Цената на руската параноя

Докато войната на Русия в Украйна става все по-скъпа, а краят ѝ не се вижда, Кремъл продължава да затяга хватката си върху руското общество. Наред с разширяването на репресиите, включително срещу някои държавни служители и чиновници, както и със заглушаването на негативните публикации за войната и икономиката, през последните месеци този натиск включва чести прекъсвания на интернет и нови драконовски ограничения върху социалните мрежи. За самите руснаци тези мерки представляват рязък контраст с относително умерените свободи, на които се радваха преди 2022 г., когато започна войната, пишат Андрей Солдатов и Ирина Бороган за Foreign Affairs.

Още новини от Украйна

По-малко очевидна обаче е драматичната промяна във вътрешната доктрина за сигурност, която стои в основата на тези усилия. През по-голямата част от първите две десетилетия на управлението на руския президент Владимир Путин водещият модел за държавна сигурност беше борбата с тероризма и екстремизма. Войните в Чечения в началото на управлението му например бяха представяни като "контратерористична операция". До 2022 г. основните политически противници на Кремъл — сред тях избягалите в изгнание олигарси Борис Березовски и Михаил Ходорковски, а по-късно и опозиционният активист Алексей Навални и неговата организация, както и създаденият от опозицията в изгнание Руски антиправителствен комитет — бяха обявявани за терористи или за поддръжници на тероризма.

С проточването на войната в Украйна Кремъл се нуждаеше от по-агресивна стратегия, за да държи под контрол възприеманите като опозиционни фигури — както и обикновените руснаци. За Федералната служба за сигурност (ФСБ) - основният наследник на съветското КГБ, това означаваше промяна на фокуса — от борба с терористите към преследване на шпиони. Използвайки тактики, усъвършенствани още през съветската епоха, силите за сигурност започнаха кампания за изкореняване на всякакви заплахи за властта на режима. А тъй като потенциални чуждестранни агенти могат да се намират навсякъде, контраразузнавателният подход позволи на ФСБ да проникне много по-дълбоко както в обикновеното общество, така и в частните компании и самите държавни институции.

Но управлението чрез преследване на шпиони и насаждане на параноя има и значителна цена. Тъй като както държавните институции, така и частните предприятия се страхуват от репресии от страна на ФСБ, те започнаха да укриват точни данни, да избягват вземането на решения и като цяло да преминават в режим на оцеляване. Сред обикновените руснаци и държавните служители засилващият се социален контрол и наказателните преследвания за държавна измяна създадоха всеобхватна атмосфера на недоверие и засилиха усещането за парализа. За Кремъл изграждането на всесилна държава за сигурност в крайна сметка може да подкопае способността му да управлява.

Шпиони навсякъде

Трудно е да се надцени мащабът, в който режимът на Путин използва контраразузнавателни инструменти след нахлуването в Украйна. Първият въпрос беше как да се контролира руският елит, голяма част от който не беше особено ентусиазиран от прякото противопоставяне със Запада. За да възстанови дисциплината, Кремъл не само засили използването на селективни репресии, но и често прибягваше до законодателството срещу шпионажа.

Селективните репресии бяха въведени още преди 2022 г. чрез вкарването в затвора на редица губернатори, министри и високопоставени държавни служители по обвинения в корупция и злоупотреба с власт. През следващите години обаче службите за сигурност използваха това оръжие по безпрецедентен начин. До момента те са арестували представители на широк кръг министерства — на цифровото развитие, отбраната, енергетиката, науката и образованието, промишлеността и търговията, вътрешните работи, транспорта, културата, извънредните ситуации, развитието на Далечния изток и Арктика — както и членове на московското градско управление. Те агресивно преследват и обвинения в злоупотреба с власт, измами и присвояване срещу служители на федерални агенции като Федералната служба за изпълнение на наказанията, Федералната служба за надзор в сферата на природните ресурси, Националната гвардия, Агенцията за гарантиране на влоговете и Митническата служба.

ФСБ е участвала в много от тези наказателни преследвания, като е предоставяла компрометираща информация за набелязаните служители. Често изглежда, че целта е била те да бъдат използвани като предупреждение към останалите. Показателен е случаят с Максим Паршин — компетентен държавен служител, който беше заместник-министър на цифровите комуникации и беше арестуван през юли 2023 г. Паршин ръководеше националната програма на Русия за заместване на вноса — изключително важна за военните усилия — и беше в добри отношения с руския министър на отбраната Андрей Белоусов. Въпреки това ФСБ избра да го превърне в показен пример, за да демонстрира, че никой не е извън обсега ѝ. През октомври 2025 г. той беше съден по съмнителни обвинения в подкуп и получи девет години затвор. За останалите служители в неговото министерство посланието беше ясно: ФСБ няма да толерира нищо друго освен пълно подчинение.

В много случаи тези наказателни преследвания са включвали обвинения в шпионаж, като контраразузнавателното звено на ФСБ е предоставяло уличаващата информация. В редица случаи е участвал и Департаментът за военно контраразузнаване — структурата, която официално отговаря за разкриването на чужди шпиони във въоръжените сили. Това отразява нарастващата зависимост на руската индустрия от военните поръчки.

Войната промени и начина, по който ФСБ третира възприеманите като политически противници на режима. През първите 20 години от управлението на Путин политическите му противници рядко бяха обвинявани в политически престъпления. Вместо това обикновено им се приписваха икономически нарушения като присвояване и измами. Тази стратегия позволяваше на Кремъл публично да отрича съществуването на политически репресии, като същевременно представяше опозицията като по своята същност корумпирана.

Този подход обаче се промени скоро след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. През април 2022 г. Комисията за защита на държавния суверенитет към Съвета на федерацията — горната камара на руския парламент — обяви планове да проучи дейността на т.нар. несистемна опозиция в Русия: политически групи и опозиционни партии, които не са представени или са изключени от Държавната дума. Сенатори, близки до Кремъл, заявиха, че някои от тези фигури са виновни в държавна измяна. В руското законодателство държавната измяна се разбира като форма на шпионаж — действия, при които се компрометира или се работи срещу руската държава в полза на чужда сила.

По това време руските сили за сигурност вече бяха арестували опозиционния политик Владимир Кара-Мурза. През октомври 2022 г. срещу Кара-Мурза официално бяха повдигнати обвинения в държавна измяна заради публични изказвания срещу войната в Украйна в Лисабон и Вашингтон. (След две години в затвора той беше освободен през август 2024 г. при размяна на затворници, организирана от администрацията на Джо Байдън.)

През първите месеци на войната обвинението в държавна измяна беше разширено и то по такъв начин, че да обхваща руснаци, които се присъединяват към врага. ФСБ го използва, за да започне мащабна операция, при която подмамва млади руснаци да комуникират с украинци или с руски подразделения, воюващи на страната на украинските въоръжени сили, след което ги обвинява, че помагат на врага. Служители на ФСБ, представящи се за украинци или за членове на руски подразделения, воюващи на страната на Киев, се свързвали с руснаци, известни с антивоенните си позиции, и ги подмамвали да се съгласят или да се сражават за противниците на Русия, или да ги подпомагат финансово.

Един от най-ярките показатели за мащаба на тази кампания е експлозивното нарастване на делата за държавна измяна и шпионаж от началото на войната. Преди нахлуването Русия е регистрирала средно по 10-15 дела за държавна измяна годишно. Оттогава броят на наказателните преследвания по член 275 — за държавна измяна — рязко се е увеличил. Според доклад на ООН, проследяващ делата по член 275 между 2022 г. и средата на 2025 г., през 2023 г. е имало 167 осъдителни присъди, през 2024 г. — 361, а през първата половина на 2025 г. — 232. Днес темпото може да е още по-високо: според базираната извън Русия правозащитна организация "Първи отдел" през първото тримесечие на 2026 г. е имало 143 дела, свързани с държавната сигурност, спрямо 125 за същия период през 2025 г.; през март съдилищата са поставили нов рекорд, като са произнесли 48 присъди — повече от една на ден. Средната присъда за държавна измяна е 15 години и пет месеца. Много от тези дела не биха били квалифицирани като държавна измяна според правната рамка отпреди войната.

"Големият брат" на Сталин

Макар стратегията за контрашпионаж да представлява промяна за режима на Путин, тя не е нова. Много от конкретните ѝ тактики отдавна са съществували и службите за сигурност могат да се опрат на десетилетия съветски опит в използването им. Руските сили за сигурност са възприели контрашпионския начин на мислене още по време на Руско-японската война през 1905 г. Тази война завършва с унизително поражение от противник, смятан за много по-слаб, и много царски чиновници обвиняват за изхода японски шпиони и саботьори.

По време на Първата световна война, когато представянето на руската армия отново не отговаря на обществените очаквания, цели социални и етнически групи са обвинени, че помагат на Германия. Сред тях са евреи, чуждестранни бизнесмени, останали в Москва, и в крайна сметка дори самата императрица заради германския ѝ произход. Говорело се, че е прокарана пряка телефонна линия от Царское село — резиденцията на царя край Санкт Петербург — до германския Генерален щаб, за да бъдат предавани военни тайни. Властите обвиняват и революционерите, особено болшевиките, че работят за врага, като Временното правителство на Русия обявява Владимир Ленин за "германски шпионин" месеци преди Октомврийската революция.

След 1917 г. болшевиките се стремят да унищожат всичко, наследено от стария режим — с изключение на манията на Русия по шпионажа. Намесата на войски на съюзниците на страната на белите по време на Руската гражданска война задълбочава болшевишката параноя, а лидерите на болшевиките стигат до извода, че враждебните сили винаги ще се стремят да унищожат Русия, като насърчават вътрешни врагове. Резултатът е манталитетът на обсадена крепост — убеждението, че съветската държава е постоянно обградена от външни врагове, които се стремят да действат чрез свои сътрудници вътре в страната.

Още в началото съветските служби за сигурност разработват концепцията за "контраразузнавателно покритие": военни подразделения, държавни институции и ключови съветски предприятия трябва да бъдат "покрити" от контраразузнавателни агенти, за да се предотврати проникването на чужди разузнавателни служби. Като стратегия за сигурност тя е всеобхватна и набляга на натрапчивото наблюдение и превантивните действия, а не на разследването след извършено нарушение. За да бъде ефективна, тя изисква постоянно присъствие на служители на службите за сигурност в наблюдаваните институции. Кремъл смята това за напълно оправдано предвид възприемания екзистенциален характер на заплахата. След като я развиват през 20-те години на ХХ век, съветите продължават да прилагат тази стратегия през Втората световна война, след смъртта на Сталин и по време на "размразяването", настъпило при неговия наследник Никита Хрушчов.

Съветската доктрина за контраразузнаване оцелява дори след разпадането на Съветския съюз. Когато Путин става директор на ФСБ през 1998 г., той създава ново мощно Управление за икономическа сигурност, начело с близкия му съюзник Николай Патрушев. Макар задачата му да е да постави олигарсите под контрол — нещо, с което неговият предшественик - съветското КГБ, никога не е бил натоварван — то продължава да се основава на тази дългогодишна съветска традиция. Затова управлението включва контраразузнавателни екипи, които да наблюдават промишлеността, транспорта и финансовата система.

До момента на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна "контраразузнавателното покритие" вече се използва като по-широк инструмент за социален контрол. Войната обаче дава на ФСБ възможност да го приложи практически във всяка сфера на руския политически, военен и икономически живот. В този смисъл ФСБ не се нуждае от изобретяването на нова стратегия; тя просто може значително да засили и разшири практики, които вече са дълбоко вкоренени в руската архитектура за сигурност.

За службите за сигурност контраразузнавателното покритие изпълнява двойна функция. От една страна, то дава на Путин ефективно средство да гарантира стабилността на режима и да укрепва властта си вътре в страната. Но за ФСБ това покритие също така предоставя възможност да разшири собственото си влияние върху правителството и държавния административен апарат. И изглежда, че това работи: въпреки повече от четири години и половина война елитите са били принудени да се подчинят напълно, а признаците на открито несъгласие са почти никакви.

Лошата новина е, че няма новини

И все пак подходът, основан на преследването на шпиони, създава парадокс. Същите практики, които позволяват на Кремъл неуморно да затяга политическия контрол, същевременно подкопават способността на държавата да управлява. В стремежа си да превърне всяка възприемана политическа заплаха в потенциален акт на държавна измяна държавата вече не разчита на правни норми, а на секретни оценки на ФСБ, които често се превръщат в основа за наказателни преследвания. Изправени пред тази безконтролна държава, руските чиновници, елитите, публичните институции и частните организации прибягват до самоцензура и все по-често не желаят да публикуват информация за потенциално непопулярни факти или събития.

Връзките на руската индустрия с армията допълнително усложняват ситуацията. С нарастването на военното търсене частните компании често се чувстват принудени да участват във военни инициативи или проекти с двойно предназначение, които обслужват военни цели. Но тези договори водят със себе си контраразузнавателен надзор, който от своя страна може да изложи ръководителите на индустрията на обвинения в държавна измяна, ако изостанат от графика или надхвърлят бюджета. Сега ФСБ може да бъде пусната в действие, за да ги дисциплинира по сталинистки модел. На 30 юли, например, отделът на ФСБ за контраразузнавателно наблюдение на индустрията арестува заместник-изпълнителния директор и двама висши ръководители на "Газпром Енергохолдинг" — дъщерно дружество на "Газпром", което е най-големият оператор на електроенергийни и топлофикационни активи в Русия, с 80 електроцентрали в цялата страна. Арестите, официално извършени по обвинения в подкуп, отправиха недвусмислено предупреждение към "Газпром" и цялата нефтена и газова индустрия, която е изправена пред задълбочаваща се криза в производството и разпределението в резултат на прекъсванията, причинени от войната.

Изправени пред подобен контрол, руските научноизследователски институции започнаха да не желаят да споделят информация с външни организации. Данни, които обикновено биха се считали за безобидни — резултати от изследвания, статистика, оценки, технически анализи — вече се разглеждат като потенциален риск за сигурността. В същото време университети, аналитични центрове и изследователски институции рязко ограничиха сътрудничеството и контактите си с чуждестранни партньори не само заради западните санкции, които затегнаха визовите правила и увеличиха разходите за пътувания, но и заради страха от службите за сигурност. През юни 2025 г. Путин подписа закон, който задължава всички руски организации, занимаващи се с научна, научно-техническа и технологична дейност с чуждестранно участие, да подават подробни отчети в база данни, управлявана от ФСБ. Участието в такива проекти също зависи от одобрението на ФСБ.

Логиката на безмилостния надзор от страна на службите за сигурност доведе и до рязко ограничаване на публикуването дори на рутинна статистика. През 2025 г. Федералната служба за държавна статистика (Росстат) спря да публикува демографските данни на страната. Тази година Росстат спря да предоставя и данни за заплатите на държавните служители, учителите и лекарите; за разходите на руснаците за жилища и комунални услуги; както и за доходите и разходите на домакинствата. По този начин Росстат последва примера на поне 14 други държавни агенции, които са спрели да публикуват статистика от началото на войната. Главната прокуратура спря да актуализира данните за престъпността; Министерството на финансите прекрати публикуването на подробна бюджетна информация; а централната банка ограничи разкриването на данни за международните резерви. Междувременно правителството удължи забраната за публикуване на статистика за производството на нефт и газ, която е в сила от април 2023 г., и позволи на банките и публично търгуваните компании да не разкриват финансова информация. Годишните декларации за доходите на държавните служители — стандартно изискване преди войната — изчезнаха напълно.

Понякога липсата на данни е очевидна дори в изявленията на Кремъл. Да вземем, например, тежкия недостиг на енергия в Крим. Местни публикации това лято показват, че бензин има само в 1-2% от бензиностанциите — в противоречие с казаното от Путин в средата на юли, когато той увери жителите на Крим, че се изгражда "защитена система", която да осигури на полуострова постоянни доставки на гориво — система, до която "на врага ще му бъде наистина трудно да достигне". Всъщност няма доказателства за съществуването на подобна система и изглежда вероятно Путин да не е бил информиран за реалната ситуация.

Да хапеш ръката, която те храни

От началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, когато е изправен пред избора между по-голям контрол и по-ефективно управление, Кремъл последователно избира по-големия контрол. В резултат на това много от министерствата и агенциите, които са от ключово значение за военните усилия и за поддържането на икономиката на повърхността въпреки санкциите — включително Министерството на отбраната и Министерството на цифровото развитие, което отговаря за националната програма за заместване на западните технологии — се превърнаха в мишени на селективни репресии.

Затова едва ли е изненадващо, че Русия изпитва сериозен недостиг на инфраструктура за облачни изчисления и съхранение на данни. И двете изискват бързи национални решения на кризата с центровете за данни в Русия, породена от остарялото оборудване и ограниченията на електроенергийната мрежа. А заради санкциите тези проблеми вече не могат да бъдат решавани по обичайния начин — чрез придобиване на по-нова технология от Запада. Затова компаниите и инвеститорите се колебаят да инвестират — от страх, че предлаганите от тях решения, включващи международни технологии, могат да предизвикат ответна реакция от ФСБ.

Това е един от уроците от работата с американската технологична компания Cloudflare, на чиито услуги преди това разчитаха много руски уебсайтове. Cloudflare е популярна в Русия, защото помага на сайтовете да се зареждат по-бързо, като свързва потребителите с най-близкия сървър. От лятото на 2025 г. обаче руските цензори се опитват да ограничат достъпа до услугите на Cloudflare. А ситуацията се влоши значително след юни 2026 г., когато ФСБ обвини Cloudflare, че работи с американското разузнаване. Това обвинение, което може да доведе до нови арести, предизвика страх в цялата руска телекомуникационна индустрия.

Безспорно моделът, основан на контраразузнаването, е помогнал на Кремъл да постигне непосредствените си политически цели. Но тези предимства са постигнати на висока цена. Чиновниците спират да съобщават за проблеми, преди те да се превърнат в кризи. Регионалните власти избягват инициативността, освен ако не получат изрична заповед. Изследователи, статистически агенции и компании укриват информация, която може да привлече вниманието на властите. А държавните служители в цялата администрация оставят ефективното управление на заден план в очакване на инструкции отгоре.

За Кремъл днес рискът от парализа на елита е реален: той вече се простира отвъд научната и експертната общност и обхваща висши държавни служители и ръководители на индустриите в Москва и регионите. Като разрушава обратната връзка, от която всяко стабилно правителство — дори най-авторитарното — се нуждае, за да остане на власт, режимът на Путин става все по-неспособен да разбира реалното състояние на Русия. А това в дългосрочен план може да направи Путин много по-уязвим към истинска политическа криза.