Няма значение колко богата и яка е жертвата, хваната в мрежите на капиталистите - тя може да се мята и съпротивлява дълго… Докато не източат последната капчица кръв от нея. Точно това става с Африка – и нейната агония продължава не от вчера. Терорът, жестокостта и страхът векове наред вадят душицата на континента, станали са начин на живот там. Причините за човешката трагедия са класически: социално – икономически, религиозни и политически. Предвид недоразвитостта на държавната администрация и младостта на нациите (в буквален и преносен смисъл) от тези съставки се получава неустойчива смес, която постоянно кипи и често експлодира.
До средата на XX век африканските народи са лишени от възможността да живеят самостоятелно. Тяхната естествена еволюция е забавена. А законите за общественото развитие са универсални и неподвластни на човешката воля. Имало е многобройни опити да ги опровергаят, да скочат, да речем, от неизживения докрай феодализъм в комунизма, но всичко е приключвало безславно. Какво да се прави – колективното съзнание изисква дълго съзряване (а това ние знаем от собствен опит). В резултат в онези страни дори сега принадлежността към племето и рода значат много. Там политическите партии обикновено се учредяват на основата не на идеологията, а на връзките на членовете им с определена общност. Същото важи и за терористичните групи – например, ядрото на «Боко Харам» е съставено от етническата група канури.
В древността племената, населяващи вътрешните области на континента, са живеели изолирано едно от друго. В резултат тяхната социокултурна еволюция се задържа.
Кратка забележка. Отличителна черта на африканското цивилизационно развитие е, че в желязната епоха то встъпва направо от каменната. Този преход завършва едва към II в. н.е. За сравнение – в Близкия изток преминават от бронз към желязо през XIII в. пр.н.е., а в Европа – в края на XI в. пр.н.е.
Околната среда е била непригодна за живот: тежки климатични условия, огромни пространства, непроходими терени, диви животни и болести… Всичко това е възпрепятствало обмена на опит и знания между разпилените човешки групи.
А после идват колонизаторите – на няколко столетия по-развити, добре въоръжени, с голямо самочувствие и много алчни. Местните не са имали шанс срещу тях.
Помните за Триъгълната търговия, нали? Корабите от Ливърпул плавали до Гвинейския залив. Оттам, след като напълнели трюмовете им с роби, продължавали за Америка. Живия товар продавали на плантаторите, а в метрополията предприемачите се връщали със захар, памук, тютюн, кафе и т.н. Според ООН 17 милиона човека са били включени в този трансатлантически стокооборот. Значителна част от тях умира още в морето. А са ги изпращали на другия край на света кризата на пазара на труда - нямало кой да работи, понеже белите изтребват или заразяват неизличимо индианците. Условията за живот и труд на новото място са били ужасни. Третират негрите като добичета.
Всъщност, подобна участ е сполетяла и нашите деди – било е обичайно преминаващите през поробените ни земи високопросветени англичани и французи да купуват българчета – препродавали ги сетне с печалба на робските пазари в Истанбул.
Нищо добро не чака и останалите на родна земя туземци. Господарите ги експлоатират безжалостно.
През 1885 год. на Берлинската конференция са уточнени границите на европейските колонии в Африка. Деветдесет процента от територията на континента стават владения на Великобритания, Франция, Португалия, Германия, Белгия, Италия и Испания. Египет по онова време де юре е бил част от Османската империя, но фактически се намирал под контрола на Лондон.
В началото на XX век официална независимост съхраняват само Етиопия и Либерия (създадена от Американското колониално общество за разселване на освободените роби). Също и Мароко – но впоследствие то е поделено между Париж и Мадрид.
И още няколко думи за значението на природните условия. Статистиката показва, че през 1840 год. английският африканския корпус е почти унищожен – деветдесет процента от личният състав или боледува тежко, или е изваден от строя в хода на схватките с местните племена. Продължителността на живота на белия човек е била между година и година и половина.
Колонизаторите се стараят да «европеизират» и «цивилизоват» нещастните чернокожи чрез робски труд, унижения и наказания. Заграбват земята, затварят племената в резервати. Насъскват едни общности да воюват срещу други. И грабят всичко, което има стойност.
Жестокостта на европейците няма граници. Безчинствата им продължават дори през шестдесетте години на XX век. Какво може да се каже за иначе префинените французи, които изхвърлят борците за независимост от хеликоптери? А това не е било най-лошото.
Как при такива условия се строи държава и възпитава общество?
Успехът на национално – освободителните движения в средата на миналия век може да се приеме за чудо. Тогава с неоценимата помощ на СССР и другите социалистически страни угнетените успяват да се освободят. Но трудностите продължават, защото, както бе казано по-рано, колективното съзнание изисква дълго съзряване. Пропуските в общественото развитие биват заплащани с много кръв.
Стабилността на много от съвременните африкански страни е заплашена от корупция, висока безработица, бедност и мизерия, лошо образование и слаб административен контрол. Подобна обстановка е рай за престъпността.
Религията може да обединява за добро и за лошо. В някои случаи тя действа срещу държавата.
В Африка радикалният ислямизъм воюва срещу християнството. Бандитите под черни и зелени флагове убиват друговерците, взривяват църкви и домове, отвличат жени и деца.
Привържениците на «Ислямска държава» се сражават и срещу съседните племена – например, ръководителят на едно от нейните подразделения в Мали, който е от народността фулбе, проповядва по радиото за разправа със съседите – догони.
Също така терористите провеждат успешни атаки срещу държавната власт в редица региони на континента.
Тази вакханалия, в която всеки стреля по останалите, се дължи на няколко фактора:
Нееднородното, недоизградено общество
Бедността и липсата на перспектива. А притежаването на оръжие дава на собственника му самочувствие. Добре облечените и сити разбойници, които на своите мотори вдигат прахоляка по пътищата, са обект на завист и възхищение за дрипавите млади овчарчета.
Крайните религиозни идеи, под чиито лозунги неграмотните и управляеми изпълнители безчинстват с убеждението, че строят теократична държава, която е по-добра от светската.
Желанието да се противостои на Запада и на неговите местни представители (причините може да са най-различни: от историческата обида до търсенето на нова социална идентичност). Названието на нигерийската ислямистка терористична группа «Боко харам» се превежда като «Западната култура е грях». Това, разбира се, е йезуитщина, особено като се вземе предвид, че част от ръководителите на екстремистките групировки са завършили английски, френски или щатски университети. Но в борбата за съзнанието на хората всички средства са позволени.
Как обаче селяндурите по джапанки и със стари калашници успяват да противостоят на редовните военни части? Явно фотографиите, които ни предлагат репортерите, не показват всички подробности… Откъде идва финансирането на операциите? Кой разрешава парите и оръжието да стигнат до получателите? Все пак в наши дни всичко се контролира от Големия брат… И какви са мотивите на хората, управляващи хаоса в Африка и по останалия свят?
От 25 до 27 юли 2024 год. в областта Тинзаутен колона на малийската армия и ЧВК «Вагнер» попада в засада, организирана от сепаратистите – туареги съвместно с ислямистите от «Ал-Кайда». Убитите сред военните са много, освен това отцепниците успяват да унищожат два хеликоптера и друга техника.
По-късно се появи информация, че атаката срещу правителствените сили е ръководена от наемници, действащи под егидата на украинското разузнаване. Мали и Нигер обявиха, че прекъсват дипломатическите си отношения с Киев. А Швеция неочаквано изрази протест срещу тяхното решение… По принцип властите в Скандинавия изпитват слабост към отрепките от целия свят. До неотдавна се носеха слухове, че на тяхна територия спокойно живеят няколко военопрестъпници, заемали в миналото ръководни постове в африкански правителства.
Така или иначе, смело може да се предположи, че тази акция е планирана на Запад, най-вероятно в Париж. Защо там? Понеже имат мотиви.
На времето французите организираха войната срещу Либия, за да.решат своите вътрешнополитически проблеми. За десерт те откраднаха със съучастниците си златния резерв на унищожената страна – най-малко16 милиарда щатски долара. Джамахирията опитваше да спечели благоволението на Запада – отпускаше заеми, даруваше политици. Накрая онези решиха да приберат всичко.
Поучителна е реакцията на Русия в случая. По онова време там сериозно обсъждаха възможността страната им да се включи в агресията. Смятаха, че участието в малката победоносна операция под егидата на НАТО ще ги издигне в очите на демократичния свят. Кремъл не допусна тази грях, но и не направи нищо за предотвратяването на конфликта. А също не обърна внимание на грабежа, извършен от западните банкери. Сега самите руснаци са жертви на своите партньори - дадоха им най-малко 330 милиарда долара и по различни начини продължават да финансират войната срещу своята родина. Просто другарите трябва да се подбират грижливо – и те определено не маршируват в редиците на историческите врагове.
Със силната си ръка М. Кадафи поддържаше мира в Африка. След зверското му убийство всичко рухна. Ислямисти и сепаратисти (сред които и туарегите) се опълчиха срещу светските държави.
Френските военни, разположени в Сахел, неуспешно изпълняват ролята си на миротворци - избягват преките стълкновения с противниците и постоянно се оплакват от лошото снабядване. По тази причина бе провалена продължилата от 2013 до 2022 год. операция «Бархан», която целеше разгрома на радикалните групи в региона.
Паралелно ръководителите на Петата република организират подготовката и въоръжаването на отцепниците, срещу които уж изпращат армейски части. С разпалването на кървави междуособици империалистите планират да укрепят властта си над желаните територии.
Местното население се противи на натиска, оказван им от бившите бели господари. През 2022 год. година Париж беше принуден да изтегли своя контингент от Мали. Мястото му заеха руски специалисти, които не се церемонят с бандитите. Кремъл за пореден път доказа на практика, че искрено поддържа стремежа на африканските държави за мир и стабилност. Затова засадата в Тинзаутен би могла да се разглежда като отмъщение на прогонените французи.
Позицията на Руската федерация по отношение на тероризма винаги е била ясна и твърда – злото трябва да се унищожава. Но опонентите имат свои виждания.
С политически шантаж, подкупи, преврати и поддръжка на екстремисти Западът унищожава африканските държави. Колониалистите опитват да си върнат някогашните владения… Ала сега борбата между тях ще е ожесточена, тъй като съперничеството е нараснало – китайци, турци и араби също ламтят за своя дял от баницата.
Опит за заключение
Тероризмът би могъл да изчезне или поне да бъде ограничен, само ако се решат породилите го проблеми. За съжаление, подобно нещо едва ли ще се случи в обозримо бъдеще. Раздробяването на обществото, лошото образование, капсулирането на властта, противоречията между държавите и наднационалните корпорации, растящото социално неравенство и липсата на спирачка за апетитите на империалистите във вид на конкурентна система или на международен орган – влиянието на тези негативни процеси ще се ускорява, увеличавайки при това насилието сред нас.