Касъм-Жомарт ТОКАЕВ, Президент на Република Казахстан
I. ОБЩИ ЦЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕ
Симбиозата на номадския и заседналия начин на живот стана не само основата на икономическата система на региона, но и предопредели формирането на собствена политическа и правна култура, собствена система от ценности, която се отличава във висока степен с толерантност и съпротива към всякакви промени. В необятността на Централна Азия се създаваха и разпадаха империи, развиваха се политически и икономически модели, но тяхната уникална идентичност неизменно се запазваше.
От незапомнени времена нашите народи са взаимодействали хармонично с различни цивилизации.
Благодарение на това регионът играе ключова роля в историята на Великия път на коприната и по-голямата Евразия като цяло, като същевременно запазва своята етнокултурна и духовна идентичност.
На етапа на съвременната история на развитие нашите държави са преминали през много изпитания и трудности. Песимистичните прогнози, че централноазиатските републики ще се присъединят към групата на т. нар. „провалени държави“ не се потвърждават.
Държавите от региона доказаха своята стойност и заеха достойното си място в международната общност.
Благодарение на единството и мъдростта на нашите народи, ние укрепихме нашата териториална цялост, свобода и независимост.
Няма да е преувеличено да се каже, че днес всяка страна в региона е натрупала свой уникален опит в държавното изграждане, развитието на пазарна икономика, възстановяването на културното наследство и формирането на национална идентичност.
Обществените и държавни институции са модернизирани. Създадени са развита инфраструктура и индустрия, положени са хиляди километри нови железопътни линии и пътища, изградени са важни социални обекти. Нашият курс към отвореност и обновление осигури прогресивния растеж на националните икономики и интеграцията в световните икономически отношения.
Системното развитие на системите за образование, здравеопазване и пенсионно осигуряване доведе до значително подобряване на социално-икономическото положение на населението.
Междудържавните отношения в региона също претърпяха драстични промени. Между страните са установени конструктивни двустранни и многостранни диалози на всички нива и се развива взаимноизгодно сътрудничество.
Напредъкът в разрешаването на проблемни въпроси, които преди това често водеха до противоречия и възпрепятстваха цялостното развитие на регионалното сътрудничество, е от фундаментално значение.
Успехът в намирането на взаимноизгодни решения във водния и енергийния сектор заслужава висока оценка. Създават се благоприятни условия за постепенно напредване на въпросите за делимитация на държавните граници, подобряване на работата на ГКПП, разширяване на транспортните връзки, откриване на нови маршрути и улесняване на пътуването на гражданите от 5-те страни.
Процесите на сближаване, насочени към обединяване на усилията в името на осигуряването на дългосрочна сигурност и просперитет на региона, станаха последователни и необратими.
Днес отношенията между петте държави са достигнали нивото на задълбочено стратегическо партньорство и съюз, изпълнени със специфично съдържание както в политическата, търговско-икономическата, културната и хуманитарната сфера.
Държавите от Централна Азия успяха да разработят собствена прагматична стратегия за външнополитически отношения, която създаде стабилизиращ баланс на междудържавни и междурегионални интереси и ни позволи да станем пълноправни участници в глобалните процеси.
„Централноазиатците“, укрепвайки статута на миролюбиви държави, активно насърчават своите идеи и проекти в многостранни структури, са основатели на такива успешни и влиятелни организации като СНГ, ШОС, СВМДА, ОЭС, ЕАЭС, ОТГ и други.
Всичко това ни позволява да говорим с увереност за „Централноазиатската петорка“ като група от стабилно развиващи се и самодостатъчни страни в самото сърце на Евразийския континент.
Няма съмнение, че общото историческо минало, вековните традиции на приятелство и добросъседство ще продължат да служат като непоклатима основа за сближаването на нашите братски народи.
II. РОЛЯТА НА РЕГИОНА В НОВА СТЪПКА НА РАЗВИТИЕ
Благодарение на своето географско положение, държавите и народите от Централна Азия в продължение на векове са допринасяли за взаимното културно обогатяване и установяването на междуцивилизационен диалог на континента. Те имаха значителен принос за запазването на мира и взаимното разбирателство. Днес Централна Азия продължава успешно да изпълнява тази благородна и отговорна мисия.
Държавите ни имат сходни възгледи по въпроси като глобалното устойчиво развитие, осигуряването на всеобща сигурност и стабилност, оказват си взаимно подкрепа в рамките на регионални и международни структури, съавтори на важни резолюции на Общото събрание на ООН.
За увеличаването на политическата тежест на Централна Азия като субект на международната политика свидетелства и появата на нови платформи за диалог под формата „Централна Азия плюс”.
Към днешна дата в този формат са проведени девет срещи и няколко срещи на върха. През последните две години се проведоха първите срещи на върха „Централна Азия – Русия” (Астана), „Централна Азия – Китай” (Сиан), „Централна Азия – САЩ” (Ню Йорк), „Централна Азия – Германия” ( Берлин) и се проведоха две срещи на държавните глави на Централна Азия и Европейския съюз (Астана, Чолпон-Ата), първата среща на върха „Централна Азия – Съвет за сътрудничество в Персийския залив” (Джеда), както и „Централна Азия – Индия” (он лайн форум). Тази година в Астана ще се проведе първата среща на върха „Централна Азия – Япония“.
Отбелязваме, че други държави, както и международни организации, също проявяват интерес към взаимодействие в този формат. По този начин е направена важна стъпка към консолидиране на субективността на региона на световната сцена.
Секторът на развитие на Централна Азия е привързаност към традиционните ценности, съчетани с желание за модернизация и напреднали знания. Това прави региона ни самодостатъчен и влиятелен участник в обновената международна система. Днес ние сме насочени към укрепване на нашата роля като евразийски епицентър на международни геополитически и геоикономически трансформации.
Нарастващата икономическа тежест, отвореността към иновациите и интелектуалният потенциал създават предпоставки за превръщането на региона в един от двигателите на съвременния световен ред. Освен това нашите държави разполагат с всички ресурси и възможности за това.
Особено внимание заслужава консолидирането на усилията в рамките на съвместно участие в регионални проекти с външни партньори за цялостно популяризиране на общи позиции на платформи за диалог.
Убеден съм, че е дошло времето Централна Азия да се позиционира не само като връзка между Азия и Европа, но и като отделен регионален партньор в международните отношения, способен да се превърне в нов център на глобална гравитация.
III. НОВ ФОРМАТ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Очевидно е, че следващото десетилетие ще бъде решаващо за нашия регион и само от нас зависи колко ефективно ще използваме този исторически шанс.
В контекста на глобалната геополитическа турбуленция създадохме пространство на доверие и обща неделима сигурност в региона, премахнахме бариерите пред регионалното сътрудничество и създадохме основата за извеждане на нашето многостранно сътрудничество на качествено по-високо ниво.
Казахстан установи съюзнически отношения с Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан и систематично разширява стратегическото си партньорство с Туркменистан.
Желанието на нашите народи за сближаване се доказва и от активизирането на контактите на почти всички нива. Редовни са взаимните посещения и срещи на държавни глави, което дава тласък за задълбочаване на междупарламентарните, междуправителствените и междуведомствените връзки.
Активният политически диалог и добрата воля се превърнаха в най-важния консолидиращ фактор в развитието на петстранното взаимодействие.
Държавите от региона са създали уникален централноазиатски формат на сътрудничество, основан на такива фундаментални принципи като взаимно зачитане на независимостта, суверенитета и териториалната цялост и мирното разрешаване на евентуални разногласия.
Проведоха се пет консултативни срещи на държавните глави на Централна Азия: в Астана, Ташкент, Туркменбаши, Чолпон-Ата, Душанбе. Резултатите от тях без преувеличение задълбочиха и разшириха регионалното сътрудничество, изведоха го до безпрецедентно ниво, придавайки на интеграционните процеси прогресивен, системен и най-важното непрекъснат характер.
На първата среща в Астана през 2018 г. бяха набелязани основните направления на взаимодействие между петте страни от региона. В резултат на това се активизираха контактите в областта на гарантирането на регионалната сигурност.
По време на втората среща в Ташкент през 2019 г. лидерите от Централна Азия излязоха с редица широкообхватни инициативи за насърчаване на регионалното сътрудничество. По-специално, Казахстан пое инициативата за необходимостта от подписване на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество за развитието на Централна Азия през 21 век и за провеждане на редовни срещи на секретарите на съветите за сигурност на страните от региона. Важен резултат несъмнено беше приемането на Правилник за провеждане на срещи на върха.
Дневният ред на третата среща на върха в Туркменбаши през 2021 г. стана много натоварен. Държавните глави инициираха свикването на Междупарламентарния и Младежкия форум и създаването на Бизнес съвета. Значително беше утвърждаването на символите на Консултативните срещи.
Основните политически резултати от четвъртата среща в Чолпон-Ата през 2022 г. бяха началото на процедурата за подписване на петстранния Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество за развитието на Централна Азия през 21 век, както и одобрението на на Програмата за Зелен дневен ред за Централна Азия и Концепцията за взаимодействие в многостранни формати.
На петата юбилейна среща в Душанбе през 2023 г. беше направена първата стъпка към институционализиране на формата на Консултативните срещи на държавните глави на Централна Азия. Лидерите на страните решиха да създадат Съвет на националните координатори (за консултативните срещи на държавните глави на Централна Азия).
В кулоарите на шестата консултативна среща в Астана ще бъдат доразвити срещите на ръководителите на транспортните ведомства, ще се проведе първата среща на министрите на енергетиката, както и среща на министри и служители по медийни и информационни въпроси на държавите от регионът.
Като цяло редовните срещи на високо ниво дадоха значителен тласък на съвместната работа във всички области. На първо място, това се обслужва от приемането на „пътни карти“ за развитие на регионалното сътрудничество, които определят мерки за укрепване на практическото взаимодействие.
В резултат на това търговско-икономическите и бизнес връзките в региона значително се засилиха.
За кратък период по исторически стандарти Централна Азия се превърна в зона на взаимноизгодно сътрудничество с динамично развиващ се търговски, инвестиционен, транспортен и комуникационен потенциал.
През последните пет години (2018–2023 г.) обемът на взаимната търговия почти се е удвоил – от 5,7 млрд. долара на 11 млрд. долара. В края на миналата година вътрешният стокообмен нараства с близо 25%. В същото време търговията на Казахстан със страните от Централна Азия миналата година се е увеличила с 26,8%, достигайки 8 милиарда долара.
Съвместните големи проекти не само носят осезаеми ползи за участниците в тях, но и променят цялата конфигурация на икономиката на Централна Азия.
Важна област на сътрудничество е развитието на мрежа от търговски, логистични и индустриални центрове в граничните райони, които могат да станат нови двигатели на взаимната търговия и съвместните инвестиционни дейности.
Реализацията на транспортния и логистичен потенциал на нашите страни придобива стратегическо значение. Този район е предназначен да се превърне в нова отправна точка за бързото развитие на региона.
Обръща се голямо внимание на създаването на съвместни предприятия в областта на индустрията, енергетиката, селското стопанство, транспорта и цифровизацията, които действат като местни точки на растеж. Важна стъпка в тази посока ще бъде одобрението тази година на Плана за действие за развитие на индустриалното сътрудничество между централноазиатските държави.
IV. ОБЩА ВИЗИЯ ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА РЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Предишната среща на върха в Душанбе за пореден път потвърди, че процесите на консолидиране на усилията на всичките пет държави в името на трансформирането на нашия „общ дом“ дават мощен тласък за превръщането на Централна Азия в икономически развит и проспериращ регион.
В тази връзка предстоящата среща в Астана има за цел да отвори нова глава в развитието на държавите от региона за следващия петгодишен период (2024–2028 г.).
Днес, в контекста на деглобализацията, вътрешнорегионалното взаимодействие между страните от Централна Азия придобива голямо значение както за нейното самосъхранение като специална цивилизационна зона, така и за стабилизирането на региона като цялостен организъм. Обединяващият принцип трябва да бъде взаимното допълване на петте държави, обусловено от историческата и културна общност на нашите страни и народи.
Както е казал великият Ал-Фараби: „Цялата земя ще стане добродетелна, ако народите си помагат един на друг, за да постигнат щастие“.
На новия етап на развитие сме изправени пред редица значими цели и задачи, чието решение ще определи съдбата на региона и народите, живеещи тук.
ПЪРВО. Поддържането на мира и стабилността не само в Централна Азия, но и в съседните региони като ключово условие за дългосрочно развитие и прогрес.
Един от приоритетните аспекти на външната политика на Казахстан е стремежът към баланс. Винаги се придържаме към принципа „Първо мирът“.
Като отговорен участник в световната общност Казахстан се обявява за стриктно спазване на принципите на международното право, зачитане на суверенитета и неприкосновеността на границите.
Мога да кажа с увереност, че има много страни, които споделят гледната точка на Казахстан. Позициите на много държави се допълват и са насочени към създаване на справедлив, предвидим световен ред. В нашето бурно време това е надеждна основа, върху която да градим конструктивна визия за бъдещето.
На фона на продължаващата трудна военнополитическа обстановка по периметъра на Централна Азия е необходимо сътрудничество в областта на отбранителната политика и сигурността.
Създаването на регионална архитектура за сигурност, включително чрез разработването на Каталог на рисковете за сигурността за Централна Азия и мерките за предотвратяването им, е от особено значение.
Основните приоритети на държавите от региона са формирането на неделимо пространство за сигурност в Централна Азия, търсенето на цялостни подходи за решаване на ключови проблеми в борбата с традиционните и новите заплахи, разработването на мерки за реагиране и превенция, както и активно взаимодействие с ООН и други международни и регионални организации в тази област.
ВТОРО. По-нататъшно развитие на икономическия потенциал, задълбочаване на връзките на сътрудничество.
Постоянната задача на нашите страни, разбира се, остава формирането на солидна икономическа основа за многостранно сътрудничество.
Днес, благодарение на съвместните усилия на страните от региона и мощния икономически потенциал, Централна Азия се превръща в зона на големи възможности в търговията, инвестициите, науката и иновациите.
Общата територия на нашите държави е 3 882 000 кв. км, население - повече от 80 милиона души, общият брутен вътрешен продукт достига 450 милиарда долара. Регионът съдържа около 20% от световните запаси на уран, 17,2% нефт и 7% природен газ. По отношение на производството на въглища и производството на електроенергия Централна Азия е съответно на 10-то и 19-то място в света.
Взаимното допълване на нашите икономики ни позволява да гарантираме устойчивост им на външни рискове и да диверсифицираме търговските и производствените цикли. Този процес може да бъде улеснен от ефективното изпълнение на съвместни икономически проекти.
Важна задача е технологичното развитие на нашите икономики. Необходимо е постепенно да се отдалечим от зависимостта от ресурси. В този контекст дигитализацията и креативната индустрия, които обхващат медии, кино, музика, дизайн, образование и информационни технологии, могат да се превърнат в точки на икономически растеж. Страните от региона имат добър потенциал за създаване на съвместни проекти в тази посока.
Бумът на дигиталните и творческите индустрии ще допринесе за последователен преход от икономика, основана на ресурсите, към интелигентно производство.
Убеден съм, че икономическото сътрудничество в Централна Азия може да се превърне, ако не в основен, то поне в един от ключовите източници на растеж за нашите национални икономики.
ТРЕТО. Регионът има всички възможности да се превърне в един от най-важните транспортни, логистични и транзитни центрове на планетата.
Централна Азия бързо се превръща в ключова връзка в глобалните транспортни комуникации. На първо място, това е перспективният китайски проект „Един пояс, един път” и международният транспортен коридор „Север-Юг”, в който в една или друга степен участват всички страни от региона.
Днес нашите държави насърчават други обещаващи идеи за формиране на нови транспортни коридори.
Казахстан, заедно със своите партньори, активно развива Транскаспийския международен транспортен маршрут (среден коридор), обемът на трафика може да бъде увеличен пет пъти в средносрочен план.
Откриват се нови възможности във връзка с развитието на морската инфраструктура на Казахстан - пристанищата Актау и Курик, през които преминават все по-големи обеми товари от Китай, страните от Централна Азия към Южен Кавказ, Турция и по-нататък към Европа.
Транспортните коридори, които се развиват през територията на Афганистан, ще осигурят достъп до перспективните пазари на страните от Южна Азия и пристанищата на Индийския океан. Това е в интерес на целия регион.
Чрез обединяване и разширяване на сътрудничеството в областта на транспорта в рамките на Централна Азия и със страни извън нейните граници, ние ще можем да постигнем много от нашите цели.
За предстоящия период ключовите области на взаимодействие между нашите страни в транзитния и транспортния сектор трябва да бъде цялостното подобряване на транспортните връзки (увеличаване на честотата на полетите, стартиране на нови въздушни и железопътни маршрути, модернизиране на граничните пунктове и т.н.); осигуряване на бързо развитие на транспортната инфраструктура с въвеждането на иновативни технологии; разширяване на транзитните възможности и ефективно използване на транзитния и логистичен потенциал на региона.
ЧЕТВЪРТО. Разработване на общи подходи за осигуряване на водна, енергийна и продоволствена сигурност.
Проблемът с недостига на вода, който през последните години засяга почти всички страни от региона, оказва негативно влияние върху социално-икономическото положение на фермерите и води до сериозни икономически щети за населението.
В този контекст бих искал да подчертая изключителната роля на Международния фонд за спасяване на Аралско море като уникална регионална платформа за обсъждане и решаване на най-важните водни, енергийни, екологични и социално-икономически проблеми.
Като настоящ председател на IFAS, Казахстан предложи да се засили сътрудничеството в рамките на Фонда, както и съвместно да започне създаването на Международен воден и енергиен консорциум, в който също е важно да се включи и хранително-вкусовата промишленист, тъй като въпросът с водата е неразривно свързан с продоволствената сигурност на региона. Страната ни традиционно е за конструктивен и открит диалог за решаване на тези проблеми.
Енергийните проекти на века за целия регион могат да бъдат изграждането на ВЕЦ Камбарата-1 в Киргизстан и ВЕЦ Рогун в Таджикистан. Изграждането на тези съоръжения ще има мултиплициращ ефект за всички страни.
Глобалната продоволствена сигурност е засегната от продължаващата геополитическа криза. За да се сведе до минимум зависимостта на страните от Централна Азия от външни фактори, са необходими координирани мерки в тази посока.
За тези цели Казахстан предложи да се разработи Стратегически план за осигуряване на продоволствената сигурност в Централна Азия до 2030 г. с формирането на единна информационна платформа за анализ и обмен на данни между петте страни.
Важен инструмент за намаляване на негативния ефект от глобалното изменение на климата е преходът към „зелена“ икономика.
В региона има желание да се реализира големият природен потенциал от възобновяема енергия, който имаме. Така в Казахстан е планирано да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници до 15% до 2030 г., а до 2060 г. възнамеряваме да постигнем въглеродна неутралност.
Широкото използване на възобновяема енергия не само ще бъде от полза за околната среда чрез намаляване на емисиите на парникови газове, но също така ще помогне за подобряване на енергийната сигурност и създаване на нови работни места. По-нататъшният обмен на знания, ресурси и най-добри практики може да помогне за укрепване на сътрудничеството в тази област.
ПЕТО. Най-важният и най-ценен ресурс на Централна Азия е младото интелектуално поколение.
Централна Азия е един от „най-младите“ региони на света. Средната възраст на населението тук е едва 28,7 години.
Според оценките на ООН до 2040 г. средната възраст на жителите на региона ще намалее още повече и ще бъде 28,3 години, което е значително по-ниско от прогнозите за други региони, Северна Америка (41,5), Европа (46,8), Китай (48) .
Това е уникално конкурентно предимство, което отваря огромни възможности за икономическо и социално развитие на всичките пет страни. Младежта може да се превърне в движеща сила зад процесите на обновяване в икономическата, технологичната и културната сфера. Именно в ръцете на по-младото поколение е ключът към успеха в глобална конкурентна среда.
В този контекст неотложните задачи са задълбочаване на сътрудничеството в областта на науката и образованието, укрепване на младежките връзки и формиране на съвместни платформи, насочени към разширяване на възможностите и реализиране на потенциала на подрастващото поколение.
От своя страна Казахстан активно подкрепя развитието на междууниверситетското сътрудничество, откриването на кръстосани филиали на университети и съвместни факултети.
Ние високо ценим желанието на младите хора от съседните страни да получават висше образование в Казахстан и от наша страна значително увеличаваме квотите за обучение в нашите университети. Днес около девет хиляди студенти от Централна Азия учат в казахстански университети.
През последните години у нас бяха открити представителства на редица водещи чуждестранни университети. Нараства броят на университетите, които извършват научни изследвания. Откриват се технологични паркове и инженерни центрове.
Това се прави като част от нашата стратегическа цел да превърнем Казахстан в регионален образователен център.
В момента, чрез съвместни усилия, ние уверено се движим към изграждането на единно централноазиатско пространство за висше образование.
ШЕСТО. Важна мисия е формирането на цивилизационната идентичност на нашите страни въз основа на хармонизирането на културните и хуманитарните връзки на братските народи.
Изграждайки модерния образ на Централна Азия, ние създаваме и нов поглед към националната и регионална идентичност на нашите граждани.
Свързва ни особен средноазиатски манталитет, въз основа на който е сформирана самобитна култура и традиции. Стълбовете на централноазиатската идентичност са зачитането на общите исторически корени, междукултурният диалог и междурелигиозната хармония.
Историческата памет е в основата на националната идентичност на нашите народи. Оправданата гордост от постиженията на нашите предци и богатата култура служат като мощен тласък за успешното развитие на нациите в настоящето, както и за техния уверен възход в бъдещето. Затова трябва да обръщаме повече внимание на светлите страници от общото ни минало.
Смятам, че е наложително написването на обща история на Централна Азия въз основа на тюркски, персийски, арабски, китайски, руски и западноевропейски източници е много популярна задача.
За да подобрим нашата глобална конкурентоспособност, ние трябва неуморно да преследваме общи цели, като същевременно поддържаме нашето единство. Както е казал великият Абай: "Началото на успеха е единството."
В контекста на развитието на геополитическите проекти и идеологии в света, регионът трябва да защити своя духовен и културен код, който е съвкупност от най-добрите традиции на гостоприемство, солидарност и взаимопомощ, запазване на семейните ценности и много други.
В заключение бих искал да подчертая: регионалното сътрудничество е не само обективна реалност, но и жизненоважна необходимост.
В условията на геополитическа несигурност и деградация на съществуващия модел на световен ред това всъщност е единственият прагматичен подход. Нашето бъдеще зависи от укрепването на сплотеността, взаимното доверие и отвореността към света. Само въз основа на тези принципи ще можем да осигурим възраждането на Централна Азия като динамичен, иновативен и културно богат регион.
Укрепването на парадигмата на регионалното единство ще послужи като най-оптимален отговор на настоящите и бъдещи предизвикателства, ще ни позволи да разработим консолидирани подходи за ограничаване на негативните тенденции и ще стане основа за ефективни мерки за противодействие на всякакви външни сили.
За тези цели по предложение на Казахстан беше изготвена Концепция за развитие на регионалното сътрудничество „Централна Азия-2040“, която отразява насоките за по-нататъшното развитие на многостранното петстранно взаимодействие.
От своя страна ние последователно се придържаме към принципа „Успешна Централна Азия – успешен Казахстан“ и сме готови да развиваме интеграционните процеси дотолкова, доколкото са готови нашите стратегически партньори и съюзници в региона.