху взаимната ни търговия. Въпреки това се опитваме да използваме максимално съществуващите механизми за сътрудничество.
Последните данни за взаимната търговия показват положителна динамика. Според статистиката на Казахстан през първите 4 месеца на 2024 г. стокообменът между Казахстан и България възлиза на 73,6 млн. USD, което е 2,7 пъти повече от същия период на миналата година (27,0 млн. USD).
Нашата цел е да отключим потенциал в други области на икономиката. В този контекст се надяваме тази година да проведем заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество в София.
Що се отнася до културно-образователната сфера, успяхме да увеличим динамиката на сътрудничеството в редица сфери, включително и във висшето образование. В тази връзка проведох срещи с министъра на образованието и науката Г. Цоков, ректорите на водещи висши учебни заведения в България като Висшето училище по застраховане и финанси, Техническия университет – София, Американския университет в България и СУ „Св. Климент Охридски“, както и ректори на почти всичките 9 университета и висши учебни заведения на втория по големина град в България – Пловдив.
Засилено е и сътрудничеството в научната и академичната области. По-конкретно, преди година имах среща с ръководителя на БАН акад. Ю. Ревалски, в резултат на която той участва в Международния форум „Астана“ през юни 2023 г. В кулоарите на форума беше организирана среща с президента на Националната академия на науките при президента на Република Казахстан К. Закария, по време на която беше подписан първият двустранен Меморандум за сътрудничество за НАН в Европа.
В края на април 2023 г. представихте възможностите за инвестиции в Казахстан. Какъв беше отговорът?
Привличането на чуждестранни инвестиции е един от приоритетите, поставени от президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев на правителството. В момента страната ни привлича 70% от всички инвестиции, идващи в Централна Азия, което ни прави лидер в региона по този показател.
Министерството на външните работи предоставя различни преференции чрез сключване на инвестиционни договори, включително освобождаване от мита и ДДС при внос на суровини и материали, предоставяне на парцели и други мерки за подкрепа. През 2023 г. са сключени 67 инвестиционни договора на обща стойност приблизително 1,5 млрд. USD.
По наши данни само през първото тримесечие на 2024 г. от България в Казахстан са привлечени 2 млн. USD инвестиции, което потвърждава интереса на български компании към нашия пазар.
За година и половина работа се срещнах с над 40 компании от България в различни сектори на икономиката: селско стопанство, транспорт, енергетика, машиностроене, ИТ и индустрия.
Виждаме значителен интерес от страна на българския бизнес към съвместна работа с Казахстан, особено в областта на селското стопанство, транспорта и логистиката. Ние активно взаимодействаме с всяка заинтересована компания и предоставяме цялата необходима подкрепа за изпълнението на съвместни проекти.
Обърнахте специално внимание на редица български общини – Пловдив, Бургас, Варна и Шумен. Моля, споделете вашите резултати?
„Една държава не е само столицата, а столицата не е цялата страна.“ Една от приоритетните области на работа за мен и за посолството като цяло е развитието на връзките между отделните региони на двете страни.
Междурегионалното сътрудничество играе ключова роля в укрепването на търговските, икономическите и културните връзки.
Към днешна дата вече сме постигнали значителни резултати: подписани са меморандуми за побратимяване между Караганда и Несебър, Уралск и Благоевград, Павлодар и Бургас. По предложение на посолството в момента се работи по подписването на Меморандум за установяване на побратименски отношения между Алмати и Варна, а през 2004 г. е подписан Протокол за намерение за сътрудничество. И следващата стъпка трябва да бъде подписването на Меморандума.
Освен това се разглеждат подобни документи между Шимкент и Пловдив, Астана и София. Институцията „Почетни консули” играе ключова роля в развитието на междурегионалното сътрудничество. Днес вече функционират две почетни консулства на Казахстан във Варна и Пловдив.
Тази есен планираме да проведем церемония по откриването на 3-то почетно консулство на Казахстан – в Благоевград. Всички необходими документи вече са готови.
Обмисля се и въпросът за откриване на консулство в Несебър. Намеренията за разширяване на мрежата от почетни консулства са свързани с нарастващия интерес към задълбочаване на сътрудничеството между регионите на Казахстан и България.
Тези стъпки не само спомагат за укрепването на дипломатическите отношения, но и създават нови възможности за икономически растеж и културен обмен между нашите народи.